Чантаджии насядаха в гарнизонния стол

Секси ли е Гълъб Донев? Колкото той е секси, толкова е вдъхновяващо и новото правителство.

Всяка власт се нуждае от 100 дни, Донев не е премиер. Но и без генерални изводи може да се направи оценката, че гълъбдоневщината е началният символ на новия кабинет.

Чиновници средна ръка от служебни кабинети са претворени в министри.

ИТН в добавка, 1-2-ма кариеристи, 1-2-ма отличници на класа. Малко Таки, според някои анализатори. Толкова. Новата власт тръгва изцяло зависима от личното доверие в Румен Радев. Ерозията ще зависи от темпа на разомагьосване при 1.4-те милиона българи, гласували за него.

Има хора, които цял живот носят чанти. Разнасят ги из дълги коридори, между дебелите стени на институциите. Никой не знае лицата им, понеже нямат значение. Важни са бележките, квитанциите, входящите номера и протоколите в чантите. Тръгнат ли на светло по улиците, чантите пак се забелязват, не лицата. Цял живот ги разнасят леко прегърбени. Ако са мъже, оплешивяват с тях. Ако са жени – надебеляват.

Точно такива чантаджии са символ на новото правителство. Анонимници от фоайетата на властта, изстреляли до зам.-министри и министри при честите смени по върховете, се настаниха трайно в тях. Станаха асовете на българското управление.

Каква липса на визионерство е да ги превърнеш в редовно правителство!

Какъв отблъскващ полет е да лети България с тях, „прогресивно“ да се променя!

Има нещо, което Радев не показва да е разбрал. Не се знае може ли да го разбере.

Политиката е приказка. Тя, до някаква степен, е добротворна илюзия. Важно е не само какви решения се вземат, какви копчета натискат. Важно е приказката да вдъхновява, да кара слушателите да мечтаят. Да поражда надеждата, без която не бихме били хора. Когато народът ти е дал 131 депутати, за да изметеш 20-годишна олигархия, поискал е развитие след междуизборна анархия, и е много наплашен от грешките си, той очаква да го вдъхновиш. Да го успокоиш, че не е сбъркал.

Само така тази власт препотвърждава своята легитимност.

Само така тръгва с попътен вятър. С цялото си криене след 19 април и съставянето на кабинета Радев убива точно тази надежда. Не дава спокойствието, че българите не са сгрешили.

Ако той си мисли, че е спечелил убедително вота, защото е бил изключително добър като президент, бърка. Спечели поради точно същата добротворна приказка-илюзия – че може да свърши работата, в която другите се провалиха. Създаде я не той, а хората.

След като 3 седмици не я потвърди с действие, идея или име, той просто от самото начало връща хората в безрадостната реалност.

Причината – скованият му манталитет, изненадата от абсолютното мнозинство или друга, е просто подробност.

„Прогресивна България“ няма да ни извади от ЕС и НАТО. Няма да събори еврото. Радев, би могло да се очаква, може да предприеме стъпки срещу Делян Пеевски. Но първото впечатление, че ни е предложена престояла чорбица във военния стол на гарнизона, е създадено.

Едни чантаджии са насядали на масите. Готвачът – да му се чуди човек. Засега това е всичко.

Следете новините ни в GoogleNews