Напуснаха ли дясното ПП?

Предстоящите редовни избори през октомври най-вероятно няма да променят съществено политическите участници в следващото Народно събрание. Следователно, трудно ще се стигне до избор на устойчиво редовно правителство, освен ако същите политически субекти не опровергаят правилото, че ако правиш нещо все по същия начин изненадващо може да постигнеш нов резултат. Поне досега (най-новата история на прехода в България) е показателна с това, че политиците трудно загърбват тяснопартийните си интереси и собственото си его в името на трайни национални цели и безспорни общобългарски приоритети.

Не е нужно човек да е Кисинджър или Фукуяма, за да е наясно, че светът е в турбуленция. Финансова, икономическа, здравна криза, военни конфликти, при това с пряко участие на ядрена сила (Русия) и с потенциално участие на друга (Китай). В ЕС вече болезнено се усеща липсата на изявени лидери и лидерски решения, каквито Брюксел се оказва неспособен да вземе към настоящия момент. Кристин Лагард управлява ЕЦБ като политик, а не като финансист и драстично закъсня с решението за вдигане на основната лихва процент и напускане на полето на отрицателните лихви в Еврозоната. Едва когато Федералният резерв започна от м. май ускорено ежемесечно вдигане на лихвите, ЕЦБ започна да се вслушва в препоръките на редица национални гуверньори и финансови анализатори, които алармираха още от есента на 2021 г. Поне две глобални кризи предстоят да се развихрят с пълна сила и техните последици ще променят задълго световната икономика и търговия, ще пренаредят производствените, технологичните и логистичните вериги по света. Енергийната криза и кризата от недостиг на основни храни, ако към това прибавим последиците от Ковид пандемията с по-слаби, но нестихващи вълни, очертаващият се недостиг на сладка вода за земеделието, за битови и питейни нужди по света и промените в климата, логично може да се очаква и бъдещо ново „преселение на народите“, което изглежда съвсем предстоящо и заплашва да се превърне от отделни мигрантски вълни в постоянен процес. И ако сме свикнали, че традиционната икономическа миграция е от изток на запад, то бъдещата миграция, движена от глада, жаждата и инстинкта за оцеляване ще бъде в посока юг-север.

България вече е в окото на бурята! Българските политици нехаят.

За първата половина на 2022 г. България вече е петата страна по ръст на инфлацията в ЕС, с годишна инфлация към м. юни от 14.7%, най-високата от четвърт век насам. За сравненние в Еврозоната инфлацията е 8.6%. Това никак не се връзва с твърдението на експремиера К. Петков, че инфлацията у нас е внесена, още повече, че българският лев е вързан с еврото с фиксиран курс чрез валутния борд. Самото евро боледува, поевтиня (с повече от 12%) и достигна най-ниската си стойност от 20 години, спрямо долара. Само да припомня, че бюджета на страната ни е разчетен в лев/евро и това допълнително генерира огромен инфлационен натиск и сериозен ръст на цените, особено при енергоносителите и храните. Европа вече влиза в рецесия, за която не е подготвена. Само 3 страни в ЕС не са зависими от руския газ – Испания, Франция и Португалия и имат други източници, с които си осигуряват необходимия им енергиен баланс. България бележи едни от най-високите ценови равнища за периода. По данни на Economist и Евростат България е втората страна в ЕС с ръст на цените, храните са поскъпнали с 24%, транспортните разходи с 37.5%, енергията за бита с 18.5%, а тока за бизнеса се увеличи към 300%. Всички прогнози за ръста на икономиката отчитат трайно понижаване, като според БНБ той ще бъде едва 1.9% за тази година, близо 8 пъти по-малко от растящата инфлация. ЕС добавя допълнителни мрачни краски като подчертава, че понижения ръст на икономиката на ЕС ще стигне най-много 2.7% към края на годината, а през 2023 г. ръстът ще бъде едва 1.5%. Тенденцията за понижаване обхваща и 2024 г. Т.е. дори при общата криза и рецесия, които върлуват в Европа, в България инфлацията е 2 пъти по-висока, а икономическият ръст 2 пъти по-нисък от средните нива на ЕС.

Това е „приносът“ на управляващите български политици, на липсата на ясна стратегия, сериозен експертен анализ и на националноотговорни решения.

Сега повече от всякога е необходимо обединението около национални цели и приоритети. В политиката и дипломацията има принцип на „отсяване на спорното от безспорното“. Тогава когато напрежението ескалира, достигнати са критични точки, кризите определят процесите, мъдрите политици сядат на масата за преговори дори със своите опоненти и търсят точките на сближение, онова което безспорно може да спаси нацията и страната, а не се фиксират върху спорните моменти и различия, които втвърдяват вътрешнопартийните ядра. Това обаче, предполага стратегическо мислене и отговорност, а не партийно и политическо говорене, което дефинира политическия опонент като враг в търсене на моментната слава. За съжаление точно в тези кризисни времена виждаме още по-голямо фрагментиране на политическото пространство в България, вместо стратегическо обединение около ясни национални цели и приоритети.

