Има ли смисъл да се изпитва за коронавирус рекламираният от Ананиев архаичен инвермектин

Български екип е много близо до откриването на лекарство срещу коронавирус, обяви на пресконференция министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, а директорът на Агенцията по лекарствата Богдан Кирилов допълни, че екипът, възложителят и компанията-производител са български и че са набрани 30 пациента. Изпитването на лекарството инвермектин се провеждало в 9 болници.

Може ли да се приеме сериозно и с надежда за достоверност заявлението, че България аха и да открие лекарство срещу коронавируса? Уви, не, поне ако се съди по изнесената до момента информация.

Какво е инвермектин

Инвермектин не е нов препарат на пазара. Съществува повече от 20 години, представлява антипаразитен препарат против въшки, краста, речна слепота. Периодично се появяват съобщения за негово антивирусно действие, които не се потвърждават. То е проверявано за такова поне на 10 места по света.

Изпитването

Първата и най-важна причина научната общност да не може да приеме на сериозно твърдението за откриване на ново лекарство у нас е провеждането на клиничното изпитване. То – по думите на директора на ИАЛ - е едва върху 30 човека и заради това не осигурява абсолютно никаква представителност. За да има такава, са необходими стотици пациенти.

На практика това означава на 15 човека да бъде давано лекарството, а на останалите 15 – плацебо. Каква представителност биха могли да осигурят 15 човека? Резултатът от тях би бил статистически незначим.

Буди съмнение бързината, с която е получено одобрение за провеждане на клиничните изпитания. Обикновено ИАЛ се нуждае от около половин година за съгласие. Сега сроковете са тотално скъсени и не е ясно доколко подробно са били проучени мотивите и документацията и оценени рисковете от прилагането на един токсичен препарат при болни от респираторен вирус пациенти. Нещо повече, предишни проучвания за негово противовирусно действие не са показали положителни резултати.

Има опасения и за адекватността на изследователския подход. В България липсва потенциал за наблюдение и оценка на инфекциозния процес при пациенти. Досега у нас вируса не се култивира в лабораторни условия. Не се използва методология за оценка на вирусния титър. Не може да се характеризира инфекциозността на отделяните от пациентите вирусни частици. Обобщено казано, провеждането на клинични изпитания няма да даде адекватна клинична и научна информация, защото има фатален недостиг на изследователски потенциал.

От друга страна, подобно изпитване би могло да застраши пациента, защото препаратът, като всяко друго лекарство, има възможни странични действия. Балансът между ползи и риск в случая е в посока на второто. Дори при липса на странични ефекти и наличие на противовирусно действие, при приложението в болниците, мащабът на проучването е твърде незначителен, за да се убеди Европейската агенция по лекарствата в ползата от ивермектина.

Не са маловажни и въпросите кой е възложителят, кой е производителят, колко струва, кой финансира проучването, както и в кои болници се провежда то.

Обявяването на инвермектин за потенциално лекарство за коронавирус поражда също опасността препаратът да изчезне от ветеринарните аптеки, където се продава, затова може би е добре ИАЛ да спре свободната му продажба.