Как европейска реформа със стратегически мащаб бе сведена до чиновническа бутафория

Новият Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището е пакет от общи правила, по които всички държави в ЕС трябва да работят с хората, които търсят закрила на територията на ЕС. Той урежда механизма, по който се правят регистрация, скрининг, прием, разглеждане на молби за международна закрила, гранични процедури и връщане, как се градят солидарност между държавите и защита на уязвими лица.

Пактът не е пожелателен документ, а нова европейска рамка, която изисква реална подготовка от всяка държава.

Затова Европейската комисия прие Общ план за изпълнение на Пакта. По него всяка държава трябваше да изготви свой национален план: как ще промени законите си, кои институции какво ще правят, какви хора, места, системи и средства са нужни и как ще се гарантира, че новите правила ще работят на практика.

Страната ни вече разработи План за изпълнение в Република България на Пакта на Европейския съюз за миграцията и убежището. В този план е предвидено да бъде осигурена законова и институционална готовност, включително чрез нов закон в областта на убежището.

И тук се възправя големият проблем

Сегашното ръководство на ДАБ разпространява наивни обяснения, че когато е встъпило в длъжност, по закона не било направено нищо. Което не отговаря на истината. Към юни 2025 г. вече е имало изготвен проектен материал по новия закон: били са написани четири глави и допълнителните разпоредби. Тази работа е материализирана в докладите на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция, както и в отчетните материали на работната група към онзи момент и от председателя на работната група.

Нещо повече, Българският хелзинкски комитет посочва, че по законопроекта е работено в рамките на Междуведомствената експертна работна група, като през първата половина на 2025 г. вече са били съгласувани структура и съдържание на първите глави. Законът е трябвало да бъде представен и приет в определения в Националния план срок.

Затова оправданията с предишното ръководство и с отсъствието на работещ парламент са несъстоятелни. Проблемът е, че шефовете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) са изоставили вече готов проект и са го заменили с друг - несъстоятелен, несериозен и очевидно недоработен.

Така прилагането на Пакта се принизява до някаква „пътна карта“ и указания в рамките на 19 страници, с които няма как българската държава да изпълнява нито Общия план на Европейската комисия, нито Националния план на България. Пактът изисква държавата да приеме ясни правила, органи, процедури, капацитет и отговорност. Вътрешни указания могат да помагат на администрацията, но не могат да заместят закона. Затова този подход създава риск от правна несигурност, противоречива практика и реално неизпълнение на поетите от България ангажименти.

Пактът на ЕС за миграцията и убежището не е ведомствена тема и не е упражнение по деловодство. Той представлява една от най-мащабните реформи в общата европейска система за убежище Най-голямата до сега. Европейският парламент и Съветът са приели десет законодателни акта: девет регламента и една директива с обем около 370 страници. Европейската комисия е изготвила Общ план за изпълнение, защото реформата изисква правна, техническа, кадрова, финансова, информационна и оперативна готовност.

Пътна карта не е закон. Указанията не са система

Основната подмяна е брутална: ДАБ се държи така, сякаш областта на убежището може да се управлява чрез вътрешни инструкции. Не може. Убежището е правен режим, свързан с основни права, международни задължения, граничен контрол, регистрация, скрининг, приемане, достъп до процедура, съдебна защита, уязвими лица, деца, преводачи, правна помощ, Евродак, връщане, солидарност и координация между няколко национални и европейски институции. Система, която не се управлява с таблици, бележки и „пътни карти“.

Пътната карта би могла да бъде помощен организационен инструмент. Указанията могат да бъдат вътрешна техническа насока. Но те не създават компетентности. Не променят закон. Не транспонират директива. Не осигуряват бюджет. Не задължават други институции. Не уреждат права и гаранции на кандидатите. Не заменят Народното събрание, Министерския съвет, междуведомствената координация и националната нормативна рамка.

Затова Европейската комисия говори за участие в общ, взаимосвързан процес, а не за възможност на държавите да си изберат удобни части от Пакта. Няма „Ще вземем ето това, другото ще го допишем, а третото ще мине с указания“. Подобен европейски стандарт не съществува.
Но ДАБ демонстрира именно това: наивно лекомислие и лежерно снизхождение към цялата система. Документите на домораслите правни светила изглеждат като заявка за собствен принос към процеса. Като реплика: „Е, и ние нещо сме направили“. Само че „нещо“ не стига. Когато става дума за Пакта, „нещо“ означава нищо. Когато трябва да сътвориш закон, капацитет, процедури, кадри, инфраструктура, информационни системи и координация, а показваш пътна карта и указания, значи не си готов. Значи предварително си изработил само алиби.

Още заглавието издава проблема

Един от най-показателните абсурди е формулировката за „прилагане на регламентите“ от Пакта. Само че Пактът не е сбор от регламенти. Той включва и Директива (ЕС) 2024/1346 относно стандартите за приемане на кандидати за международна закрила. Директивата е ключов документ с условия на приемане, материалната подкрепа, достъпа до услуги, със специалните потребности и начина, по който държавата третира хората в процедура.

Когато още в заглавието сведеш Пакта до „регламенти“, изниква неприятният въпрос дали изобщо разбираш какво ще правиш. Може да е небрежност. Може да е незнание. Може да е чиновническо изрязване на неудобна материя. Който и вариант от отговорите да е верен, изводът е един и същ: проявен е срамен непрофесионализъм.

