Атентатът в 'Света Неделя'. Лекция на проф. Вили Лилков, част III

Много важно да се каже, че с атентата в "Света Неделя" комунистите се подготвят за революция, подготвят се за въстание, а атентатът трябва да бъде сигнала за това. Българските комунисти и българските историци след 9 септември 1944 година отказват категорично, оказват, че ЦК на БКП са знаели за този атентат. Те непрекъснато казват, че това е дело на военното крило, един вид – ние не сме били посветени изобщо в този атентат. Че - да, Комунистическата партия се е готвила за въоръжена борба, но атентатът не е влизал изобщо в плановете на Централния комитет на БКП.

Това е една много гнусна лъжа и затова трябва да се каже следното. Вълко Червенков в своите спомени - той по това време е представител на Младежкия комунистически съюз в централното ръководство на военната БКП - той казва следното: „Аз бях убеден, както и повечето от нелегалните борци на партията, че ние се готвим правилно за ново въстание, че революционната ситуация назрява. В продължение на три месеца ЦК не можа да вземе решение за решително отхвърляне предложението на военния отдел.“

Той сам признава в неговите спомени, че е имало такова предложение към ЦК на БКП за извършване на атентати. „В ЧК, (това е неговата група за екзекуции), ние гласувахме единодушно за атентата“. Това го казва човекът, който налага култа към личността в България, на съветския герб и така нататък. „Ние чакахме с нетърпение той да стане, защото бяхме убедени, че по този начин ще успеем.“

Димитър Златаров, един от организаторите на атентата, казва: „За голямата работа, (така са наричали атентата помежду си) е целият централен комитет на БКП.“

Видният функционер на БКП Младен Стоянов казва: „В изпълнителното бюро на ЦК се получи писмо от Виена, в което Марек - Станке Димитров и Виктор - Георги Димитров дават съгласие за атентата“.

Много са документите, че

лично Георги Димитров е въвлечен в този атентат.

Нещо повече. Че този атентат е бил изготвен в Коминтерна, той е бил съгласуван и в задграничното бюро във Виена от Виктор Несторович. Той е един агент в онези години. Неговата история е много интересна. Няма да ви занимавам с нея.

В писмото от военната комисия към БКП, Станке Димитров пише: „Аз смятам, че трябва, а Георги Димитров смята, че може.“

Тоест, натрупани са много доказателства за това, че атентатът е организиран, мислен и е благословен от първите хора в ЦК на БКП в онези години. Какво обаче пише в Кратка история на България за този атентат през 1981 година?

„На 16 април, по време на опелото на генерала, избухна взрив, десетки хора загинаха, но управляващите останаха невредими. Атентатът бе неочакван.“ Какъв обаче е бил планът на комунистите? Това се разбира от речта, по точно отчета, който дава министърът Русев пред Народното събрание на 30.12.1924 г. Той казва следното: „Представям част от инструкцията на ЦК-то до завеждащите минно-подривното дело. Цитирам: „Колкото повече освобождаващата се класа или народът си е служил с разрушение и безпощадност в избиване на противниците, толкова неговите шансове за успех са били по-големи и той е успявал от борбата да излиза победител. Единният фронт при революциите да подражава на турците, не в нашите въстаници, в

излишни чувства на човеколюбие.

Постъпвайте така, както постъпваха турците – пожар, огън, пепел на всичко, което се изправи пред вас като буржоазия.

Когато почне революцията, не спазвайте никакво правило на човечност и други.“

Това е откъс от инструкцията на минно-подривното делото, която се разпространява в България, изготвена от Иван Минков, но това е препечатано от правилниците за революционната борба взети от Коминтерна. Нещо повече, полицията в Пловдив намира инструкция с 13 точки: какво трябва да се направи, когато избухне новото въстание. Ще прочета само две точки.

Точка номер 4: „На враговете, пред къщите им, да се поставят експлозиви и в случай на действие от тяхна страна, да се хвърлят във въздуха.“

Номер 7: „Заловените врагове се обезоръжават и се затварят в някоя стая и добре се пазят. Тези, които се противопоставят - да си отиват на мястото.“

Всичко това говори, че подготовката на атентата не е случайно дело и за него е извършена една много целенасочена подготовка.

Какво става на 16 април?

Няколко дни преди това, по-точно - няколко седмици преди това, от комисията имат намерение да убият шефа на полицията и на неговото погребение да се събере елита на полицията и там да взривят църквата. Когато обаче полицията научава за този план, сериозно охранява шефа на полицията и те тогава сменяват целта. Цел става Генерал Константин Георгиев, герой от войните, който е убит пред църквата Свети Седмочисленици на 14 април, когато отива на вечерна служба със своята внучка.

