И все пак: зам.-министрите за един ден не държат рекорда. Има и по-кратки!
Клетият националист Павел Тенев доброзорно подаде оставка, само ден след като беше назначен за зам.-министър на регионалното развитие.
За нас остава трудната задача да преценим кое от трите е най-тъпо - да отдадеш нацистки поздрав, да го направиш пред восъчна фигура или да пуснеш снимка от тази бутафория във фейсбук.
Миналия четвъртък премиерът уволни друг зам.-министър. Стоил Апостолов си отиде само след ден служба, след разкрития на "Господари на ефира" за управлявана от него болница.
Звучи невероятно, но това не са най-кратките министерствания в историята.
Рекордът се държи от Калин Тихолов. Той беше обявен от Пламен Орешарски за министър на специално разкрито за него министерство (на Инвестиционното проектиране) на 27 май 2013 г. следобяд. Час по-късно в OFFNews пуснахме статия, че именно този същият Калин Тихолов е министър "Дюнигейт" - авторът на плана за застрояването на дюните. На сутринта Орешарски го оттегли.
От това могат да се направят няколко извода - всеки да си хареса според убежденията си:
Министрите на Бойко са по-дълготрайни от министрите на Орешарски. Изтрайват по цял един ден, докато на Орешарски само по една нощ.
Практиката да си намираш министри по кръстовищата не е толкова лоша. Намерената на един разклон преди Велико Търново Анна-Мария Борисова изтрая на поста здравен министър 5 месеца. Излиза, че по-добре сам да се огледаш покрай магистралата и да си харесаш, отколкото да чакаш Валери Симеонов да ти предложи.
В тая държава всеки може да стане министър или поне зам и това няма нищо общо с качествата му. И може да векува, стига да няма фейсбук.
Възникват и няколко въпроса, които ме мъчат:
В CV-то на Павел Тенев какво ще пише - че е бил министър на Република България или че е уволнен за един ден?
Защо кандидатстваме за разни зимни олимпиади и столици на културата, вместо да кандидатстваме за книгата на "Гинес"? Имаме добри шансове.
Няма ли някакъв начин премиерът да се запознава с хората, които му предлагат?