Форин полиси: НАТО няма добри новини за Украйна
От 2008 г., когато на срещата на върха в Букурещ НАТО официално приветства стремежа на Украйна да стане член, Киев е в чакалнята на организацията. Сега, когато Русия води война на нейна територия, от Украйна се иска да чака още малко. Никой обаче не споменава конкретна дата, на която тя най-накрая ще може да се присъедини към алианса, членството в който Киев разглежда като почти „последен шанс да защити суверенитета си“.
„Форин полиси“ научи, че Украйна няма да получи покана за присъединяване към НАТО на годишната среща на върха на алианса във Вилнюс през юли. Вместо това съюзниците работят по пакет от мерки, който включва „частично членство“ и гаранции за сигурност, които според Киев са далеч от това, от което наистина се нуждае.
Министрите на отбраната на НАТО се срещнаха тази седмица в Брюксел, за да обсъдят как могат да засилят подкрепата си за Украйна, която в момента се бори да организира контраофанзива. Срещата е в подготовка за срещата на върха във Вилнюс, на която лидерите на НАТО ще обявят дългосрочния си ангажимент към Украйна.
Въпреки че членовете на НАТО желаят да покажат единство в подкрепата си за Украйна, те не са склонни да предоставят на страната пълен пакет за сигурност в разгара на военния конфликт. Те се опасяват, че ако Украйна бъде приета в алианса, ще трябва да станат активни участници в продължаващия конфликт и да се сражават заедно с украинските войници, тъй като член 5 от устава на НАТО гласи, че въоръжено нападение срещу един член на алианса се счита за нападение срещу целия алианс и задължава всички негови членове да вдигнат оръжие и да се защитават взаимно.
В Брюксел казват, че нежеланието да се приеме Украйна в НАТО се дължи до голяма степен на опасенията, че руският президент Владимир Путин може да ескалира и да използва присъединяването на Киев към алианса като претекст за ядрена атака. Има ясно изразено усещане, че основните членове на НАТО все още предпочитат да действат предпазливо и не искат да подлагат на изпитание решителността на Владимир Путин.
„В момента има много несигурност и някои страни не искат да се ангажират", заяви пред „Форин полиси“ посланик Юри Луйк, постоянен представител на Естония в НАТО.
„Ние просто не знаем как ще завърши този конфликт“, каза друг дипломат, пожелал анонимност.
Изглежда, че има широк консенсус сред членовете на НАТО, включително някои балтийски държави, да не канят Украйна да стане пълноправен член на алианса все още. Въпреки това по-големите държави от алианса все още са критикувани, че не са готови да обещаят
на Украйна дори „пътна карта“, т.е. план за присъединяване към блока, след като конфликтът на нейна територия приключи. „Форин полиси“ научи, че на срещата на върха във Вилнюс на Украйна дори няма да бъде даден конкретен срок.
Украинският президент Володимир Зеленски призова за ускорено присъединяване на страната му към НАТО през септември 2022 г., след като Русия проведе референдум и анексира четири украински региона. Той дори заплаши, че може да се оттегли от срещата на върха във Вилнюс, ако Украйна не получи „сигнал“, че ще се присъедини към алианса след приключването на настоящия конфликт. Дипломатите от НАТО активно обсъждат възможни гаранции за сигурност, за да разсеят опасенията на Украйна, и твърдят, че те може да бъдат финализирани на срещата на върха във Вилнюс.
Както винаги, в рамките на НАТО продължават да съществуват много разногласия. САЩ и Германия се опитват да се съсредоточат върху ситуацията „тук и сега“ и настояват, че фокусът трябва да бъде върху настоящия конфликт, а не върху евентуални хипотетични бъдещи руски нападения. В същото време страните от Централна и Източна Европа настояват за съгласуван план за присъединяването на Украйна към НАТО и за предоставянето на обвързващи гаранции за сигурност, а не само на уверения за военна подкрепа като тази, която тя получава в момента.
„Нищо друго освен пълноправно членство на Украйна в НАТО няма да спре Путин“, добави Луйк.
Алина Фролова, бивш заместник-министър на отбраната на Украйна, заяви, че политиката на САЩ е виновна за забавянето на украинската пътна карта.
„Доколкото знам, Съединените щати се противопоставят“, каза тя пред „Форин полиси“. „Там все още вярват, че, предлагайки на Украйна пътна карта, могат да провокират Русия“.
Членовете на НАТО вече активно обсъждат какви точно гаранции за сигурност могат да предложат на Украйна - както в рамките на структурите на алианса, така и чрез двустранни споразумения - за да изпратят на Киев силно послание за подкрепа. Тази седмица Джулиан Смит, представител на Съединените щати в НАТО, очерта основните моменти от дискусиите в рамките на алианса. Тя заяви, че НАТО работи по пакет от мерки за Украйна, който включва „не само практически мерки за подкрепа, за да й се помогне да защити териториалната си цялост“, но и „мерки за решаване на по-дългосрочни въпроси като модернизация, стандартизация, оперативна съвместимост и планове за това с какви военни сили ще разполага в бъдеще“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази надежда, че срещата на върха във Вилнюс ще доближи Украйна до НАТО чрез многогодишна програма, която да помогне на страната да премине от „доктрини, оборудване и стандарти от съветската епоха към доктрини, оборудване и стандарти на НАТО“.
