Косово си отвори два нови фронта

Конфликтът между Косово и Сърбия постепенно преминава в конфронтация между Прищина и Русия, и ЕС. В края на миналата седмица руското външно министерство заплаши със сериозни последствия занапред в отговор на решението на косовските власти да обявят за персона нон грата руския гражданин, служител в мисията на ООН Михаил Краснощеков. На границата на изострянето са и отношенията на Прищина с ЕС, след като косовският президент Хашим Тачи заплаши с обединение с Албания, ако Евросъюзът продължи да изолира Косово.

„Шпионин от ООН“

По личното разпореждане на премиера Рамуш Харадинай косовското външно министерство миналия петък обяви руския дипломат от мисията на ООН в Косово Михаил Краснощеков за персона нон грата. Дипломатът е обвинен в действия против конституционния ред в Косово, против универсалните ценности, мира и стабилността. Краснощеков беше арестуван от косовските спецчасти миналия вторник в хода на полицейска операция в северната част на републиката. Полицията го обвини за това, че докато се намирал на изградена от местните сърби барикада, той е препятствал провеждането на операцията за борба с организираната престъпност.

По-късно косовските медии съобщиха, че в служебния автомобил на служителя в ООН била намерена бензинова резачка, с която сърбите съсичали дървета, необходими за барикадата. А Рамуш Харадинай директно нарече руския дипломат „шпионин под камуфлажа на служител в ООН“. Външното министерство на Косово задължи Краснощеков незабавно да напусне територията на републиката. Впрочем, тази заповед се оказа излишна. В петък руският дипломат вече се намираше във Военно-медицинската академия в Белград, където го лекуват след тежките травми по главата и лицето, получени при задържането му. Същия ден той е бил посетен от сръбския президент Александър Вучич и руския посланик в Белград Александър Чепурин.

Новината, че руският дипломат е обявен от Прищина за персона нон грата предизвика остра реакция от страна на Москва. Но още преди това руското външно министерство два пъти изрази позиция за инцидента в северната част на Косово. Действията на косовската полиция Москва определи като провокация на Прищина, насочена към застрашаване и изтласкване на неалбанското население, и към силово установяване на контрол върху тези райони.

След съобщението за ареста на Краснощеков Русия настоя мисията на ООН да предприеме максимални усилия за незабавното му освобождаване. Външното министерство в Москва този път посочи, че действията на косовската полиция са продължение на неприкритата линия на изостряне на междуетническите отношения в района и презрение към международните норми на дипломатическите контакти, и предупреди, че прецедентът ще има дълги последствия.
Историята с руския дипломат вероятно ще получи продължение в близко време. Днес председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин е в Сърбия, където ще се срещне и с президента Вучич. А една от важните теми на преговорите ще бъде арестът на Михаил Краснощеков и изострената ситуация в Косово. През тази седмица е насрочено и заседание на съвета за сигурност на ООН, което ще бъде посветено на последните събития в северната част на бившия сръбски район.

За Москва е важна огласената в края на миналата седмица позиция на мисията на ООН в Косово /UNMIK/. В Нея се посочва, че прилагането на сила от косовските спецчасти на 28 май е прекомерно и неоправдано, а полицията на Косово не е предоставила конкретни доказателства в полза на своята версия за събитията. „С това изявление, дори малко закъсняло, мисията на ООН сякаш се дистанцира от акцията на косовската полиция и дава да се разбере, че няма никакво отношение към случая. А това е важно в навечерието на заседанието на Съвета за сигурност на ООН“, казва Драган Джуканович от белградския Център за външна политика. Според него едва ли може да се очакват някакви съществени резултати от това заседание.

„Под албански чадър“

Покрай Русия, Косово рискува да изостри отношенията си и с Европейския съюз. В петък косовският лидер Хашим Тачи предупреди за възможен референдум за обединение с Албания. „Ако ЕС продължи да изолира Косово, ще бъде разгледана възможността за институционални действия или референдум за обединение с Албания“, заяви пред журналисти Тачи.

„Ние можем да направим това чрез парламентарни резолюции или чрез референдуми в Косово и в Албания. Ако ЕС не иска да приеме две албански държави с два флага, нека да приеме само едно знаме“, посочи той. Освен това, косовският президент даде да се разбере, че обединената албанска държава може да включва и Прешевската долина – населен с албанци район в южна Сърбия.

На следващия ден в изявлението си пред международния форум по проблемите на регионалната безопасност в Черна гора, Хашим Тачи обясни какво той разбира под изолация от страна на ЕС. „Евросъюзът не уважава нашите успехи и постижения, особено в плана за предоставянето на обещаната визова либерализация. Ние изпълнихме условието, но не получихме никаква награда. Да разберат това за гражданите е трудно. Налице са двойни стандарти“, подчерта той.

За обединяване с Албания косовският президент говори не за пръв път. Преди седмица той отправи открито писмо да лидера на опозиционнния Демократичен съюз на Косово Иса Мустафи, в което директно каза: „Прешевската долина следва да бъде присъединена към Косово, а Косово – към Албания под общия чадър на ЕС, или под албански чадър, ако ЕС продължи да държи вратите си затворени“.

Балканските експерти и политици обаче не намират идеята на косовския лидер за реалистична. „Това е по-скоро опит на Хашим Тачи да поправи рейтинга си вътре в Косово, а в последно време той спада“, смята Драган Джуканович. Иса Мустафи определи тезата на Тачи за прекрояване на границите като „погрешна и неприемлива“.

Явно и в ЕС също не приемат сериозно идеята за обединяването на Косово и Албания. „Това прилича повече на опит да се повлияе на Брюксел с цел да се ускори процесът на интеграцията на Косово в ЕС, но това зависи от стъпките на самата Прищина“, казва източник от европейските дипломатически кръгове на Балканите, пожелал анонимност. Хашим Тачи ще има възможност да демонстрира готовност за реално придвижване към ЕС на 1 юли в Париж. Там под егидата на президента Еманюел Макрон и канцлера Ангела Меркел ще се състои среща на балканските лидери, нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово ще бъде ключова тема.