Съжалявам, но ето как изглежда България през 2015 г.

За повечето хора България е една от онези източноевропейски страни, на които успяваме да хвърлим бегъл поглед от време на време. Възможно е на всеки 4 години да зърнете български шампион по вдигане на тежести на Олимпиадата. Може би сте забелязали интересен каталог със стари български марки на местния битак, които са изписани с азбука, подобна на руската, комунистки мотиви и майсторски рисунки на драгоценни крави. Помня, че веднъж бях гледал късно през нощта по телевизията документален филм в седемдесетарски стил, гарниран с доста мустакати български шофьори на такси, които говорят за политика и Америка, докато жените им правят домашно кисело мляко и кърпят чорапи. За израсналите на "Запад" Източна Европа изглежда като странен свят, в който животът изглежда близък до нашия, но все пак много различен. По някакъв странен начин изглеждаше екзотично, пише пътешественикът Нейт Робърт в коментар за своя сайт относно пътешествията си у нас.

Не е толкова далече времето, когато много малко хора на Запад знаеха каквото и да било за Източна Европа. Но бяхме доста сигурни какво представляваше Източна Европа, тъй като всички празни места в знанията ни биваха попълвани от западната медия, на която винаги е можело да се разчита. 

Постепенно изплува груповата представа, че животът на изток от Желязната завеса е мрачен, беден, порутен, комунистически и кален. За съжаление този образ все още съществува за много от хората на Запад, въпреки че Източна Европа дръпна отдавна. През 2015 г. 7 от най-високите 8 небостъргача в Европа са в Русия. Будапеща има най-новата линия на метрото на Стария континент. Румъния има най-бързия интернет на континента. Цялата внимателно изградена картинка на назадничавия, мрачен, сивкав, кален, опасен, беден малък братовчед на Западна Европа през 2015 г. вече не е толкова вярна. А и никога не е била напълно.

Тъкмо прекарах 6 седмици в България, която е толкова източна, колкото Източна Европа може да бъде.

Мислех си да напиша този материал като списък с 10 качества на България (нямаше да повярвате на номер 3). Но тогава реших друго, защото е твърде лесно да опишеш сбито България в няколко изречения - тя е класическа европейска нация с визуални и културни елементи, наследени от множество империи, с история, простираща се назад във времето повече от почти всяка друга нация в Европа. София е жива и модерна европейска столица. Тук има няколко града, включени в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО, които са сгушени между планините, като голяма част от зашеметяващата българска природа все още е чиста и девствена.

България е била комунистическа почти половин век, наследството на онези дни е видно от най-вече разпадащи се бетонни паметници и бруталистка архитектура, а и - както ми казват - от тежкия бюрократичен процес. Покрити с листа калдъръмени улици се вият сред старомодни села, а храната е чудесна, каквито са и хората. Българите са създали кирилицата (България е причината "ЕВРО" да стои изписано под "EURO" на банкнотите из целия континент, въпреки че самата тя не ползва еврото). Отдалечените плажове по бреговата линия на Черно море в България вероятно са най-евтините и тихите плажове по време на пиковия сезон из цяла Европа. 

Очевидно материал с 10 причини да посетите страната никога не може да е справедлив относно държавата. Гледайки от перспективата на средностатистически турист, всичко за всяка страна вече е изписано, заснето, публикувано, споделено, харесано и забравено. Вече съществува повече информация за България на всеки език, отколкото някога ще ви трябва или ще поискате. В продължение на хиляди години България е кръстопът между Европа и Азия, Изтока и Запада. Наистина, в продължение на милиони години хората, които са дошли преди съвременните такива, са пътували през България.

Затова не виждам смисъл да се опитвам да навляза в подробности за страната, като напиша някой мимолетен съвет за това какво трябва да видите, като оставя леснозаменимите статии с класации на някой друг. Защото знам, че пътуването е лично изживяване. Винаги е било и винаги ще бъде лично.

През моите над 1000 дни, прекарани в пътешествие (досега), България е скромната черешка на тортата. Посещавал съм я 7 пъти, откакто започнах своето пътуване през 2012 г. Този път удължих престоя си - при това няколко пъти на всяко място, на което спирах. Това бе второто ми идване тук за тази година и смятам да се върна след няколко седмици. Това е най-високото одобрение, което мога да дам на България.

Преди няколко седмици ми дойде на ума, че първият път, когато дойдох в България, бях мотивиран изцяло от една снимка. Тази снимка направи повече отколкото просто да ме накара да посетя до страната.

Снимката, която ме пришпори да преобърна живота си, да опаковам багажа си, да напусна работа, да захвърля кариерата си, да оставя семейството и приятелите си на другата страна на планетата и да започна живота на свободолюбив полубездомен странник само за да усетя какво е чувството да си там - бе Бузлуджа по време на снежна буря.

Преди няколко дни аз започнах своята четвърта година на пътешественик на пълен работен ден.