Борис Джонсън се самоунищожава. Доколко ще повлече и Великобритания със себе си?

Никой не очакваше последните етапи на борбата за лидерство в Консервативната партия да са спокойна и достойна работа. Към момента Торите са повече спектакъл, отколкото партия, повече пътуващ фарс, отколкото правителство. Но едва седмица след началото на сблъсъка и събитията ескалираха с темпото на последния епизод на зле скалъпена драма, която се стреми да наблъска всичко в последния си епизод - сценаристите просто искат да приключат набързо всички сюжетни линии, тъй като им е било съобщено, че втори сезон няма да има.

Интервютата на Джонсън през последните 24 часа, които всички очакваха с нетърпение, се оказаха серия от моменти, които ни накараха да се запитаме как изобщо го докарахме дотук. В интервю за LBC на 25 юни, той сприхаво отказа да отговаря на каквито и да било въпроси относно скорошната снимка на него и партньорката му, на която се вижда как си гугукат спокойно след домашния инцидент миналата седмица, на който се отзова полиция. "Защо да го направя!" (бел.прев. - да отговаря на въпроса), тросна се той. През остатъка от времето той се впусна в словесни каламбури, а често и отговаряше просто със звуци като ръмжащо животно, хванато натясно.

В друго, дори по-притеснително интервю, видяхме как Джонсън говори за своето предполагаемо и подозрително хоби - да майстори и боядисва малки автобусчета от каси за вино, докато шари с очи от скука. Това, че имаше вид, че лъже не беше притеснителното, тревожното беше, че сякаш се отнасяше и успиваше в измислиците си. Сякаш наблюдаваш весело роботче, на което му изтичат батериите и то започва все по-бавно и по-бавно да говори и мърда. Цялата аура на Джонсън по време на кампанията излъчваше умора, сякаш той се е изтощил точно преди големия изпит. Той е уморен и раздразнен, и не може да издържа. Неговият блясък, харизмата му на енергичен и палав хлапак толкова много се изтърка, че дори на самия него му писна. Особено когато всички очи са вперени в него и той просто не издържа на критиката, на която е подложен един кандидат за премиер.

Откакто се помня, поддръжниците на Джонсън ми казват, че всичко това е просто хитър театър, че той всъщност е интелектуалец, който обезоръжава критиците си, за да ги надхитри тайно. Не останаха много да твърдят това вече. Дори Доналд Тръмп е по-добър от него; торбата на Джонсън с трикове за екзалтиране на масите е далеч по-бедна. Бизнес лидерите (помните ли, когато те бяха приятелчета с Торите?) използват кодови фрази, предвещаващи криза. Пишейки за "Гардиън", Андрю Сентънс - бивш служител в комитета за парична политика на Английската банка - каза: "идеята, че Борис Джонсън ще стане следващият премиер изпълва мен и мнозина други бизнесмени е ужасяваща".

Джонсън в момента е никой без своите Брекзит ултраси от Консервативната партия. И той е наясно, че те ще го занесат на ръце до поста, тъй че защо да си дава зор? "Защо да го направя!" би трябвало да е мотото на кампанията му. Джереми Хънт (бел.прев. - опонентът на Джонсън за премиерския пост) се боксира със сянката на опонента си, на когото изобщо не му пука и чийто темперамент е толкова опънат, че дори не може да издържи простичък дебат. И така Хънт, който изглежда малко объркан, е твърде уплашен да не би да отблъсне брекзитърите, но също така се нуждае от нещо, срещу което да се бори, от контрапозиция на тази на Джонсън. Така се стига до това, че Хънт единствено критикува отбягващото държание на Джонсън с реплики от типа на "не се прави така", докато публикува произволни снимки на себе си, докато яде пица на гарата или прави нещо друго. Винаги хаштагвайки се с #hastobehunt. Вдъхновяваща работа.

Кампанията на Джонсън вече е затънала в толкова много проблеми, че той се наложи да наеме експерти по черен ПР, които да го спасят. Фразата, която ще чуваме непрестанно през следващите седмици, е "една седмица е дълго време в политиката", докато анализаторите са убедени, че Джонсън някак си ще се провали. Но това няма да се случи, въпреки че колелата на съмнителния автобус изглежда, че изхвърчаха вече. Джонсън и неговата база от Брекзит фенове играят по плана на Консервативната партия. Пророчеството ще бъде изпълнено и Джонсън ще стане премиер. Но денят, в който той стъпи на Номер 10, когато нещата вече няма да зависят от членовете на Консервативната партия, когато напрежението върху него ще стане безкрайно по-голямо от едно интервю с Ник Ферари за LBC, Джонсън и Торите ще паднат в пропастта. Въпросът тогава ще е колко голяма част от страната ще повлекат със себе си.

Текстът на Несрин Малик е публикуван в "Гардиън".