Те трябва да знаят, че са постъпили правилно!

Много се изписа в последните дни по повод нелепата смърт на известния български журналист Милен Цветков, блъснат в автомобила си, докато чака на червен светофар. В различните медии се появи информация, включително от очевидци, за първите минути след инцидента до идването на линейка.

Дискутира се възпитанието, потеклото и поведението на младежите в джипа, блъснал автомобила на журналиста на кръстовището, това, дали журналистът е излязъл сам от колата и е бил контактен, даването на вода от охранители от близкия мол, „ваденето на езика“ и сърдечния масаж и обдишване, извършвани от свидетелите на катастрофата. Защити се пристигането навреме на линейката и невъзможността на медицинския екип да спаси живота на пострадалия, въпреки усилията и всичко направено. Жалко… тъжно… и наистина нелепо…

Някъде измежду всичко обаче се прокрадна и допускането, че в някои случаи дишане уста в уста от непрофесионалисти може и да влоши състоянието на човека, на когото хората са се опитали да помогнат. И тук вече трябва да отбележим следното:

Навсякъде в цивилизования свят има ясни насоки, издавани от авторитетни и признати организации, които указват как да се оказва първа помощ от медицински и немедицински лица, свидетели на инцидент. Ясно е описано, че ако човекът е в безсъзнание и не диша нормално, трябва да се започне сърдечен масаж и изкуствено дишане.

Всяка минута без животоспасяващите действия намалява шансът за оцеляване на пострадалия до пристигане на Спешна помощ с 10-12%. Дори линейката да пристигне на място на 5-тата или 6-тата минута след спиране на дишането и сърдечната дейност, ако никой от свидетелите не е предприел нищо, вероятността пострадалия да бъде спасен ще е под 50%.

В България хората винаги са подхождали резервирано към това, да се намесят в ситуация, в която не е ясно, дали ще има благоприятен изход. Притесняват се, че могат да бъдат подведени под отговорност, въпреки че няма правни основания за това. Скептични са, че намесата им ще бъде оценена положително.

От друга страна, ние като общество постоянно констатираме и заклеймяваме безучастното поведение на хора, снимащи с телефоните си, вместо да помогнат, ругаещи диспечерите на тел. 112 или направо нападащи лекарите от линейките, вместо да окажат помощ на пострадалите.

Фондация Първите три минути работи усилено за промяна в нагласата на обществото и обучението на хора за оказване на първа помощ, основана на наука. Наблюденията ни са, че през последните години все повече хора се отнасят отговорно към здравето и живота на останалите и желаят да помогнат при нужда. Все повече хора оказват първа помощ на случаен човек на улицата, използвайки умения, придобити в курсове по първа помощ и базирани на признати и популярни алгоритми за действие.

И в конкретния случай, според свидетелите е било така. На мястото е имало хора, които са се притекли на помощ. Не са стояли безучастно, извършвали са мерки за първа помощ. Статистически, едва ли тези мерки са причинили влошаване на състоянието на пострадалия. За съжаление, сами по себе си явно не са били достатъчни.

Още по-малко вероятно е, заради помощта, която му е оказана, той да е загинал! Но такова допускане, макар и да не е с цел да се свали отговорността от медицинския екип, а само като случайно изпуснато на глас разсъждение, може да демотивира силно обществото, да го върне обратно към страха и безопасното безучастие. При това, в противоречие с насоките за първа помощ на световните организации.

А конкретните хора, които са били на мястото и са запазили самообладание, мобилизирали са знанията и уменията си и са имали куража да извършват сърдечен масаж и изкуствено дишане на тежко пострадал в автомобилна катастрофа… те заслужават не просто потупване по рамото и благодарност.

Те заслужават и трябва да знаят, че са постъпили правилно и че утре пак трябва да постъпят така и че трябва да възпитават близките и приятелите си и децата си да постъпват така! За да имаме шанс като общество да се доближим до идеалите си – образовани и съпричастни хора, които могат да разчитат един на друг и да си помагат при нужда!

Марияна Манушева, председател на Фондация "Първите три минути"