Богоявление - между "примитивността", традицията и вярата

Отново е Богоявление и отново редом с радостните новини за това как млади мъже танцуват хоро в реките, хвърлят се в ледено студените езера и потоци, се появяват и коментари за "примитивността" на този ритуал.

Всяка година на Богоявление се публикуват целенасочено коментари и анализи как обществото ни всъщност е деградирало тотално, свлякло се е до примитивизма на туземците и едва ли не сме се превърнали в едно стадо.

От хиляди години насам мъжете всяка година скачат в ледените води, за да извадят хвърленото там Разпятие. Въпросите на "разбирачите" често са ориентирани към здравето на скачащите, като загрижено питат: "А какво точно ѝ е хубавото на тази архаична традиция? Че младите мъже проявяват храброст и се подлагат на изпитание?"

Коментарът, който ме провокира да напиша и аз своето мнение, може би е същият от миналата година, и е на Александър Андреев, публикуван първо в DW, а след това и в OFFNews под заглавие "А те продължават да скачат в ледените води".

За да коментираме обаче цялостната картина, трябва да си изясним защо се хвърля Кръстът в ледените води на Йордановден. Църквата има своя традиция и не прави нищо случайно. Г-н Андреев може би целенасочено, а може би от незнание, пропуска да уточни всъщност, че това е църковен ритуал, а не просто някакво мятане на някакво си разпятие. Хвърлянето на Кръста във водите е предшествано от извършване на Божествена св. Литургия в храмовете, а след това и от велик Богоявленски водосвет, на който се освещава водата.

Традицията за Богоявление е предшествана от строг пост, в който християните не ядат дори олио. В древни времена всички, които са скачали за Кръста, са постили предния ден, а на Св. Литургия за Богоявление са се причастявали със Св. Христови Тайни.

Разликата между първобитния ритуал и християнството е в това, че култовото езическо общество цели чрез театрална представа да включи хората в едно събитие, което се повтаря всяка година. За разлика от него, християнството прави не възстановка на Кръщението в река Йордан, а възпоменание на събитието, в което е и огромната разлика от езическите култове и ритуали на цитираните от г-н Андреев общества.

Какво означава хвърлянето на Кръста? Потапянето на Кръста означава влизането на Господ във водите и чрез него те се освещават. Църквата обаче не акцентира на този ритуал, защото най-важното, което може да се случи на празника, вече се е случило - Св. Литургия.

Ритуалното поръсване с богоявленската вода има образ на покаяние и очистване, а пиенето от нея е сравнено с причастяване. Тогава, когато трябва да се освети водата, се хвърля Кръстът в реката, езерото или водоема. На 6-ти януари всяка година Църквата отбелязва събитие, което е оставило дълбока следа в живота на християните. То затова и се нарича "Богоявление", защото се явява Бог на света. Във водите на Йордан, когато се кръщавал Христос, на света се яви "Троичното поклонение". Бог Отец свидетелствал с глас от небето, като казал, че именно Христос е Неговият възлюбен син. Св. Дух пък във вид на гълъб известявал потвърждението на Словото, че Христос се явил "посвещаващ света".

"Храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества", казва още в коментара си Александър Андреев и продължава смело напред, като противоречейки си казва, че: "Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят".

Предполагам знаете, че нещото, което в продължение на повече от 1000 години обединява Европа, е християнството. Именно благодарение на него думите и изразите, които Вие днес използвате като параван за своя остър коментар, са част от нашия мироглед и мироздание.

Не знам дали за г-н Андреев храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества, но за мен като мислещ човек и като християнин те са точно такива, дори бих казал - основополагащи. Защото, ще попитам автора на коментара против Богоявленския ритуал, ако храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества, то как съвременният човек ще придобие морал, интелект и гъвкавост? Та нали саможертвата е основа в любовта?! Или и тя е вече отживелица на примитивните общества?

Г-н Андреев, не знам дали сте чели в Евангелието, но там Христос казва, че няма по-голяма любов от тази да отдадеш душата си за своите приятели. Представете си каква саможертва е и самият живот на Христос. Та Той се разпна за всички на Кръста - Онзи, който вие пренебрежително наричате "едно разпятие"!

Вижте каква дълбочина има в богословието на Църквата, както и в традицията ѝ. Дълбочина, до която племената не могат да се доближат, нито ритуалите им.

И накрая ще добавя, че в ритуала на хвърлянето на Кръста в реките нито чалгата, нито мутрите имат пръст. И да, според мен не само трябва да се запази, но и да се затвърди още повече този ритуал. Щях да ви давам няколко примера от "примитивните" традиции в редица европейски страни, но се отказах.

Едно обаче не ми е ясно. Защо се пускат тези коментари и какво целят? Защото надали са породени от любов към страната, народа ни и Църквата.