Новият председател на Съвета на ректорите: НЕ на недостойните пазарлъци с парите на висшето образование
С 26 ректорски гласа ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков бе избран за председател на Съвета на ректорите в конкуренция с още двама ръководители на висши училища: проф. Димитър Димитров - УНСС и проф. Христо Белоев - Русенски университет. Как той спечели колегите си? Какво мисли за опитите на министъра на образованието на наложи реформи в атестациите и за естеството на предложенията му? Трябва ли да се обединяват висши училища? Ако да, как да стане това?
Публикуваме речта на акад. Трайков пред колегите му преди избора от 9 юни, излъчил го за наследник на досегашния председател проф. Анастас Герджиков (СУ).
Знаете моето категорично и последователно отстоявано становище по основните въпроси – както по намерението на МОН да започне процедури по сливане на висши учебни заведения с абсолютно неясна мотивация и още по-неясни критерии за това, така и по желанието на правителството да отпусне допълнителни средства за университетите за заплати на преподавателите срещу задължителното обвързване с промени в правилата за атестиране. Предложения - направени също от МОН с претенцията да бъдат единни, радикални - за цялата система на висшето образование. И по двата въпроса моето становище беше категорично несъгласие.
Обединение на университетите - само доброволно
За обединението на университетите: аз съм един от потърпевшите на така наречената среща във Враца, на която министър Денков събра трите университета с филиали там. За мен и шефката на нашия колеж там остана абсолютно неясно защо ще се прави, каква е мотивацията, как юридически ще се осъществи и какво ще стане с осемте милиона, които нашият университет е вложил в кампуса на университета във Враца.
Затова казвам: (обединение) доброволно и само при абсолютна необходимост и инициатива от самите хора, които са тук. Никакви подсказки и срещи на тъмно по този въпрос.
Атестациите на преподавателите
По същия начин мисля, че налагането на обща система за атестиране е нещо категорично неприемливо. В потвърждение на всичко казано от мен тук е и фактът, че присъствах на заседанието на бюджетната комисия и изказах категоричното си несъгласие с параграф 17 и защитих академичната автономия. Обстоятелството, че се правят недостойни пазарлъци с парите на недофинансираната система и се притискат по-слабите финансово висши училища, за които тези средства са жизненоважни, е ясен знак, че нашият Съвет има нужда от силно лидерство, което може да казва НЕ на опитите политиците да използват като разменна монета интересите на висшите училища. Една от най-важните тези, които трябва да отстояваме, е идеята, че България има нужда от всички свои учебни заведения.
Практико-приложни висши училища
Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети и на така наречените „богати“ университети, считам, че има необходимост от незабавно обособяване на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и изискванията за друга група практико-приложни висши училища, която дефинирам като самостоятелна писта за развитие, като това не значи второ качество университети, в никакъв случай. Наукометрия, изискване за атестация, рейтингова система, правила за прием и всички останали промени на законодателството, които МОН предлага, трябва да отчитат тези специфики. Точно обратното на това, което се предлага сега – да се мерят всички с един аршин без ясни последствия от това.
Частните университети и фонд "Стефан Стамболов"
Частното висше образование в България с години е било подценявано. Асоциацията на частните висши училища трябва да създаде механизъм за гарантиране на неговото качество и репутация с цел това да послужи като база на Съвета на ректорите да защити пред държавата техните справедливи искания.
Недопустимо е с фонд на държавата да се променят правилата и да се допуска финансиране чрез поемане на разходите на чуждестранни институции за обучение на български деца в 24-те най-престижни учебни заведения в света, а, в същото време, националните частни висши училища да нямат достъп до този фонд. Знаете за какво става дума, за фонда „Стамболов“.
Репутация
Съветът на ректорите служи за защита на репутацията на българското висше образование – нещо, което в публичното пространство - с действията и посланията, които излъчва МОН - непрекъснато се подлага на съмнение. Категорично не приемам твърдението, че 70 на сто от българските хабилитирани лица били второ качество. Това е абсолютно недопустимо изказване (направено от министъра на образованието Николай Денков - бел. ред.). Българското висше образование несъмнено има своите проблеми, но то далеч не е толкова лошо и некачествено и успехите при привличане на чуждестранни студенти говорят за това. Нямам предвид само медицинските университети. Знаете, че в това отношение имаме голям пробив, но искам специално да обърна внимание на големите успехи на университетите по изкуствата в това отношение. Студенти и докторанти от Европа и дори Далечния Изток идват в България, което наистина е подвиг при това недофинансиране на тези учебни заведения. Което говори до голяма степен – ще го кажа гордо – за българска школа в обучението в тези посоки.
Внос, а не износ на студенти
В тази връзка, един от основните приоритети на моя мандат би бил смяната на акцента от износ на наши студенти в чужбина. Да накараме държавата да формира национална политика за привличане на чуждестранни студенти в България. Това е много по-правилната позиция и посока на движение на студентите. Няма да стане без усилия от страна на всички нас, но ние, които сме успели в тази посока, сме готови да споделим нашия опит и мисля, че можем да дадем полезни съвети на всички.
В момента посоката е абсолютно неадекватна за мен и затруднява университетите още повече. Бъдещето при тази демографска картина е пробив на международния пазар, като за целта са необходими три простички неща:
1. Национална политика и подкрепа.
2. Приоритизиране на тази насока от самите университети. Трябва да са с ясно съзнание, че това е голям източник на финансиране. Всички са наясно, но не всеки намира с лекота пътя в тази посока.
3. Ясна стратегия и план за действие, изработени съвместно с държавата и Съвета на ректорите.
Статутът на военните училища
Военните училища имат нужда от нормативно регламентиране на дейността им, което да отчете тяхната специфика и разширяване диапазона на гражданските им специалности. Те са пълноправен член на академичната общност и предвид предизвикатествата със сигурността в световен план, тяхното значение все повече нараства.
Надзор, но не и диктат от държавата
В заключение да подчертая: всички правила, регулиращи системата, трябва да отчитат в еднаква степен трите основни функции на висшите училища: образователно-преподавателска, научно-изследователска и обществена. Всяко нормативно правило, което ги прегрупира и едната е за сметка на друга, води до дисбаланс.
Профилирането на университетите, което се търси с моята програма, е средство всяко висше училище да си намери ниша и самò да балансира тежестта на всяка от тези три посоки. Разбира се под надзора, но не и под диктата на държавата.