Борбата с вируса прекрои дарителството

С благодарност към всички, които отделят пенсии, пращат есемеси, шият маски, събират пари за болниците, подпомагат лекарите и сестрите, но след КОВИД-19 дарителството не е това, което беше.

Също като корона-вируса то придоби застрашителни размери.

Изолацията и промяната в начина ни на живот не ни позволява все още да предвидим последиците от стихийно разрастващото се дарителство. Като една от най-сериозните трансформации в публичното пространство и то се породи от социалната солидарност.

Допреди нашествието на китайския грип по нашите земи доброто чувство да се помага на бедни и сираци ни обземаше само около Коледа. Сега още от великденските пости се разбра, че здравеопазването няма да се справи без добротворчество. Парично изразената всеотдайност от частни лица и организации стана животоспасяваща. Национални щабове се заеха да насочват даренията като паралелен стълб на бюджета, като болничен триаж или регистратура в поликлиниката. Министерството също се разпъргави да ги управлява и заработи като гара-разпределител на щедро пристигащи пари, лекарства, болнични легла и апаратура. Друг е въпросът трябва ли министерството да се изживява като алтернативна НЗОК и трябва ли без Сметната палата да движи напред-назад суми с по пет нули по повод на пандемията.

Жестовете да споделиш, да отделиш за други нуждаещи се таксуват вече като всекидневна необходимост и неизбежност. Да се говори за благородство, за мисия е отживелица, като някакъв старомоден менует. Заради виртуалния ни живот трансферите на суми станаха тривиалност, включително и когато се подпомага кауза. Паричното спомоществователство се калкулира даже като легален източник за публично-частното партньорство. Няколко дигитални платформи реагираха бързо, за да улесняват даряващите.

Сделка или не? Дарението носи просперитет като триъгълна операция, от която всички печелят. Чергата не позволява на хиляди семейства да се разпростират нашироко, но и бедни, и богати схванаха, че дарителството е политически инструмент. Без пазарлък и без ресто се лъска имидж. Престижно е и се забелязва.

Митовете за анонимността и дискретността на дарителите отидоха в историята като овехтели предразсъдъци. Дарителството не носи маска. (Подкашля леко – колкото да привлече вниманието и никак не се прикрива). За разлика от банковата тайна в Швейцария и от тайната на осиновяванията, в съвременното ни социално донорство е все по-важно бързо да се разбере кой е дарителят.

За първи път у нас изплющя и шамар по благодеятеля. Досега само по телевизията бяхме гледали как семейство Клинтън отклони чека на семейството на Илия Павлов при набирането на средства. Ето че Александровската болница дръзна да върне 200 хиляди лева на работодателя от IT-сектора Ивайло Пенчев. Дали дарителят е кроял хем да блесне с благороден жест, и хем да го изтъргува, купувайки за себе си и за екипа си приоритет за обслужване и легла за интубиране в Александровската болница?

Възражението на дарения обект и опроверженията на даряващия субект се завъртяха само за часове по радиото и бързо бяха затиснати от ежедневната сводка за болни, починали и излекувани. Навремето коментаторите с месеци, че и с години се прехранваха с отказаното дарение на Дарина Павлова. А сега хората са толкова улисани, че случката не задържа вниманието им и за един ден. Обидно бързо бяха преглътнати изводите и динамичната промяна в нагласите елегантно се възприе като естествена за света, поразен от пандемията.

Волята на дарителя спря да бъде безпрекословна при извънредното положение. Каквото реши Щабът! Променил се е очевидно и чувствителният праг в достойнството дали да ползваме чужди пари. Излишно е да се губи време, несъвместимо е с животоспасяването. Излишно е даже да се размишлява! Дарителят само на хартия може да избира в кой град или към коя здравна служба да насочи парите си. Ала не му се получава, щом иска да поставя други условия. Иначе казано, даренията вече се облякоха в практичност и делничност, и съвсем не са, както преди, във вид на чекове за Коледа или Великден.

За последната Българска Коледа (само допреди четири месеца) едва един от всеки седем души даряваше с есемес за нуждаещите се. Сега поне седем от десет души са се отдали на благотворителност. По всичко личи, че останалите трима от десет са заети да пълнят социалните мрежи с покъртителни истории за добродетелите, за човещината и за щайгите с храна, които илюстрират с фрески от Сикстинската капела. Един баща, подписал се скромно като „Тати” за малко щеше да дари и цял плик с парите за неговото „Ати” на последната спирка на софийското метро.

