Военната операция на Азербайджан в спорния с Армения регион Нагорни Карабах продължава втори ден, след като във вторник властите в страната започнаха "антитерористична" операция. Баку обяви, че няма да я спре, докато етническите арменски сепаратисти не се предадат, предаде Би Би Си.

На страната на Азербайджан застана Турция. Вчера президентът Реджеп Таип Ердоган заяви от трибуната на ООН:

"Подкрепяме стъпките, поети от Азербейджан, с която действаме заедно под мотото "една нация, две държави", да защити своята териториална цялост".

Напрежението в Южен Кавказ е високо от месеци около сепаратисткия анклав.

За последен път Азербайджан и Армения воюваха преди три години.

Регионът е като цяло международно признат като принадлежащ на Азербайджан, но населението му е предимно арменско.

Посредничество в конфликта предложи Иран.

След като преди няколко дни иранският министър на отбраната Мохамед Реза Ащиани предупреди за опасност от война в региона, вчера говорителят на външното министерство в страната Насер канаани призова за прекратяване на огъня и поддържане на споразумението от 2020 г., предаде ДПА.

В изявление от сряда сутринта азербайджанското министерство на отбраната заяви, че военно оборудване, принадлежащо на арменските въоръжени сили, е било "неутрализирано", включително военни превозни средства, артилерийски и противовъздушни ракетни установки.

Във вторник Баку нареди на "незаконните арменски военни формирования" да предадат оръжията си и да разпуснат "незаконния си режим".

Снощи азербайджанската армия обяви, че е превзела повече от 60 арменски позиции в Нагорни Карабах, предаде Франс прес.

Азербайджан и Армения за първи път започнаха война в началото на 90-те години след разпадането на Съветския съюз. След това през 2020 г. Азербайджан си възвърна районите във и около Нагорни Карабах, преди да бъде договорено примирие, наблюдавано от руски миротворци.

Във вторник етническите арменци в Карабах призоваха за прекратяване на огъня и за започване на преговори. Но от азербайджанския ултиматум стана ясно, че целта на Баку е да завърши завладяването на планинския анклав.

Арменският министър-председател Никол Пашинян обвини Азербайджан, че започва сухопътна операция, целяща "етническо прочистване".

Стотици арменски протестиращи, разочаровани от реакцията на страната си, снощи влязоха в сблъсъци с полицията пред парламента в Ереван, като осъдиха своя лидер като предател и го призоваха да подаде оставка.

Азербайджан заяви, че преговори могат да започнат в град Евлах, който се намира на около 100 км северно от регионалната столица на Карабах Ханкенди, наричана от етническите арменци Степанакерт.

От края на 2020 г. 3000 руснаци наблюдават крехкото примирие, но вниманието на Москва е отклонено от пълномащабната ѝ инвазия в Украйна.

В планинския анклав живеят около 120 000 етнически арменци. Русия заяви, че нейните войници са преместили почти 500 цивилни от най-рисковите райони, докато сепаратистите заявиха, че са помогнали за преместването на 7000 души.

През последните девет месеца Азербайджан наложи ефективна блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Азербайджан заяви, че е започнал операцията си в отговор на смъртта на шестима души, включително четирима полицаи, при две експлозии на мини във вторник сутринта. След това в главния град на Карабах прозвучаха сирени за въздушно нападение и се чуха звуци от артилерия и стрелба. Жилищните сгради са били повредени, а журналистът Сирануш Саркисян описва, че е видял как съседна сграда е била ударена.

25 души са били убити в Карабах в резултат на вчерашната азербайджанска военна офанзива, заяви Гегам Степанян, арменски сепаратистки представител по правата на човека в отцепническия район Нагорни Карабах, цитиран от Ройтерс. Според него две от жертвите са мирни граждани. Агенция Ройтерс посочва, че не може да провери тези твърденията по независим начин.

Представители на отбраната в сепаратисткия регион заявиха, че азербайджанските военни са нарушили споразумението за прекратяване на огъня по цялата линия на съприкосновение с ракетно-артилерийски удари. Други представители на Карабах говорят за "широкомащабна военна офанзива".

Министерството на отбраната на Азербайджан настоява, че операцията му не е насочена срещу цивилни граждани или граждански сгради и че "чрез използването на високоточни оръжия се обезвреждат само легитимни военни цели".

То обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позициите на армията си и заяви, че е отговорило, като е започнало "местни, антитерористични действия... за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формированията на арменските въоръжени сили от нашите територии".

В кратко телевизионно обръщение министър-председателят на Армения отхвърли твърденията, че неговата армия е замесена.

Министерството на външните работи на Русия заяви, че е било предупредено за азербайджанската офанзива само няколко минути предварително и призова двете страни да спазват подписаното след войната през 2020 г. прекратяване на огъня. Специалният регионален представител на ЕС Тойво Клаар заяви, че е налице "спешна необходимост от незабавно прекратяване на огъня".

Както руското външно министерство, така и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призоваха Алиев незабавно да прекрати военните действия в района.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за незабавно прекратяване на сраженията в сряда сутринта и за "по-стриктно спазване на прекратяването на огъня от 2020 г. и на принципите на международното хуманитарно право".

Във вторник коментаторът за Южен Кавказ Лоурънс Броърс заяви, че арменското население в Карабах е било отслабено от блокадата, а операцията на Азербайджан е започнала "привидно с цел да си върне изцяло населения с арменци Карабах".

Никол Пашинян заяви неотдавна, че Русия "спонтанно напуска региона". Междувременно Азербайджан получи силна подкрепа от своя съюзник Турция.

Хикмет Хаджиев, специален съветник на азербайджанския президент Алиев, призова сепаратистката етническо-арменска администрация да се "саморазпусне".

"Азербайджан винаги е казвал, че сме готови да осигурим правата и сигурността на карабахските арменци съгласно конституцията", каза той пред BBC News.

Азербайджан отрича да увеличава броя на войниците си в региона. В понеделник той разреши на Международния комитет на Червения кръст да вкара помощ в Карабах по два пътя - единият през Лачинския коридор от Армения, а другият - по азербайджанския път Агдам.

Министерството на отбраната на Азербайджан публикува снимки на автомобил, който според него е бил унищожен от противопехотна мина, но представители на етническа Армения заявиха, че именно азербайджанските военни са нарушили примирието.