Неговият убиец Атанас Тодовичин успява да избяга в Съветския съюз, той там е ликвидиран после при сталинските чистки. Генералът (Константин Георгиев) неговото погребение се извършва с опело в църквата Света Неделя, където хора от военното крило на партията с помощта на други комунисти, с помощта на дружбаши от единния фронт земеделци залагат 25-килограмов взрив. В тази акция им помагат писарят на църквата Загорски. Има доста сериозна организация. Коста Янков е напълно в течение. Един от организаторите, Иван Минков. Цялата плеяда „герои“ са заети с този атентат. Знаете последствията какви са. Избухва взривът, 25-килограмов взрив, смесен с димяща сярна киселина,

убиват 150 души, над 500 души са ранени.

Това са официалните данни, има и други изчисления, че жертвите са повече, но това са най-консервативните данни, които аз съм срещал. България е покрусена. Царят се спасява по чудо, защото два дни преди това срещу него е извършен атентат от група анархисти. Царят се спасява, разбира се от атентата, но убиват неговият приближен Делчо Юлчев и царят отива на неговото погребение в Панагюрище, и закъснява за опелото в Света Неделя. И затова взривът избухва преди той да влезе в църквата. Има още една щастлива случайност. А тя е следната: че малко преди да започне опелото, Митрополит Стефан, който води службата, нарежда, тъй като има много хора, да се премести покойникът малко по-настрани от централният купол и тогава цялото множество се отмества извън центъра на взрива, иначе жертвите щяха да са много по-големи, може би там се е намесила и Божията ръка, но макар и в този трагичен момент.

Имайте предвид следното. Защо е избрана църквата? Правена е сметка за място, в което да бъдат избити толкова много хора. Да, наистина, на опело на известен човек, действително се събират много хора, особено ако е политик, ще дойдат политици, но има един много тънък и дълбоко перверзен замисъл и той е следният. Комунизмът в църква не влиза. И ние много добре знаем, че никой от техните хора няма да пристъпи прага, и това е отбелязано от Петър Пешев в неговите спомени, един от българските изявени политици във времената от началото на 20 век. Той точно това казва и още нещо. Целенасочено е с покани. Емисари на комунистите са ходили по домовете на запасни офицери, да ги канят на опелото на Генерал Константин Георгиев. Те са ги канили, за да ги убият в църквата. И това е доказано на делото, на следствието, и са показани поканите, с които те са канени. Отиват в съюза на запасните офицери. Това е едно вероломно дело и са много прави. Прав е журналистът във вестник „Слово“ от 30 април 1925 г., който казва: „Атентатът в Света Неделя, няма равен по безчовечие в човешката история, безчеловечие“.

Това са хора, които в името на революцията, в името на постигането на своите идеи, презряли смъртта наистина, може би много от тях са готови да извършат всичко само и само да победи тяхната идея. С какво право? От къде те черпят това право? Какво е правото на пролетария да иска той да управлява и да унищожи всички останали? За това разсъждава Пане Бичев в неговата книга „Кървавият Великден“, която той издава 1931 година. Това е българският полицай, който се бори с

политическата престъпност в България.

Уникална фигура. Това е човек, който застъпва и влиза в полицията на 25 години и извършва невероятни геройства, бранейки интересите на държавата. Той се справя с терористи, той разкрива атентати, той разплита мрежата на цялата комунистическа партия. Този човек 1931 година пише една книга „Кървавият Великден“ или „Разкриване на нелегалните апарати на комунистите“, когато той вече се пенсионира. Между другото, журналистите казват, че той е прототипът на Люпен. Не е така. Това е малко изфантазирано, но като поведение на полицай, той е изключително сериозен, задълбочен, аналитичен и напълно безкомпромисен, когато трябва да брани интересите на държавата. Такива хора като него се изправят срещу тази машина, защото ние обикновено, когато говорим за тези действия на комунистите, забравяме да кажем кой стои отсреща. Кой е успял да предпази България в онези години? Застават трудолюбци и патриоти. Застават хора, които знаят с кого се бият и знаят кой се е изправил срещу тях.

В делото, което се води срещу атентаторите, една част от тях са убити, разбира се, други бягат в Съветския съюз. В делото, което се води, един от свидетелите Димитър Михалчев казва следното:

„Комунистическата организация по-рано имаше много идейни хора. Златото покруси много от тях.

Те обаче не си служат само с злато, но и с хитрост и с заплашвания, които надминават всякакъв материализъм и тартюфщина. Вербуват хора, като им предлагат пари в заем, които ги опрощават, ако влязат в тон с партията или изпълнят определени задачи. И, когато длъжникът вече е влязъл в „играта“ - пристигат хора, които му заявяват – с теб всичко е свършено, ти повече няма да отказваш и ще действаш с нас“. Това са правилата на мафията, всъщност. Това са правила, които и днес се прилагат.

Между другото, тук отварям една скоба, паралелно с тези структури, които извършват политически убийства, които извършват подривна дейност, които извършват всякакви кражби, набези и така нататък, действа, финансирана от Коминтерна, международна организация в подкрепа на революционерите. Това е една структура към Коминтерна, която осигурява семействата на тези, които са арестувани, заплаща им обезщетения, поема разходите за съдебните разноски и изобщо поема покровителство на техните деца и на техните съпруги, когато съответният революционер се намира в арест или когато се намира в затвор или когато е убит.