В правото, както и в редица други области, термините имат значение. Ако институцията, която трябва да е експертен център в областта на убежището, не назовава правилно рамката, как да ѝ се вярва, че ще я прилага правилно?

„По действащия ред“ е признание за провал, а не решение

Особено възмутителна е идеята новият европейски режим да бъде натикан в стария „действащ ред“. Ако действащият ред бе достатъчен, нямаше да съществува Пакт. Нямаше да бъдат приети десет нови европейски законодателни акта, общ план на Европейската комисия, национален план и подготовка за нов закон в областта на международната закрила.

Но фразата „по действащия ред“ е удобна. Пуска бюрократична мъгла и означава: „Няма ясно да кажем какво трябва да се промени“. Няма да обясним кои органи какво ще правят. Няма да решим как ще се синхронизират МВР, ДАБ, ДАНС, здравни и социални органи, правната помощ и съдът. Няма да влезем в болезнената част - законодателство, бюджет, хора, сгради, техника и обучение. Ще напишем, че нещо ще се прави „по реда“ и ще се надяваме никой да не попита какъв, аджеба, е този ред и кой го е създал, след като самата европейска реформа го променя.

Точно тук лъсва голямата измама на местния подход. Пактът не иска от държавите да преповторят старите си навици и документи. Изисква нова Готовност. Нови връзки между процедурите.

Националните институции казват „закон“, но ДАБ отговаря с „указания“

Още по-разрушително за позицията на ДАБ е, че самата национална рамка вече признава необходимостта от нормативни промени. България прие план за изпълнение на Пакта. На Портала за обществени консултации е публикуван проект на нов Закон за международната закрила, който е представен като фундаментална реформа в областта на убежището и като инструмент за прилагане на единен европейски стандарт.
Това означава само едно: дори официалната държавна рамка разбира, че само вътрешни указания не стигат. Защото регламентите трябва да бъдат вкарани в работещ национален контекст. Защото директивата трябва да бъде транспонирана. Защото трябва да бъдат определени органи, производства, гаранции, срокове, правни средства за защита, взаимодействие между институциите и реални ресурси.

Точно тук ДАБ изглежда най-нелепо. Докато държавата говори за план, нормативни разпоредби и нов закон, агенцията, която би трябвало да бъде експертният двигател на процеса, размахва нечии указания. Все едно хирургическата операция да бъде заменена с лепенки. Все едно да кажеш на Европейската комисия: „Да, прочетохме вашите 370 страници и ги обобщихме в няколко листа. Спокойно!“.

Както през 1985 г., след началото на перестройката в СССР, теоретиците на живковия социализъм се опитваха да ни залъжат, че у нас процесът на гласност и преустройство е осъществен още с Априлския пленум през 1956 г.

Къде са хората, местата, системите и отговорността?

Най-простият тест за всеки план е дали отговаря на реалните въпроси. Колко служители ще са необходими? Къде ще бъдат разположени? Как ще бъдат обучавани? Кой ще се осигури правна помощ? Как ще бъде осъществен обменът на информация с МВР, ДАНС, здравните органи, социалните служби, АСП, ДАЗД и съдилищата? Какво се случва при криза? Кой носи отговорност при провал?

Ако отговорът е „в пътната карта“, значи отговор няма. Пътната карта може да сочи посока, но не може да построи път. Указанията могат да обяснят стъпки, но няма да създадат система. Когато липсват реални ресурси и нормативна основа, документът става декор. А декорът в областта на убежището е опасен, защото създава илюзия за готовност там, където властва управленска празнота.

Тази празнота е особено тревожна, защото времето не е безкрайно. Пактът вече е приет. Държавите членки имаха двегодишен преходен период за подготовка. И ако ДАБ в момента демонстрира указания и пътна карта, значи сме свидетели на провал, който търси оправдание.

Всяка държава членка трябва да изпълни

Пакта, който има ключово значение за страната ни

Защото сме външна граница на Европейския съюз. Тук организацията на убежището не е само административна процедура, но и част от управлението на границата. Част от националната и от европейската сигурност. Гаранция за доверието към България.
Провалът на ДАБ не остава затворен в една сграда. Става дума за системен провал в европейски ангажимент на страната ни. Провал, който започва от възможно най-невралгичното място - от институцията, която би трябвало най-добре да борави с тази материя.

Пишат някакъв документ, за да го има. Чертаят пътна карта, за да ни кажат, че са построили път. Ползват правна терминология, за да ни убедят, че притежават експертиза. Но зад декорите от думи и документи лъсва нелицеприятната истина: липсва законодателна дълбочина, не съществуват оперативна готовност и капацитет, няма реално изградена система. Бутафорната крепост е зидана с чиновническата надежда ДАБ отново да мине между капките.

Май няма да мине. Или поне не трябва да мине. Ще ни струва твърде скъпо. Редно е да припомним кои са стратезите на бюрократичната кушия и на предизвестения провал. Според официалната информация, начело на агенцията продължават да стоят о. з. полковник Иван В. Иванов, о. з. полк. Никола Казаков и Георги Цветков. Преди години Никола Казаков бе и председател на ДАБ, чийто мандат Българският хелзинкски комитет нарече „най-тежката хуманитарна криза“ в бежанската система у нас.

Този път сметката не бива да бъде оставена на хазната и на данъкоплатците. Крайно време е някой да понесе отговорността защо държавата посреща една от най-мащабните и амбициозни европейски реформи в областта на убежището с пътна карта и указания, с административна закостенялост и нормативна неграмотност.

Следете новините ни в :