Как да запазим трансатлантическите отношения силни

2024-та е годината на изборите. Не само в една държава, а в целия свят. Изборите в Русия бетонираха Владимир Путин на поста президент за пети път. И така след приключването на мандата му след 6 години, Русия ще е управлявана (с известни прекъсвания) почти 31 години от него. В ЕС изборите излъчиха нова европейска комисия, която в основата си остана ориентирана към подкрепа на Украйна в започнатата от Русия война. Назначиха и специален еврокомисар по отбраната - за първи път в историята. Сред всички избори обаче с интерес се следят тези в САЩ през ноември.

Именно заради предположенията, че САЩ може да променят политиката си, за Европа изборите ще са интересни. Доналд Тръмп ще се бори за втори път за президент. С външнополитически послания за преговори и прекратяване на първия от 80 години конфликт на Стария континент.

Опонентът на Тръмп - Камала Харис, трябва да отговаря на очакванията да продължи политиките на Джо Байдън, който се отказа от надпреварата месеци преди финала на кампанията.

За Европа посланията на САЩ са важни. В последните две години НАТО засили ролята си на Източния фланг, съставен от държави от бившия Източен блок. Конфликтът на Израел с „Хамас“ създава напрежение по югоизточната граница. Напрежение има и заради засилващата се позиция на Китай. Това са трите компонента, които, според асистент Димитър Дринков от Военната академия в София ще формират отношенията на Европа със САЩ за десетилетия напред. Димитър Дринков в момента завършва дисертационен труд, свързан със замразените конфликти в постсъветското пространство.

На първата си сесия новият европейски парламент призова да се разреши на Украйна да използва дареното й въоръжение срещу военни цели в Русия.

Това беше и един от призивите на НАТО, която пък след срещата на върха във Вашингтон пое координиращата роля за военната помощ за Украйна. Но с новата администрация в Брюксел се случи нещо ново. Европа за първи път назначи комисар по отбраната. Бившият премиер на Литва и нов отбранителен еврокомисар - Андрюс Кубилиус – се застъпи за укрепването на европейската отбранителна индустрия, финансова и военна подкрепа на ЕС държави-членки към Украйна и подкрепата на европейската и украинска отбранителна индустрия в следващите пет години.

За последните 10 години недостигът на инвестиции в сектора е повече от един трилион евро, посочва отбранителният еврокомисар Андрюс Кубилиус. Европейската отбранителна индустрия е в „незадоволително състояние“.

Той се надява да се намерят повече от 500 милиарда евро за следващите няколко години, в които да има стимулиране на отбранителната индустрия на Европа. Ройтерс обаче отбелязва че Андрюс Кубилиус се затруднява с отговор на въпроса откъде ще дойдат парите. „Комисарят по отбраната трябва да знае къде да харчи парите, а не откъде да ги набави. Това зависи от другите членове на комисията“, казва Кубилиус. И предполага, че парите може да бъдат набавени от общи отбранителни облигации, използването на средства от Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост след пандемия или използването на Европейската инвестиционна банка.
„Над 50% от въоръжението на Европа е произведено преди 1990 година. Противовъздушната отбрана на европейските страни – на 80% е по-стара от 35-40 години. Можете ли да си представите? Това е основата на отбраната“, цитира данни от доклад на изследователския институт „Маккинзи“ Йордан Божилов - военен експерт, основател на „Софийски форум за сигурност“ и бивш заместник-министър на отбраната. Той казва, че европейските страни трябва да инвестират в отбраната си и да подсилват НАТО. 30 от 32-те страни на НАТО са европейски държави, припомня Божилов.

Подкастите от поредицата "Какво може Европа?" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.