Същият стил съвременните терористични организации в света прилагат и до днес. Тоест, кой е учителят? Кой е ученикът? За действията на дружбашите от единният фронт, тук пропуснахме ролята на лявото крило на БЗНС, което също се финансира от Коминтерна в онези години. Същият този свидетел Михалчев пред съда казва следното: „ Всички планове за нападения през границата се замислят в Сърбия от тамошната имиграция. Всичките нападения по границата се извършиха от емиграцията, тоест от дружбашите, със знанието на Москва. Дори нападения през границата срещу България.“

Искам да кажа да прочета само две свидетелства. Едното е на Димитър Златарев, който успява да избяга, който е един от основните организатори за атентата. Той успява да избяга в Москва и от 31 юли до 15 август, в Москва се събират всичките злодейци, начело с Георги Димитров и Васил Коларов и разговарят за това какво са направили. Доцент Лъчезар Стоянов успя да извади от архивите на Коминтерна стенограма от техния разговор. Вижте какво казва Димитър Златарев:

„Гледах в черквата да се постави взривът в пода и да не остане нито един жив. Аз виждах, че там ще се събере отбор, че няма да бъдат избити всички. Исках да ми дадат гранати, обещаха ми, но не ми дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз казах да се даде отровен газ и да ги изтровим. Дадоха един килограм димяща сярна киселина и казаха, че тя е достатъчна. И наистина много от ранените умряха от отравянето“.

Вижте с какво спокойствие се говори за едно чудовищно злодейство. И сега накрая, като десерт, както се казва. Цола Драгойчева. Тя е заловена през 1925-та година, три пъти е осъждана на смърт, три пъти ѝ опрощават. Какви ли не компромиси ѝ се правят. Накрая, дори я помилват за това, че ражда дете в затвора. Зарязва всичко, заминава отново в Москва. Живее в Хотел „Лукс“ в Москва и се обучава в тероризъм и се връща в България. Но от архивите се вижда какво е писала 25-та година, когато е била бременна и е имала малко просветление на съзнанието. Тя пише:

„Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа, той очакваше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Това създаваше дух на разложение. Да се кара по този път е безумно и от политическа гледна точка. Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили вече изтощихме. Мнозина мислиха като мен и изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентата на Света Неделя. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия.“

И комунистите от време на време имат своите прозрения. Обаче е в затвора и то - в особени обстоятелства.

Разказвам тези неща - разбира се, това е много съкратено. Ние със Захари и Христо ще направим всичко възможно да издадем една книга, в която да разкажем тези неща, пътя към злодеянието, но и да разкажем за един уникален полицай, за който казах преди малко Пане Бичев. Това е човек, който изчезва безследно през ноември месец 1944 г., семейството му е подложено на репресия, разбира се, обявен е за главорез. Той е бил един истински български патриот, който посвещава 20 години от своя живот в защита на българските национални интереси. Много несправедливо се смята, че Гешев е най-големият полицай. Гешев е ученик на Бичев, той е ученик на Пано Чуклев, ученик на тези, които целенасочено комунистите веднага избиха след 9 септември, за да не остане памет. Целенасочено избиха целия ни военен елит, за да не остане памет. И въведоха в нашата армия следния призив: „Напред“. Докато в царската армия едно време казваха „След мен“. И затова българските военни дават пропорционално по-голям брой жертви в онези войни, отколкото редниците. Те даваха пример. П. Бичев е е един от тях. И за него ще напишем книга… Той казва в края на своята книга следното. Той е бил човекът вътре, който е разказал всичко.

„Златото на Москва и замислите на някои от нашите съседи създадоха такива страшни изпитания на нашия малък народ, че още дълги години нанесените рани няма да могат да зараснат. Българският народ бе изправен пред една кървава гражданска война в името на световната революция.“ И наистина раните много трудно заздравяват и днес. „Нека не се забравя, казва той, че крайната цел на Москва не бе насочена срещу България, а усилията ѝ целяха Западна Европа, България бе първият етап за по-нататъчните действия на Москва. И жертвите, които България даде в името на световния мир са скъпи жертви, които Европа добре трябва да прецени, защото те са актив на българския народ от международен и европейски интерес“.

Тоест това, което дава българското офицерство, правителството на Цанков, Пане Бичев, българската полиция е принос с европейски дух, защото разпалването на революционния пожар в България, в Унгария и в Германия, които са определени като най-слабите точки, в които трябва да се инвестира, запалването щеше да подпали цяла Европа. Тези хора бранеха и България, и Европа. И последно.

„На нас българите трябва да е ясно, че додето съществува червената напаст, страната ни ще продължава да се носи върху мътните води на неизвестността и българската армия и полиция ще бъдат на прицел на Москва“. 1931 г.

Линк към част I: Пътят до атентата в Света Неделя: Платените от Москва терористи на БКП. Лекция на проф. Вили Лилков

Линк към част II: Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя

Ако това видео Ви е харесало, моля абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube. Това ще ни помогне да правим още такива материали.