OffNews.bg

Как да намалим хранителните инциденти с деца въпреки безхаберието на държавата

Миналата седмица се случиха поредните произшествия с отровени деца в две училища – в крумовградското село Токачка и Петрич. Седмица по-късно причините все още не са ясни. Според БАБХ, отговаряща за храните, проблемът в Петрич е от стрептококова инфекция, открита в персонала приготвил храната. За другия инцидент, в Токачка, становище още няма. В медиите обаче се разпространява, че причинител в Петрич са стафилококови бактерии, доста различни от стрептококите.

За медиите и гражданите оскъдната информация на контролните органи е объркана и недостатъчна и затова нека първо изясним какво се прави при такива инциденти. Отговорните държавни институции са две. За храните е БАБХ, а за здравето на хората районните здравни служби (РЗИ). При наличие на здравен инцидент, свързан с подозрение за хранително отравяне, те трябва да направят следното:

РЗИ/болниците вземат проби от пострадалите – стомашно съдържимо, фекалии, кръв и натривка от гърлото, които изследват за всички причинители, способни да предизвикат съответните симптоми. Правят се микробиологични посевки за бактерии, тестване за антитела и антиген за вируси, и отделно PCR за вируси и бактерии плюс токсикохимия при съмнение на химическо натряване.

РЗИ събират аналогични образци от персонала на кухнята.

БАБХ взема проби от консумираната храна, която задължително се съхранява от производителя. Допълнително се събират образци от суровините, питейната вода и натривки от оборудването. Правят се микробиологични посевки за бактерии и плесени и химически тестове за дезинфектанти. Задължително част от пробите се оставя за последваща анализи. При наличие на риба в храната се извършва определяне съдържанието на хистамин, който е една от основните причини за натряване.

Водещи са изследванията на пострадалите. При установяване на инфекциозен причинител трябва да се извърши анализ по хранителната верига, за да се открие първоизточникът. В случая с Петрич се твърди, че виновник за инфекцията са стрептококи, или стафилококи във варианта, получен от медиите.

За потвърждаване на причинителя се провежда геномен и/или биохимичен анализ. Най-просто казано нужно е генетичните маркери на изолираните от пациента и източника (персонал, храна или друго) да съвпадат.

При инцидент първите резултати от анализи излизат за 24 часа, дори в България микробиологичния агент се идентифицира до 3-4 дена. Геномното потвърждаване обикновено отнема повече време, в зависимост от лабораторията то варира между 2 и 4 седмици.

След като знаем какво трябва да направят контролните органи, да видим какво реално са свършили.

Седмица след инцидентите би трябвало микробиологичните анализи да са готови. Такъв е наличен само за училището в Петрич. Резултатите за него обаче са противоречиви – за виновници са набедени са два отделни вида бактерии, стафилококи и стрептококи. При това те се различават драстично, защото двата рода бактерии са таксономично отдалечни.

Двата контролни органа са пестеливи на информация. Не е ясно доколко са изпълнени изискванията, споменати по-горе. Колко проби са взети и от кого. За какво са тествани образците и от кои лаборатории. За всичко трябва да има съответните доказателства, вземането на всяка проба се документира, а лабораториите са длъжни да издават протоколи с резултати. Нищо от това не е демонстрирано от институциите и официално има само няколко изказвания пред медиите и една новина на интернет страницата на БАБХ.

БАБХ твърди, че причинител на инцидента в Петрич е стрептококова/стафилококова инфекция. Освен очевидното за всички противоречие няма никакви доказателства в подкрепа на този извод. За да се извърши геномен анализ на бактериите, са необходими седмици и затова дори теоретично от БАБХ не може да са сигурни и съответно правят недоказани изводи.

Очевидно е, че БАБХ и РЗИ не могат да ни убедят, че са извършили адекватно разследване на хранителните инциденти в Токачка и Петрич. Проблемът обаче е системен. Ако прегледаме достъпните в медиите съобщения за инциденти с деца и храни ще констатираме, че в 90% от тях изводите на контролния орган са аналогични – стафилококи/стрептококи.

От БАБХ явно ни правят на глупаци и след всеки инцидент декларират аналогични причинители на отравянията. При това стрептококите, източник за които обикновено се набеждава персоналът на кухнята, са бактерии, откриващи се при всички хора. Учудващо е, ако ги няма, защото дори киселото ни мляко се прави от стрептококи.

За експертите това поражда съмнение доколко контролният орган изобщо извършва анализи и разследване. Няма как стотиците инциденти да са следствие от два причинителя при наличието на десетки други опции. При това никога БАБХ не представя документи за доказателство. Все едно лабораторни протоколи няма. Геномният анализ, който е международен стандарт, дори не се споменава, все едно не съществува.

