Мандатите на директорите и членовете на управителните съвети на двете обществени медии да се удължат от три на пет години. Според сегашното заварено положение директорът на БНР Андон Балтаков ще остане на поста до 2023 година, а на БНТ Емил Кошлуков до 2022 година. След това ще се проведат нови конкурси за 5-годишни мандати.

Въвежда се и нов принцип на финансирането на БНР и БНТ - не както досега на час програма, а според нетните разходи. Това предлага проектозакон на правителството за промени в Закона за радиото и телевизията, който е внесен тази седмица в Народното събрание. 

Ясно е разписана мисията на обществените медии. Вместо субсидия, те ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия за възлагане на обществена услуга.

Отменят се разпоредбите, свързани с дейността на Фонд „Радио и телевизия“, който от влизането в сила на закона така и не започна да функционира - вече 22 години.

В случай, че мандатът на генерален директор бъде прекратен, това да става и с останалите членове на управителните съвети и те ще изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите УС, предвиждат проектопромените.

Предвижда се, че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон генералният директор на БНР, съответно на БНТ, предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членове на управителните съвети, с които да бъдат сключени договори за управление.

Правят се изменения, свързани с отговорностите и договорите за възлагане на управлението на генералния директор и на членовете на управителните съвети.

Законопроектът е разработен от работна група, създадена със заповед на министъра на културата и включваща представители на заинтересованите институции.

В него са отразени текстовете, които бяха приети в окончателния вариант от работната група през юни миналата година, но не попаднаха в представения за обществено обсъждане от Министерството на културата проект.

Това стана повод генералният директор на БНР Андон Балтаков да заяви, че подава оставка в знак на несъгласие и впоследствие я оттегли след настояване на работещи в БНР.

Със законопроекта се определя Съветът за електронни медии за администратор на държавната помощ за предоставените от БНР и БНТ медийни и други услуги в изпълнение на мисията им и издадената лицензия за възлагане на обществената услуга.

Генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков подчерта, че вече ще има обективни измерители на финансирането, а за размера на трансфера от държавния бюджет ще има приета от правителството методика за оценка на разходите:

„След което ние ще дадем на Съвета за електронни медии, който ще бъде администратор, а не някоя друга държавна администрация, което тотално ни разделя от властимащите, от правителствената администрация, аргументирано със съответните анализи ще кажем: За да създаваме, за да изпълняваме обществената си функция - да създаваме висококачествена журналистика, да създаваме култура, посредством нашите музикални състави, за да създаваме дигиталното съдържание, което имаме и да поддържаме сградите, които държавата ни е дала. За да създаваме това съдържание, на нас ни трябва толкова пари“.

„По този начин ние виждаме, че трябва да изпълняваме тази обществена мисия, направили сме си финансовите и икономическите анализи, имаме показатели, по които да измерваме това изпълняваме ли ние обществената мисия - за това, за което обществото ни дава тези пари. Да припомня на слушателите, че става въпрос за 11 програми - две национални и девет регионални, както и за творчеството ни, което създаваме на дигиталните платформи. Вярвам, че депутатите ще приемат този законопроект в оставащите им дни“, коментира още Балтаков в ефира на БНР.

Още по темата

05/02/2021

Общество

БНР с нов Обществен съвет, председател ще е д-р Милен Врабевски

04/02/2021

Медии

БНТ най-после ще се излъчва в Македония