Кой къде е, остана ли ляво и дясно?

Логична обща листа на ПП и ДБ

Правителството на четворната коалиция окончателно разми традиционните политически граници и посоки „ляво – дясно“.

Обединени около идеята „анти ГЕРБ“ и „анти ДПС“, коалиционните партньори се опитаха да съчетаят десни инструменти за постигане на леви цели (по Асен Василев). И ако това беше добре дошло за ПП като нова формация, без ясна политическа физиономия (за съжаление така е и досега), то за ДБ, които дълго и дефинирано се позиционираха вдясно, това донесе негативи.

Градската десница, включваща в себе си сериозни интелектуалци и експерти с изявена позиция в сферата на икономиката, съдебната реформа, стремежа към трайна външнополитическа ориентация към евроатлантизма, бяха принудени да влязат в един отбор с наследника на комунистическата партия, БСП. Това е същата БСП, чието ръководство никога не се извини на българския народ за тоталитарното управление, наложено по най-брутален съветски модел, за кървавия терор развихрил се след 9-ти септември 1944 г., ликвидирал цвета и елита на нацията и откъснал ни трайно от възможността за културно, историческо и цивилизационно развитие извън болшевишките норми.

В конкретния случай жеста, който ДБ направи, както и ИТН в началото на конструиране на правителството, ползваше много повече БСП. С участието си във властта БСП, можеше да използва държавен ресурс за устройване на свои кадри, за обгрижване на близки до БСП бизнеси и да се опита да спре процеса на полуразпад и загуба на електорат.

ПП дължат отговор пред обществото какъв точно беше този социален модел, който подкрепяха с десни инструменти?

Всъщност ПП профитираха от това и осъществяваха управлението на държавата като бизнес модел на стартъп: генерира се визия, формира се маркетингово послание, привличат се инвеститори (гласоподаватели) и се реализира бърза печалба. ПП не се определиха като траен политически субект в традиционното политическо пространство, с което оставиха полето дясно-център на ГЕРБ и СДС. ГЕРБ се съвзеха и показаха завидна издържливост, добра организационна конструкция, като получаваха постоянна външнополитическа подкрепа от своето политическо семейство ЕНП, даже се държаха учудващо зряло в опозиция. СДС може и да не носи количество вдясно, но е запазена марка. ПП понесоха негативи от упражняването на властта и затова е неразбираемо, защо „Промяната“ се колебаят да вземат единственото правилно решение за създаване на широк коалиционен алианс дясно-център и общи листи с ДБ, което пък би прехвърлило евентуален мост към СДС. Това би донесло няколко позитива на ПП:

1. Би разширило сериозно електоралната основа, върху която стъпва включително чрез ползване на изградените действащи структури на десницата навсякъде в страната.

2. Би ограничило полето на действие на ГЕРБ, като им отнеме възможността да твърдят, че са най-голямата политическа сила вдясно на България.

3. ДБ биха били ракета-носител на ПП спрямо европейското политическо семейство.

4. Всичко казано по-горе би развързало ръцете на ПП, да осъществят реални реформи с истински десни инструменти, за да запазят икономиката на България, което пък на свой ред ще помогне за по-безболезненото преодоляване на кризата.

5. Дясното предполага пазарно мислене и пазарни механизми, а ПП дойдоха с претенцията, че разбират от бизнес. В този смисъл познавам много социалисти станали милионери, но не познавам нито един милионер станал обратно социалист.
Заиграването на ПП център-ляво ще ги доведе до неминуем сблъсък с БСП за намаляващия ляв електорат, на който разчита столетницата. От друга страна ПП няма как да разчитат на подкрепа по линия на либерания алианс след предизвиканите сблъсъци с ДПС, а национално-патриотичната тема е вече почти монополизирана от „Възраждане“, които вероятно ще отбележат най-големия си ръст на следващите избори. Така, че предстои да видим, дали най-сетне ПП ще се определят по оста ляво-дясно и ще придобият облика на сериозна европейска партия или ще останат на полето на бизнескапитализацията от властта.

Впрочем ако не се случи алианса им с ДБ, Борисов с право може да изпрати по бутилка шампанско на Кирил Петков и Асен Василев, защото това гарантира първото място на ГЕРБ на изборите.

-----------

Бранимир Ботев е Президент на българската секция на Европейската Лига за икономическо сътрудничество (E.L.E.C) и Директор на Европейския институт за стратегии и анализи (EISA)