Машинистът на влака убиец в Хитрино: Дано някога си простя
"Едва ли някога ще бъде това, което е било преди. Трябва да си простя, ако искам да продължа напред. Надявам се да стане един ден. Да се самосъжаляваш, да отричаш не помага."
Това споделя машинистът на влака убиец от Хитрино Димитър Михнев в интервю за "Комбина" по Нова тв.
Димитър работи като машинист от 1998 година, роден е през 1975-а. Не иска да работи повече това.
Публикуваме разказа му с незначителни съкращения.
Има хора, които искат да ме чуят и е редно да кажа и аз нещо и да ми олекне.
Влакът тръгна от Бургас, съвсем нормален работен ден.
Бях отпочинал, бях в кондиция.
Имаше някакво закъснение. Много се говори, че влакът е тръгнал със закъснение (13 минути), а всъщност влиза в гара Хитрино преди време (25 минути по-рано) и, едва ли не, че съм карал безумно, за да наваксам. Но всъщност нещата изобщо не стоят така. Ако в дадена гара има половин час престой, а влакът не спре там, оттук влизат 30 минути наваксване.
Да, не спрях на друга гара. Има много гари, на които по разписание е заложено спиране, но реално не се спира там, защото по разписание е предвидено спиране заради среща с друг влак, който в момента не се движи и няма защо да се спира.
Трябваше да се влезе в отклонение. Това означава влакът да мине със скорост от 40 км/ч.
Честно казано, и аз нямам все още ясен спомен и се мъча да си обясня защо толкова късно съм започнал да намалявам скоростта.
Не усетих нищо по-различно от нормалните разлюлявания при влизане в отклонение до момента на скъсването, когато се усети придърпване. Усетих придърпване и забелязах по уредите на локомотива, че пада въздухът в главния въздухопровод, което означава, че има разкачане. Най-често това означава, че е скъсан влакът. В такъв случай двете части на влака спират сами. Автоматично се задействат спирачките на всички вагони.
Спряхме, двамата, с втория машинист, тръгнахме веднага назад. Видях, че първата част е здрава. Тръгнахме да видим задната част да видим какво е положението. Тогава настъпи взривът.
Вероятно съм бил на около 100 метра. И да е имало ударна вълна, не съм я усетил, защото аз веднага се прикрих в една канавка, зад едни траверси. Чух взрива, видях огъня, пожарите след това, имаше огнен облак, който се издигна нагоре след изгарянето на газа. Видях горящи къщи, но не съм ходил назад, върнах се да обезопасявам първата част. С другия машинист бяхме почти заедно, след това се разделихме, за да обезопасим влака от самопридвижване. Той отиде към задната част, към опашката, да не тръгне към междугарието и да стане още по-голяма беля. Аз обезопасих първата част. Това означава натягане на ръчните спирачки на вагоните.
Осъзнавах, че може да има последващ взрив. Обадих се на директора на жп транспорта. Казах, че има проблем, че сме скъсали влака, че е избухнала една от цистерните, че има сериозно произшествие.
Разбрах, че има жертви чак при предварителните разпити в следствието. Допускахме, че има пострадали. Молихме се да няма жертви. За съжаление, има.
Това е най-трудното. В първите дни в ареста се стараех да не гледам. Пораженията са огромни, но съм благодарен, че не избухнаха и други вагони.
С висока скорост се е карало и вероятно ще се кара. Ако нищо не се е чуло, то е защото нищо не е ставало. Имало е случаи, в които се е влизало в отклонение с 80 км/ч и нищо не е ставало. Минават два локомотива и пет вагона и нищо не става. Дори не съм сигурен, че скоростта е била около седемдесет и няколко, но това е моята отговорност. Да, притеснява ме.
Вината е обща. Има струпване на обстоятелства. Всяко от тях поотделно не би довело до този инцидент. Фактът, че два локомотива с пет вагона влизат в отклонение, без да има някакъв инцидент и проблем, а нещо става чак след шестия вагон говори, че там се е намесил друг фактор. Оказва се, че пътят там е имал доста проблеми - видяхте колко релси са извадени, са откачени изобщо от крепежните елементи. Това означава, че е имало много разхлабени и липсващи болтове. За да се разхвърчат и надигнат толкова много релсите, да се начупят, може би някоя от тях е пробила вагона.