Може да се твърди, че БАБХ и РЗИ са неспособни да извършват адекватни разследвания на инцидентите с храни и деца. Нещо повече, те сякаш нямат и воля за това и след всяко натряване се наблюдава аналогичен в детайлите "цирк" – 2-3 дена след събитието се набеждават стафилококи/стрептококи за причинител, а кухнята се глобява профилактично, защото винаги се намира някаква нередност. Никога не се представят доказателства за разследването. Обикновено след една седмица инцидентът е забравен от медиите и държавната бюрокрация се връща към безметежно съществуване.

Неспособността на институциите да контролират безопасността на храните е съществен пропуск в националната сигурност но това не значи, че обществото е безпомощно и трябва да се примирим с тази реалност. Какво можем да направим, особено за сигурността в детските градини и училищата:

Родителите трябва активно да се интересуват с какво се хранят техните деца през седмицата. На първо място - кой приготвя храна, коя фирма, кой е собственикът, кой е отговорният готвач, къде физически се помещава кухнята. Питайте какви са професионалният опит и образованието на персонала, например не може на дюнерджия без специализирано обучение да се поверява храненето на деца.

На второ място, изисквайте предварително меню. Вече всяко училище има поне акаунт в социалните мрежи, където може да се качват подробности. Родителите трябва да претендират за информация за всички дреболии – откъде се закупуват суровините, какви марки са колбасите и млечните продукти, ако се използват полуфабрикати или готови за консумация продукти, кой е производителят. Настоявайте за пълна прозрачност и за съхранение на цялата документация, свързана с покупката на храната за вашите деца. Дори никога да не се стигне до проверка, трябва да сте сигурни, че ако се наложи, информацията трябва да е налична и достъпна за контрол.

Училищните директори често се оправдават с фирмите, които обаче те наемат. Във всяко училище трябва да има отговорник по храненето, който да е наясно с дейността на столовата. Този отговорник е и връзката с родителите и при поискване трябва да може да предоставя цялата информация, свързана с храненето на децата. Изисквайте промяна на договорите с фирмите, ако се налага, за да има сигурност, че на училищата и родителите ще бъде осигурена максимална прозрачност.

Ако все пак има инцидент или съмнение за такъв, е редно родителите/пострадалите да получат адекватни отговори за причинените страдания. Обикновено БАБХ и РЗИ са свикнали да се измъкват с общи и мъгляви фрази. Държавният контрол всъщност е по-склонен да потулва инцидентите, защото за тях те означават повече работа, а и често са натискани отгоре да не създават проблеми. Както и в последните случаи, БАБХ и РЗИ изчакват да минат няколко дни и инцидентът да се забрави от медиите. И така до следващия път. Този цикъл се повтаря непрекъснато и без натиск от заинтересованите граждани нищо няма да се промени.

Всеки инцидент и неговото разследване оставят проследими документални следи, описани по-горе. Изисквайте от контролните органи да се обосновават с въпросните доказателства. Сега отговорността често се разминава между твърденията на отделни представители на БАБХ и РЗИ. Процедурите трябва да се променят и да се изясни персоналната роля на всеки служител от контролните органи. Ако не е извършена част от необходимите стъпки при разследването, кой носи отговорност за това и какви последствия ще има? Време е да се сложи край на мънкането и оправданията. Ако има несвършена работа, независимо дали поради незнание, незаинтересованост или корупция, трябва да има наказания в държавната администрация!

При разследване на инциденти с храни е много важно професионалното образование и опитът. Много често административните ръководители на регионалните звена на БАБХ и РЗИ нямат адекватни такива, защото са назначени с политически, приятелски или роднински протекции. Медиите като правило приемат безкритично изказванията на такива „ръководители“ и така разпространяват невярна или неточна информация. Последните инциденти в Токачка и Петрич и казусът стрептококи/стафилококи е прекрасен пример за "счупения телефон".

В идеалния случай гражданското общество трябва да изисква реформи в БАБХ и РЗИ. Не е необходимо да се открива топлата вода, но има мерки, които винаги повишат ефикасността на официалния контрол. Това са мандантност и прозрачни конкурси за ръководителите на специализираните и регионалните звена, образователни програми и квалификационни курсове, редовна атестация на персонала, периодични вътрешни и външни одити и надзор, проверки от независими експерти и, разбира се, пълна прозрачност в цялата администрация. Всичко от изброеното не е налично в сегашните контролни органи и затова и резултатът от тяхната дейност е близка до нулата, налице е само усвояване на финанси.

Авторът е молекулярен биолог и вирусолог.