Маршове, еничари и дипломация: Как Ердоган използва НАТО, за да покаже формалното завръщане на неоосманизма

Думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган след последното заседание на кабинета не бяха просто отчет за дипломатическа дейност. Те бяха официална декларация за нова геополитическа ера. Коментирайки срещата на върха на НАТО в Анкара, Ердоган открито разкритикува вътрешните си опоненти, заявявайки: „Независимо дали го приемате или не, вече я няма онази Турция, която се отрича от своето наследство. Турция вече прегръща своята цивилизация и своето културно наследство.“

Зад наглед културната реторика се крие дълбок политически прелом. Използвайки термина „няма отказ от своето наследство“, турският лидер насочи, може би най-острата си стрела срещу секуларизма, утвърден от Мустафа Кемал Ататюрк. Повече от век кемализмът и секуларизмът са официалната доктрина на Анкара – обърната на Запад, светска и съзнателно дистанцирана от османското минало държава.

Посрещането на лидерите на държавите членки на НАТО в президентския комплекс Бештепе, накратко наричан сарай, под звуците на османския военен марш „Мехтер“ и с еничарска символика не беше просто туристическа атракция за чуждестранните гости. Това беше демонстрация на сила. Ердоган показа на съюзниците си в Алианса, че Турция вече не е просто послушен партньор по южния фланг, а суверенна сила с имперска памет, която изисква уважение при нейните собствени условия.

В този нов геополитически пъзел ключова роля играят и личните отношения между Анкара и Вашингтон. Ердоган специално подчерта значението на визитата на американския президент Доналд Тръмп, определяйки я като изключително важна и изрази задоволство от хвалебствените послания на стопанина на Белия дом. Тази близост с Тръмп очевидно дава на турския лидер нужното самочувствие и свобода на действие на международната сцена. Самият факт, че Тръмп демонстрира пълно разбиране към амбициите на Ердоган, развързва ръцете на Султана от Босфора да провежда своята независима външна политика, от Близкия изток до Африка.

Връщането към неоосманизма не е просто теория на анализаторите, а реална амбиция, подпечатана пред погледа на НАТО и Вашингтон. Република Турция навлиза във втория си век не като продължител на делото на Ататюрк, а като държава, която търси своето място в многополюсния свят чрез блясъка и силата на старата империя.

На дипломатическия фронт принципите често отстъпват пред суровия прагматизъм. Въпреки че западните лидери на думи често критикуват Ердоган за нарушаването на човешките права и отстъплението от демокрацията, техните действия показват друго.

Геополитически прагматизъм

Турция притежава втората по големина армия в НАТО и контролира Черноморските проливи. В момент на глобална несигурност никой западен лидер няма лукса да влезе в открит конфликт с Анкара. Това се нарича геополитически прагматизъм.

Символична легитимация

Фактът, че лидерите на трийсет и две натовски държави присъстваха на форумите, организирани по неговите правила, приеха неговите неоосмански символи (оркестъра „Мехтер“) и дори приеха личните му доста нестандартни протоколни подаръци, като гравираните турски револвери за всеки държавен глава, показва едно, че Западът е склонен да си затвори очите за „султанистките“ амбиции на Ердоган, стига той да остане предвидим партньор по отношение на сигурността. Това може да се определи като символна легитимация.

В рамките на неоосманизма България не е просто съсед, а ключова част от т.нар. „културно сърце“ на бившата империя. Ердоган разглежда традиционните мюсюлмани в България не просто като общност в чужда държава, а като естествен мост за влияние върху София. Неслучайно по време на срещата си с българския министър-председател Румен Радев президентът Ердоган благодари на България за внимателния подход към турската общност у нас.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в :