Петър Москов: Защо ситуацията е различна от типичните сезонни епидемии

Препечатваме анализа на д-р Петър Москов, бивш министър на здравеопазването, за ситуацията с коронавируса у нас.

Пиша този текст, не за да плаша или успокоявам. Пиша го на база на опита си като лекар и като министър, за да информирам и да предложа мерки, които считам за разумни.

В последните седмици всички се наслушахме на всякакви мнения по темата за заплахата от епидемия от корона вирус. Една част от тях ни уведомиха, че това е новата чума, друга ни светнаха, че това си било грип и да не му се вглеждаме много. И двете твърдения не са просто неверни, а зловредни в условията на епидемия на 1000 км от София и пречат. Създават информационна среда, която не позволява разумни действия. В следващите редове ще обясня защо мисля така.
Защо ситуацията е различна от типичните сезонни епидемии.

Според прогнозата на СЗО, характеристиката на разпространението на вируса ще доведе до това, че 70%-80% от популацията в засегнатите райони ще се срещне с този причинител. Факт е че 80% от заразените с коронавирус прекарват заболяването безсимптомно или с леко неразположение. Други 10-15% прекарват заболяването като банална вирусна инфекция (неприятно, но нищо страшно). Между 5% и 10% имат нужда от лечение в болница - всички те в условията на изолация, а част от тях се нуждаят от лечение в интензивно отделение, също в изолация. Няма държава в света, чиято здравна система да може да осигури адекватен болничен прием и лечение на 5% от населението си в условията на вече възникнала епидемия. Това е и причината всички да се отнасяме към това заболяване сериозно, а отговорните институции да прилагат мерки за недопускане разпространението на заболяването, различни от тези при сезонните вируси.

От казаното до тук следва, че мерките трябва да са в две направления:

1. Основните действия трябва да са насочени към недопускане на епидемия.

2. Другата група действия трябва да е свързана с подготовка на организация, логистика и ресурси за действие при вече настъпила епидемия.

Мерките които трябва да предприемем, ние гражданите, и в двата случая са общоизвестните, а именно: спазване на лична хигиена, лични предпазни средства (каквото имате - маски, шалове, дезинфекционни кърпички все е добре ), витамини A, C и D , избягване на събирания с други хора и особено внимание за спазването на тези мерки спрямо възрастните хора. Всичко друго е в сферата на спекулациите и окултното. Специфична профилактика и лечение няма и ако някой казва нещо различно, той е мошеник, който иска да направи пари от страховете ни.

КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЕПИДЕМИЯ:

1. На първо място, трябва да спрат разнопосочните сигнали от представители на държавата. Намирам за неразумно поведение, насочено към туширане на паниката, с бодрячески изказвания, че не е толкова страшно, и шеги за лечебните свойства на ракията. Когато в новините чуеш нещо такова, а след това видиш кадрите от Италия на хора в скафандри, съпроводено със сводка за новите заболели и починалите - не се успокояваш. Паниката се пресреща не с успокояваща дезинформация, а с ясно и пълно информиране и подреден, публично оповестен план за действие.

2. Действията, които предприема държавата по предотвратяване на епидемия, трябва да са планирани и изпреварващи събитията. Такъв предварително публично оповестен и обяснен план за последователност от мерки може да има само, ако е базиран на научно обоснован математически модел за развитието на епидемичната обстановка. За тази цел екип от епидемиолози, инфекционисти и математици трябва да бъде натоварен с изработването на такъв модел. Такава научна прогноза за динамиката на разпространение на заболяването е основание за въвеждане на нужните мерки в нужния момент, а информирането за това общество ще знае кога и какво следва при всеки нов етап от развитие на заболяването. Такъв, основан на епидемиологичен математически модел подход, дава и на икономическите субекти възможност за планиране и за мерки в защита на служителите им.