Отделни държави планират да предложат на Украйна двустранни споразумения за дългосрочна подкрепа извън рамките на НАТО. „Форин полиси“ научи, че Германия може би е готова да обсъди идеята за изпращане на допълнителни отбранителни средства в Украйна, за да може тя да защитава териториите си, и не изключва възможността да изпрати свои военни инструктори в Украйна, когато конфликтът приключи и моментът е подходящ. Френският президент Еманюел Макрон е направил предложение по подобие на военното финансиране и обмена на разузнавателни данни, които Израел получава от САЩ.
„Франция е готова да подпише споразумения с Украйна, които да ѝ осигурят гаранции за сигурност, които ще ѝ помогнат да се защити в дългосрочен план, заявиха нашите лидери в съвместна декларация на 36-ата френско-британска среща на върха“, се казва в изявление
на френското външно министерство. Британският министър-председател Риши Сунак също заяви, че страната му подкрепя идеята за създаване на дългосрочни механизми за сигурност на Украйна, въпреки че не уточни какви биха могли да бъдат те.
Администрацията на Зеленски, в сътрудничество с бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, разработи концепция, наречена „Киевско споразумение за сигурност“, като приемлив изход от затрудненото положение, в което се намират страните от НАТО. В документа се посочва, че докато Украйна стане пълноправен член на алианса, няколко от най-силните членки на НАТО могат да се ангажират да осигурят военна защита на Украйна в случай на хипотетично руско нападение.
„Това би било нещо като член 5, но извън НАТО“, обяснява Пиер Харош, преподавател по международни отношения и международна сигурност в лондонския университет „Куин Мери“. „Това би било един вид ad hoc обединение на държави, които са изразили готовност, т.е. САЩ, Франция, Германия, Полша и държавите от Източна и Централна Европа - един вид коалиция на желаещите“.
Въпреки това, с изключение на Полша, която според Расмусен е готова да изпрати свои войски в Украйна, ако на срещата на върха във Вилнюс на Киев не бъдат предложени съществени гаранции за сигурност, досега нито един голям член на алианса не е изразил намерение да изпрати свои войници или самолети в защита на украинския суверенитет.
От казаното от големите сили на НАТО в публичните им изявления - и в разговорите с репортерите на „Форин полиси“ - става ясно, че макар да са готови да предоставят на Украйна допълнителни отбранителни оръжия, да осигурят военно обучение за украинските войници и да допринесат за укрепване на отбранителната ѝ индустрия, гаранции за изпращане на военни самолети или войски на НАТО в Украйна изобщо не се разглеждат.
В същото време един от високопоставените дипломати отбелязва, че политиката на въоръжаване на Украйна до зъби е погрешна, като обяснява, че Украйна не е Израел.
„Първо, Израел има ядрени оръжия“, каза той. „Второ, основният враг на Израел е Иран, а не Русия - най-голямата държава в света. Стратегията на САЩ е да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, докато Русия отдавна е ядрена сила“. Украйна се отказа от
ядрения си арсенал през 1994 г. съгласно условията на меморандума от Будапеща.
Един от резултатите от срещата на върха във Вилнюс ще бъде и укрепването на политическите отношения. Държавите членки решиха да повишат статута на Комисията НАТО-Украйна в Съвет НАТО-Украйна, което според тях ще позволи на Зеленски да се обръща към съвета за помощ по всяко време, ако е необходимо.
Украинците казват, че са благодарни за всяка подкрепа и подобрения, които НАТО е готов да им предложи. Според Фролова, ако страните от НАТО се съгласят да предоставят модерни отбранителни системи, които да защитават цяла Украйна до степента, „в която Киев е защитен в момента“, това би било „добре“. Въпреки това обаче някои украинци са разочаровани и казват, че голяма част от пакета от Вилнюс е много подобно на това, което им е било предложено по-рано. Обещанията за „членство в НАТО са ясни, а останалото зависи от това колко добре умеете да преговаряте“, добавя Фролова.
Междувременно в страните от Централна и Източна Европа нараства недоволството, тъй като те виждат в поведението на Русия спрямо Украйна заплаха за собствения си суверенитет и смятат, че по-големите държави от НАТО умишлено се опитват да намалят гаранциите за сигурност на Украйна. Те казват, че се стремят да се защитят единствено като продължават да подчертават ангажимента си към обещанието, дадено на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. (че Украйна евентуално ще стане член на НАТО), и заявяват, че това няма да се случи нито сега, нито в обозримо бъдеще.
Б. ред. - Анчал Вохра е колумнист на „Форин полиси“ по въпросите на външната политика, занимава се с Европа, Близкия изток и Южна Азия. Анализа препечатваме в превод на агенция БГНЕС.