Даренията вече са моден тренд, едва ли не задължителен аксесоар. Значка на ревера, марков часовник или връхна дреха. Мантия или наметало за ВИП-зоната, като ямурлука, с който Кобрата излиза на международния ринг.

Неслучайно пробива образът на Кубрат Пулев! Той пръв се сети и пръв дари „на зелено”. Медиците вече разполагат с половината от хонорара от мача на Пулев с Антъни Джошуа, без да се знае дали изобщо ще се бият, нито кога и нито къде. Кобрата изби рибата с благотворителност в условно наклонение.

И да падне, и да бие, все ще се качи на стълбичката на дарителя.

Едно време по дрехите посрещаха, а сега – по даренията. А те вече скъсаха нимбата на святост и архангелско спасение и се превърнаха в конвертируемо платежно средство.

Още по-напред в състезанието по даряване се придвижи прокуратурата. Главният прокурор даде личен пример и всички по веригата се усетиха служебно задължени да заявят съпричастие. Кой колкото обича, но по списък от „Човешките ресурси”. Някои социални слоеве се надцакват с даренията и тревожно често наддават с тях като на селска сватба.

Дарителството, което преди беше рядко случващо се тайнство, сега е нещо като ръкопляскането в 21 ч. от балкона.
Почти всички го правят. Един по един се отчитат адвокатски и учителски колективи, и бизнес-структури, и цели сектори в препарираната ни икономика – само и само за да ги изкарат като „водещи”.

Пасхалната радост даже не е пълна, в случай че не е гарнирана с дарение. И Светият Синод благочестиво предостави 30 хиляди лева от спестения полет за благодатния огън.

Даряват се пари, маски, защитни костюми, провизии и впечатляващи количества медикаменти.

Чудно нещо! До неотдавна се смяташе, че с лекарства и с храна не бива да се правят подаръци, освен разбира се супата за бездомниците. Сега пациенти и здрави се бият, за да се докопат до дарените кашони и блистери с хлорокин сулфат. Ако не имунитет, то народът придоби телевизионна експертиза и сякаш знае разликите между фосфат и сулфат.

Цели кохорти компетентно се приповдигат до позата на явния дарител.

Благородният дух зарази и пенсионерите, и ало-измамниците също. Не че се е вдигнал градусът на алтруизма, с който възрастните хора порят дюшеците си и се отзовават при телефонно поискване, а като че ли полицията все по-често взе да разкрива анонимните „инкасатори”. Време беше – след толкова телевизионни реклами в прайм тайма.

Ето, и Българската банка за развитие доброволно предостави 75 милиона лева на никому неизвестна колекторска фирма – ей така, от благотворителност. Противно на тренда банкерите се опитаха кредитът да бъде дискретен, та се наложи да платят още по-висока цена за филантропията си.

Практика стана с даренията да се купува репутация. Безотказно действат като индулгенция и никой вече не се пита #Кой?.

Протестърската мрежа само преди няколко години пламтеше от силни чувства, но дарителството ги изтри като с гума. Сега със свещ във фейсбук не може да намериш ехиден хейтърски коментар.

Естествено, че да даряваш стана изгоден политически маркетинг. Добрият дарител не чака да му поискат, а изпреварващо и политически отговорно покрива с тъй необходимите респиратори географската територия от „Пирогов” до затънтените общински болници.

Никой не се учудва, че дарителството се превърна в корпоративна и институционална политика. Като по команда „равнис” след оздравелия от КОВИД-19 Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, скочиха и други работодателски организации и синдикати. Пиарите може дори да си менкат шаблона за информацията как шефовете им разчувстващо се бръкват за здраве, толкова често взе да се случва. Банализира се дотам, че скоро ще престане да бъде новина.

Обаче не „Равнис”, а други команди даде президентът към потенциалните дарители: „Кръгом” и „Бегом марш” към месец март...