Ще дам пример за нуждата от това с действията в Италия. Там такъв модел беше изработен, но не беше стриктно следван. Моделът показва от кой момент нататък разпространението на болестта е взривно и се превръща в епидемия без възможност за контрол. Тежките мерки, свързани с пълна карантина, трябва да бъдат предприети след достигането на определен брой заболели и преди настъпването на неконтролируемо разрастване. Решението за пълна карантина се взема на 09.03 (24 часа след достигането на критичната бройка), когато вече е късно, защото над 0,02% от населението са инфектирани и са във фазата на взривно разпространение. Потвърждението за това е на графика, а резултатът е в новините.

Сега си представете, че всяка сутрин, вместо да ни информира за ситуацията в Словения и за състоянието на заболялата в Плевен (то е такова, каквото предполага хода на болестта), държавата ни съобщава на кой етап от прогнозния модел сме и какви мерки се въвеждат допълнително, за да се опазим или какви мерки отпадат, защото са дали резултат и ситуацията се подобрява. Ясно, разумно и обосновано и който не го спазва, се третира от всички нас като опасен идиот.
Считам, че досегашното поведение, при което един ден затваряме театрите, но оставяме дискотеките, а на следващия ги отваряме, ама през човек, но затваряме училищата, е далеч от модела, който описвам, и поражда ненужно допълнително недоверие.

КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПОДГОТОВКА НА ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕСУРСИ ПРИ ВЕЧЕ НАСТЪПИЛА ЕПИДЕМИЯ:

Колко далеч сме от тази ситуация, зависи от ефективността на сега предприеманите мерки, които както казах, трябва да са обосновани и последователни, за да са убедителни за обществото и да се спазват.

Ще се спра само на действията, които считам за нужни за осигуряване на дейността на здравната система, която трябва да остане функционираща при евентуална епидемия.

1. Националният щаб трябва да наложи мерки, които да ограничат в рамките на възможното, разпространението на заболяването на територията на болниците - сред пациентите от други заболявания и персонала. Това трябва да се случи не просто по документи, със заповед, а с вменяването на длъжностна отговорност и протокол за действие на всеки регионален щаб и РЗИ. Този протокол трябва да гарантира, че във всяка болница, съобразено със спецификите - сграден фонд, категории на обслужваните пациенти и потоци на движение, е осигурен реален контрол над процеса. С конкретни отговарящи за това във всяка болница, отчитащи се на дневна база за действията си по вертикалата. Повярвайте ми, знам защо казвам, че трябва да се случи по този начин. Ако това не започне да се случва от вчера, ще се озовем в ситуация, в която болниците ни ще са под карантина още преди настъпване на епидемията, от която трябва да се лекуваме в тях.

2. Националният щаб трябва да определи със заповед болниците във всеки регион, които са на особено строг пропусквателен режим и в тях не се допускат за лечение пациенти, дори с леки съмнения за коронавирус инфекция. Такива болни трябва да бъдат пренасочвани към други болници в района. В условията на настъпила епидемия тези болници трябва да поемат ежедневната стандартна заболеваемост, която няма да спре заради епидемията.

3. Основната тежест в болниците, при евентуална епидемия, ще падне върху инфекционистите и анестезиолозите. Националният щаб трябваше вече да е направил логистичен план за концентриране на кадровия ресурс от тези специалности и нужната за работата им апаратура в евентуалните огнища на зараза.

4. В болниците трябва да бъдат организирани места за карантиниране на персонал, който е бил контактен с пациенти носители на вируса.

5. Не на последно място, държавата трябва да отчете, че болниците ще влязат в режим на отлагане на планови пациенти. Възнагражденията на работещите зависят от броя на преминалите пациенти. Намирам за разумно МЗ да поиска спешна промяна в закона за здравното осигуряване, която да даде възможност на касата да запази нивата на финансиране на болниците от месеца преди кризата. Това ще гарантира заплатите на работещите в условията криза. В противен случай след месец ще имаме не само преуморени, но и тежко демотивирани лекари, сестри и санитари.

Ако сте изчели целият този текст и сте се замислили, значи текстът е постигнал целта си.

Епидемията е като войната - за да се спечели трябва разумно ръководство, ясен план за действие, строга субординация и дисциплина.

А печели само този, който е подготвен!