Правителството в оставка отново показа бутафорна загриженост за електората и някак внезапно, на извънредно заседание, сякаш проблемът досега не е съществувал, реши да пребори битовата престъпност с едни 7 млн. лв. за нови патрулки, бензин и нови назначения. Пропускаме факта, че парите отиват в МВР – ведомството с най-раздут щат и бюджет и съответно – на едно от последните места по доверие в обществото. И също, че, според стилистиката на премиера, ще бъдат „платени“ от него.

Днес се затвърди усещането, че второто правителство на Борисов страда от липса на въображение и компетентност и срещу поредната порция държавни пари смята да приложи провалили се вече веднъж мерки, а уплашените бабички в селата ще трябва да разчитат за сигурността си на авторитета и респекта, който всява местният пенсиониран военен или полицай.

След горния абзац подкрепящите усилията на правителството вече са спрели да четат. Тук е моментът да се уточни, че всякакви мерки трябва да бъдат подкрепени, стига те да почиват на принципни разбирания за това как работи системата за сигурност, а не когато са базирани на спонтанни и спорадични акции.

Тези, които спряха да четат, няма да разберат например, че подобни мерки бяха предприети през 2014 г. от едно от най-компрометираните правителства в политическата история на страната – това на Пламен Орешарски. Тогава жандармерията също влезе в селата. И въпреки, че тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев и главният му секретар Светлозар Лазаров тръбяха, че в резултат битовата престъпност е спаднала, ефектът от акцията беше съмнителен. Просто е - подобни кампанийни действия имат два сериозни дефекта: пренасочване на криминалния контингент към местата, в които няма достатъчно полицейско присъствие и завръщането му в селата след приключване на акцията.

Ето какво мислеше по въпроса министърът на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова точно преди една година:

"Акциите не са достатъчни за справяне с битовата престъпност. Ние имаме нужда от постоянни, систематични мерки. Това е, което обсъждаме в момента. Една акция не достатъчна. В един регион това може да се окаже ефективна мярка, в друго населено място – не".

Днес обаче разбираме, че акцията срещу битовата престъпност ще е именно такава – еднократна, в рамките на три месеца. Случайно или не – точно в периода на предизборната кампания.

През 2016 г. министър Бъчварова заяви също, че взиманите досега мерки срещу битовата престъпност не са дали резултат. "Смятам, че мерките досега не са дали необходимия резултат и всеки един от вас може да го констатира и да се съгласи с това", заяви тя след среща с представители на общините. Въпреки че за 2015 и 2016 г. ведомството отчита спад в престъпността и увеличение на разкриваемостта (тук статистиката може да бъде оспорена, защото тя е изградена на базата на регистрирани престъпления. Всички сме наясно колко от тези престъпления изобщо се обявяват от пострадалите, именно заради недоверието в полицията, бел. ред.), от представения от министър Бъчварова доклад в петък става ясно, че проблемът с битовата престъпност остава да виси. А причина за това е само и единствено дефицитът от кадри и недостатъчната техническа обезпеченост.

Друг сериозен дефект на обявените днес мерки е „патрулният“ им характер. В програмата на правителството от 2014 г. като мярка срещу битовата престъпност, освен засилено полицейско присъствие, е предвидено и „укрепване на капацитета на оперативния и охранителния състав на МВР по разследване на престъпления“. Именно засилването на елемента по разследването е нещото, което се пропуска, тъй като то е важно за предаването на престъпниците пред съда. Освен това в обявените днес намерения на правителството липсва и декларираната в програмата модернизация на комуникационната техника и информационните системи в МВР.

Статистиката показва, че при 54 % кражби от обема на общата престъпност, са били ангажирани едва 8% от оперативния състав на МВР. Това са именно онези, които трябва да са ангажирани с разследването, издирването и съответно – предаването на правосъдните органи.

Според анализа на главния секретар на МВР при първото правителство на ГЕРБ Калин Георгиев битовата престъпност може да се ограничи чрез система от мерки, в които са ангажирани всички институции. „Като започнете от семейната среда, преминете през образованието, обучението, религията, ако искате. Някой трябва да им каже на тези хора, че не е хубаво да убиеш, за да откраднеш и нахраниш. Социални политики, секторни политики, интеграция на маргинализирани общности. Полицията и прокуратурата идват накрая“, категоричен е той.

Ако има нещо положително от всичко, което направи правителството днес, е обещанието тези мерки да станат постоянни. Но след като Борисов се върне отново на власт.

Още по темата

06/01/2017

Общество

Кабинетът вади 7 млн. за идеята "полицай във всяко село"

27/05/2016

Политика

Правителството със 113 мерки за борба с битовата престъпност

01/07/2015

Общество

Искат роми полицаи да се борят с битовата престъпност

10/02/2014

Общество

Пускат жандармерия срещу битовата престъпност