Кой е безродник, Ваше Светейшество?!

Новият български православен патриарх Даниил задава реторичния въпрос: „Безродници ли сме?", ако например искаме да сменим името на софийския храм-паметник „Св. Александър Невски“.

Въпросът е странен по няколко причини, като започнем оттам, че наративът за борбата с "безродниците" у нас обикновено се ползва от хора, очевидно привързани към всякакви руски интереси. 

Чисто академично погледнато, в българското общество или поне сред любителите, интересуващи се от история, все по-често се задава въпросът дали пък новгородският княз от XIII в. Александър Ярославич не е бил конвертиран към исляма. Съществуващите хипотези по тази тема твърдят, че князът е притежавал шлем в ориенталски стил, декориран с коранични надписи на арабски език. Това е въпрос, който заслужава внимание и отговор.

Отделно, княз Александър Новгородски е воювал срещу християни (в частност срещу силите на Ливонския и Тевтонския орден), което би трябвало да проблематизира неговата святост.

На трето място, князът е бил васал на татарите или монголите от Златната орда, които по негово време тъкмо са се ислямизирали, бидейки преди това езичници, в частност тенгристи.

Сред българските средновековни владетели имаме такива, които са воювали срещу християни (например бележития Крум), както и такива, които са били васали на мюсюлмани – например съвременника на княз Александър, нашия цар Константин Тих (васал на монголите) и, разбира се, братята-царе Йоан Шишман и Йоан Срацимир (васали на османците). Тези владетели не са канонизирани за светци и това е съвсем разбираемо. Чудно тогава защо и как се е стигнало изобщо до канонизация на новгородския княз Александър.

Впрочем, странно, но никога не сме имали цар, който да е васал на руснаците.

Тези въпроси са интересни не само от историческа, а и от чисто верска, християнска гледна точка. Би трябвало да бъдат зададени на патриарх Даниил и той да помисли над отговора си именно в качеството си на християнски духовник.

Между другото, светейшият Даниил и високопреосвещените му събратя и колеги от Синода на българската православна Църква се опитват да наложат позиция относно темата за преименуването не само на храма, но и на площада пред него. Разбира се, площадът трябва да се казва като сградата, само че името на площада определено е в компетенциите на общината, а не на Синода. За ужас на патриарха и митрополитите му, Република България е светска държава, в която източноправославното изповедание има своята гарантирана историческа, но не и политическа роля. Така че как ще се казва който и да е площад в столицата и страната не го решават Божиите, а общинските служители.

На второ място – дори и ако не е конвертиран в исляма, а е изрядно канонизиран християнски и в частност източноправославен светец, княз Александър Ярославич Новгородски обективно няма нищо общо с българския народ, история, вяра и култура. Той е просто династичният патрон на руските императори Александър I, II и III през XIX в.. И тъй като единадесетата Руско-османска война, водена в 1877-78 г. се случва основно на наша територия, то победителите руснаци са издигнали тук серия паметници, сред които и голям, неовизантийски по стил храм-паметник, наречен на патрона на руския император Александър II – именно княза от XIII в. Това може и да е било оправдано за времето си, но все още по никакъв начин не оправдава опита на българския патриарх да обиди онези свои днешни сънародници, които се питаме дали пък не е дошло време да се смени името на сградата.

На трето място – като става дума за род и безродничество, защо най-големият храм в българската столица да не носи името на български светци, просияли по нашите земи? Никой в България не се моли за застъпничеството на княз Александър от Новгород. Нямаме служба в негова чест и денят му не е голям празник за тукашните православни. Защото този княз и може би светец просто не е наш. Имаме си български светци – свети Йоан Рилски, свети Климент Охридски, свети княз Борис-Михаил, свети цар Петър I, даже светия кназ и мъченик Боян Енравота. Какво пречи най-големият храм в собствената ни столица да се казва на името на такъв, по-познат и по-популярен светец?

Но може би патриарх Даниил би възразил, че не бива да сме етнофилетисти и да наблягаме толкова на националното? Тогава да не ни обвинява в безродничество. Защото етнофилетистите могат да са всякакви, но поне не са безродници.

Впрочем, не са се свършили и имената на почитаните по цял свят светци – като почнем от самата Пресвета Богородица, минем през апостолите и великите Отци на Църквата, подходящи имена за храм винаги ще се намерят.

Или патриархът иска да каже, че просто не бива да се сменя името на храма? Ако беше така, то тогава защо бе сменено предназначението на сградата? Някога тя си беше просто руски военен храм-паметник в имперския стил от края на деветнайсетото столетие. Днес обаче самият патриарх Даниил смята, че това е неговата лична, патриаршеска катедрала. Щом предназначението може да се смени, тогава името логично би го последвало. Храм-паметникът си е паметник, той имаше основания да се нарича на патрона на руската имперска войска. Но патриаршеската катедрала на българите е нещо различно. Да не би като държи престола си в „Св. Александър Невски“, светейшият г-н г-н Даниил да претендира за патриаршеска власт и авторитет над бездруго дъщерната за България Руска православна Църква? Сигурен съм, че московският патриарх Кирил Гундяев не би бил очарован от такава интерпретация.

София вече си има православна катедрала и това е „Света Неделя“, но темата ни е за „Невски". Ако патриархът е български, а не например руски, то неговата лична, частна катедрала, която не съвпада с катедралата на столицата ни, би могла поне да е с името на български светец или поне на почитан по цял свят светец, който да не е тясно обвързан с чужда държава и династия.

Има и един слон в стаята, за който загриженият патриарх Даниил не иска да говори: че Русия днес е опетнена от християнска, православна и в частност славянска кръв. Руските войски в наши дни избиват украинци, а украинците масово са християни, поне наполовина, ако не и повече са православни... и са славяни. Това би трябвало да притеснява християнския, православен и славянски патриарх Даниил. Покойният предшественик на Даниил, старият български патриарх Неофит, заяви в едно от последните си послания, че по причини, свързани с християнското човеколюбие, е изцяло на украинска страна. Може би е редно настоящият отценачалник на българската източноправославна общност да се замисли малко по тази тема.