НСО като необходимост да обясниш всички конспирации

Охраната с НСО е необходимост, не лукс. Твърдението е на съпругата на президента, която наскоро отново стана главен герой в поредната случка с лимузина на службата.

В немного пространно пояснение в социалната мрежа Десислава Радева побърза да обясни, че тя всъщност изобщо не е била в колата, която на всичкото отгоре не била бронирана и не била част от ескорт (сякаш всичко това променя обстоятелството, че МВР е спряло автомобил на НСО) и заключава, че след тази случка вече е убедена и сигурна, че да ползва охрана и автомобил на НСО е необходимост. Защото:

Не ми се мисли какво би било, ако наистина шофирах собствения си автомобил... Щом с кола на НСО попадам безпричинно вече два пъти в хрониките като злия герой...

Едно е сигурно. Съпругата на президента в случая наистина е потърпевша. Но не от злите конспиративни сили.

Спекулациите по поредния случай с НСО и съпругата на президента на пътя внушават „политически елемент“ и сговор заради цикличния му характер.

И в двата случая наистина има нещо общо, но то не е личността на охранявания. Ако някой си направи труда да прегледа много внимателно видеото от инцидента, ще разбере, че в случая похвала заслужава именно пътният полицай. След като той, шофьорът на лимузината и личната телохранителка на ВИП-а, емоционално размахват ръце, се стига до едно действие, което обяснява цялата случка – шофьорът включва специалните светлини на автомобила. Тоест, досега те не са били включени.

Без да знаем каква точно маневра на автомобила е искал да санкционира полицаят, законът ни дава ясно да разберем, че колите със специален режим на движение – на МВР, линейките, НСО и други, могат да извършат нарушение на пътя без да застрашават останалите участници в движението, но само при условие, че са включени специалните светлини. Ясно е, че в случая от тази седмица това условие не е било спазено, а това дава пълното основание орган на МВР да поиска проверка при съмнение за извършено нарушение. Толкова. Както и в първия случай с г-жа Радева. Както и в много други подобни случаи: статистиката показва, че за 2013 година НСО е имала 55 фиша за превишена скорост и 27 катастрофи, за 2014 година камерите на КАТ са ги щракнали 39 пъти, а до юли месец 2015 година - 26 пъти. Всички инциденти са регистрирани при пълна липса на обозначение на колите със специален режим и касаят само нарушенията за превишена скорост. Със сигурност процентът на хората, които биха определили НСО като "отличник" по пътна безопасност, е минимален, нали?.

Така че нека в конкретния случай, искаме или не, да признаем, че е по-вероятно полицаят да си е свършил работата и съучастието му в конспирацията да бъде отложено във времето. 

Това обаче не е най-големият проблем. Проблемът и на президента, и на новия началник на службата, и на всички останали, които са привилегировани да се возят с автомобили на НСО, е фундаментален: службата е фасада, зад която се вършат беззакония, тя е порочно зачената структура, сираче на тоталитарното Управление за безопасност и охрана (УБО) при Държавна сигурност, подслонено под пагона на „военната чест“, паралелна паравоенна структура без аналог, в която началникът ѝ има личната привилегия да произвежда в офицерско звание служителите си и да притичва на крак, когато бъде привикан.

Защото службата съвсем не е независим орган. Нали все пак е „служба“.

Последното се доказа и от случая с личното посещение на новия началник Данчо Дяков при Волен Сидеров, за да се поинтересува колко точно депутатът се страхува за живота си. Посещение в пълен разрез със Закона за НСО. Същата констатация може да бъде направена и от обясненията на Десислава Радева, която „в присъствието на служители на НСО“ била „убедена“, че охраната ѝ е необходимост, не лукс.

Тоест, „убеждаването“ да бъдеш качен в лимузина на НСО става на крака, а не чрез разписания в закона инструмент – специализирана комисия. И нещо повече: комисията решава дали да охранява членове на семействата на първите държавници „при конкретна застрашеност на лицето в мирно време“. Така пише в закона. Излиза, че ако го четем правилно, спрямо госпожа Радева е възникнала непосредствена и конкретна застрашеност само в качеството ѝ на първа дама, но не и преди това. Което е нонсенс.

И за да продължим с четенето на закона, който явно нито в службата, нито охраняваните лица, независимо дали са членове на изпълнителната, съдебната власт или президентската институция четат – охраняваните лица могат да се откажат временно, частично или изцяло от охрана след подписване на декларация по образец, утвърдена от началника на НСО.

Това, за което не можем да си затворим очите, е отказът от разграничаване. Вместо да направи опит да се дистанцира от евентуално неспазване на пътните правила, независимо дали е била в автомобила в този момент или не, съпругата на президента предпочита да заеме ролята на потърпевш, на оклеветен (до известна степен има това основание), на неразбрал.

И ако все пак горецитираните аргументи са по-слаби от конспиративните теории, ето ви една за завършек: Ами, ако НСО всъщност "охранява", за да контролира?