Проблемът с жертвите на пътя? Решението е във влака

Поставеният пред министрите проблем с жертвите от ПТП има и едно по-различно решение. Железопътният транспорт е не с проценти, а много пъти по-безопасен за пътниците и често е предпочитан, ако линиите са модернизирани и времето за пътуване е съпоставимо с това с кола или автобус (за справка - увеличеният неколкократно пътникопоток по модернизираното трасе Пловдив - Свиленград).

Нещо повече - допринася за намаляването на фините прахови частици, които убиват поне още толкова хора, колкото катастрофите.

Влаковете минават през централните градски части и са удобни за хора, които нямат автомобили, не могат или не желаят да шофират. За шофьорите - избягва се използването на най-рисковите пътища извън магистралите или водещите към тях, където стават най-много произшествия. Могат да спират във всяко населено място по трасето, за разлика от ограничените по брой и завинаги фиксирани изходи от магистралите.

Като цяло жп транспортът е значително по-енергийно ефективен, намалява използването на вносен нефт и готови горива и повишава използването на местни енергийни ресурси, прави работата на електроцентралите по-ефективна, подобрява външнотърговския ни баланс и намалява енергийната зависимост на страната. И най-важното - осигурено е безвъзмездно финансиране до 85% с европейски средства, когато става дума за паневропейски коридори, тъй като развитието на железопътната инфраструктура е приоритет на ЕС по много различни причини. Да вземем например линията Видин-Кулата, за която се отнасят всички изброени по-горе предимства и е част от коридора Хамбург-Солун. Трасето минава през бедния северозапад, за който всички уж мислят и където магистрала така и така не се очертава да има в обозримо бъдеще и продължава през София и Пиринския край до Гърция. След като Китай инвестира в пристанище Пирея като входна точка за свое карго към Европа икономическите перспективи пред този коридор са блестящи - ако обаче България направи нещо по въпроса.

Направен е проект за модернизацията, остава правителството да поиска парите. Вместо това се изпускат срок след срок, Китай междувременно развива коридора през Македония и Сърбия, а България кандидатства за София-Белград - въпреки че е ясно, че за това ЕС няма да даде пари и което ще направи София просто разклонение от македонско-сръбското трасе. Могат да се дадат и още примери. Сякаш играем нечия чужда игра, в края на която да останем зависими, бедни, изолирани, с мръсния въздух и некачествените пътища през обезлюдяващи се райони, по които загиват хора в стари коли, заредени със скъпо гориво.

Обратното е напълно възможно при умни решения и добре работеща държава.

Мнението на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков е от фейсбук профила му.