Нова методика за планиране на социалните услуги ще остави деца и семейства без подкрепа

Нова методиката на Агенцията за социално подпомагане за планиране на социалните услуги ще остави деца, семейства и хора в уязвимо положение без подкрепа. Причината е начинът, по който се изчислява как и с колко души ще работят социалните услуги. Така, вместо да разширява възможностите за подкрепа, тази методика ги намалява драстично, алармира Националната мрежа за децата.

И в момента общият брой на отворените случаи на деца от отделите за закрила на детето са два пъти повече от местата в социалните услуги.

По този повод 99 организации, доставчици на социални услуги и общини, сред които и Национална мрежа за децата, изпратиха писмо до Лазар Лазаров, служебен зам. министър председател и министър на труда и социалната политика, и Румяна Петкова, изп. директор на Агенцията за социално подпомагане, с което предлага промените да се преразгледат.

Според методиката, предложена от АСП, под капацитет на действащите услуги, независимо от характера им, се разбира брой места или 1 място = 1 потребител. Предложеният подход се базира на погрешната хипотеза, че капацитетът е равен на броя на потребителите, както и че всеки потребител получава по една дейност за подкрепа.

Този подход, който е подходящ за „Резидентна грижа“ или „Подслон“, не е подходящ за полудневните, дневните и почасовите услуги, които предлагат индивидуална, всеобхатна, интегрирана и непрекъсната подкрепа. Повече от 10 години Центровете за обществена подкрепа разбират капацитета си не като брой потребители, а като случаи, пишат заинтересованите организации.

Най-често потребителите (децата в риск и техните родители) получават интегрирана подкрепа чрез различни дейности. Самостоятелното предоставяне на услуги е по-скоро изключение.

Ето и примери за несъстоятелността на този подход:

Във всеки Център за обществена подкрепа входът към услугите се определя от направлението/заповед на съответната Дирекция „Социално подпомагане“. В направлението е вписано детето и в по-редки случаи – родителят/ите. За тях в плана за действие на ОЗД са поставени конкретни цели и насоки за работа, които са изведени на базата на социалния доклад от оценката на риска и потребностите на детето и семейството. Това означава, че потребител на услуги ще бъде не само детето, а и негов родител (и), а в някои от ситуациите – и друг член на семейството.

Ето и пример за прилагането на подхода за Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – при изискване за капацитет 20 места, само 7 човека ще могат да ползват всички услуги, само 4 човека ще могат да ползват 3 услуги, само 2-ма човека ще могат да ползват 4 услуги, а 20 ще трябва да ползват само 1 услуга.

Ако предложените промени влязат в сила, близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа, а доставчиците на услуги ще трябва да ограничат предоставянето на услуги до запълване на броя места/потребители. Така реално държавата ще заплаща само престой, без дейности за потребителите на дневната грижа, а за почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи.

Друг голям проблем е начинът на определяне на фиксираните дялове на дейностите по чл. 15 при преобразуването. В методиката тези дялове не отговарят на съществуващата практика и на нуждите и потребителите за подкрепа, които се влияят най-вече от целевата група, спецификата на проблемите и възрастта.

В предложения списък от услуги отсъства Приемната грижа (по смисъла на ЗСУ), както и т.нар. Общностни центрове (услуги за ранно детско развитие) и други Центрове за интегрирана подкрепа (напр. Детските центрове за застъпничество и подкрепа „ЗонаЗаЗкрила“, развити с подкрепата на УНИЦЕФ).

Посочените проблеми ще доведат до следните негативни ефекти върху потребителите, системата за закрила на детето и системата на социалните услуги за хора с увреждания:

Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се.

Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно потребностите.
Намаляване наполовина на възможността да се прилагат мерки за закрила на детето в семейна среда, както и да се насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;

Ограничаване на правата на хората с увреждания да ползват комплекс от специализирани услуги според индивидуалните им потребности.
За да се гарантира подкрепата за деца, семейства и уязвими хора, настояваме в спешен порядък да се преразгледа подходът за преобразуване на услугите, като той се съобрази с реалните потребности на отделните целеви групи и опита на доставчиците по прилагане на ЗСУ.

Нужно е да се създаде работна група с участието на представители на общините и доставчици на социални услуги – неправителствени организации, която да ревизира и предложи необходимите изменения в методиката.

Подписалите близо 100 организации и общини очакват спешната реакция на Министерството на труда и социалната политика.

Анализът е публикуван на сайта на Национална мрежа за децата.