И ако пикът на КОВИД-19 още не се бил задал у нас, то бумът на дарителството се предизвика още когато „Една жена от Кърджали” изтръска с апломб такава щуротия, че едва не люшна републиката и в парламентарна криза, не само в здравеопазването. Поиска да си вдигне заплатата - над шест хиляди лева всеки месец, изстискани от данъкоплатците, за да можела още повече да дарява. Ненадарила се! Вместо да даряват, индивидуално някои депутати, пък и по парламентарни комисии би имало по-голяма полза, ако седнат пред телевизора и внимават в телевизионните уроци на МОН. По БНТ преподават и правопис, и география, и история. Законодателят да е грамотен е стара мечта на електората, но да се върнем към реалността.

Щом спикерката се разприказва, се наложи министър-председателят да предприеме самоотвержена реакция. И цялото правителство, и цялото Народно събрание заедно с г-жа омбудсмана, главните инспектори и шефовете на държавни агенции останаха без заплати.

Като се видя без пари, елитът от жълтите павета взе да си мери рейтинга по даренията.

В този смисъл партийното дарителство взе повече жертви и от КОВИД-19.

Даряват, за да не им искат оставката.

Не само заради каузата и мисията, а най-вече заради сезонните вируси и сезонната мимикрия.

Жертвоготовно даряват и цели държави в региона. Техните държавни партийни ръководители търпят лишения, че лекарите и медицинските работници не са подсигурени с достатъчна защита. Важно е да се трупа международен престиж и да летят самолети с дарове за симпатия за близки и по-далечни съседи.

Болестта взе необичайно много жертви и в Швейцария. Измряха хиляди хора. Щети търпят и в Главната квартира на Световната здравна организация. Бави се и Международният олимпийски комитет от Лозана – вече трябваше да обявят дарителството за олимпийска дисциплина.

Даренията не влошават ли антикорупционната среда?

Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциацията „Прозрачност без граници”:

Дарителството винаги замества инакъв дефицит.

Какъв дефицит заместват политическите дарения?

Държавата е тази, която е призвана да поддържа в работещо състояние ключовите системи – образование, здравеопазване, отбрана, обществен ред. Това е нейният raison d'être – призвание и смисъл.

Често в тази редица пропускаме една важна система и това е политическата система. А в нея особена важна е двойката – гражданин – политическа партия. Това е трансмисията, призвана да превръща волята на суверена в политическа воля. Спойката й е разбирането за демократичната държавата като форма на организация на граждани със свободна воля. И държавата има интерес да поддържа тази система, за да запази собственото си съществуване.

Тук трябва да говорим за „дарителството“. Кой, кому и за какво?

Дарителството, членският внос от граждани са форма на влагане на техните усилия в политическите партии и превръщането и в политическа енергия – легитимно, доколкото това е трансмисия за осъществяване на суверенитета. Къде тук е мястото на бизнеса, къде тук е мястото на фондациите, къде тук е мястото на неясните чуждестранни средства?

Българският закон събори всички препятствия пред тях.

И отстъпи.

Отстъпи не само пред собствените си правила, отстъпи и пред утвърдените международни стандарти. ОССЕ и Венецианската комисия не приемат като допустимо безконтролното финансиране и доминацията на бизнес интересите над гражданското представителство. Така българските партии се оказаха „на тезгяха“. Плахият опит да се коригира това бяха държавните субсидии.

Махалото силно се разлюля и от смело разкроени, даващи възможност за партийна плутокрация те бяха сведени до символични, до смокиново листо пред алчния поглед на търговеца, за да бъдат напълно спрени в периода на извънредното положение. И така държавата, отстъпвайки, оголи една много чувствителна територия – територията на формирането на политическата воля, на закона, на правилата за разпределяне на почти 50% от БВП (над 100 милиарда лева...).

За дарителството и неговата безкористност във вълчия свят на бизнеса е наивно да се говори.

Да продължава ли това?

Задължително трябва да има институционален и граждански контрол и върху даренията за партиите. И не само институционален контрол, а и публичност.

Отчетите следва да са във формат, който да надхвърля счетоводните графи. Трябва да има достъпни данни и за индивидуалните дарители в политическите партии. Би следвало НАП и Сметната палата проактивно и текущо да изследват това дарителство, когато то разкрива свързаността с прикрити икономически субекти. Не бива партиите да приемат дарения, особено ако благодеятелите участват в обществени поръчки, ако се занимават с хазарт, и ако са държавни или общински фирми.

Това са императиви за включване в новата национална стратегия за противодействие на корупцията в периода 2021- 2027 година.