Парасто Хаким се стряска от почукване на входната врата. Тя преглежда класната си стая, за да преброи набързо учениците - всички момичета вече са там. Това може да са само талибаните. 

Сърцето ѝ се разтуптява. Тя отворя вратата и вижда поне петима членове на афганистанската армия, които искат да проверят дали Хаким нарушава правилата. Тя ги е нарушила. Жената ръководи тайно училище въпреки забраните за женско образование, наложени от талибаните, след като поеха контрола над Афганистан преди две години.

Хаким веднага използва протоколите за сигурност на училището. За да гарантира безопасността на персонала и учениците, тя ги инструктира как да реагират при талибанска инспекция.

"Казах на момичетата да мълчат, да не гледат надолу и да не говорят, дори ако талибаните се обръщат директно към тях", разказа тя пред Си Ен Ен.

"Така че, когато те (талибаните) им задаваха въпроси, момичетата просто ме гледаха и аз трябваше да отговоря - бях толкова уплашена", допълва жената.

Хаким казва, че талибаните са се опитали да подкупят ученичките да говорят, но не са успели. След това са започнали да крещят по учителката и са се опитали да я сплашат. След като не постигнат нищо, си тръгват.

Хаким управлява SRAK (Special Home Schools in Afghanistan) - тайна мрежа от училища, в която с помощта на 150 смели учители и служители се обучават около 400 момичета в осем афганистански провинции. Си Ен Ен не използва истинското име на 25-годишната жена, нито имената на учителките и ученичките, които интервюира, за да ги защити.

Медията получава достъп за заснемане на филм в една от подземните класни стаи на SRAK при условие, че местоположението на училището и самоличността на ученичките и персонала останат скрити.

Неизпълнени обещания 

През 2021 г. 25-годишната жена гледа с ужас как танковете на табиланите се движат по улиците на Кабул на фона на хаотичното окончателно изтегляне на американските войници. Групировката обещава по-прогресивно правителство в сравнение с предишното си управление между 1996 и 2001 г.

На пресконференция, проведена малко след превземането на властта, висшето ръководство на талибаните настоява, че жените и момичетата ще бъдат защитени от насилие и че образованието ще остане право за всички. Хаким не вярва на нито една от тези думи.

"Те казаха абсолютно същите думи като преди, обяснявайки, че ще направят Афганистан среда според законите на шериата и ислямските ценности, че ще върнат момичетата в училище и че жените ще могат да работят и да посещават университет", припомня си жената. 

Хаким допълва, че тогава първата ѝ мисъл е, че талибаните лъжат, няма да се променят и никога повече няма да позволят на момичетата да ходят на училище.

Обещанията на талибаните скоро са нарушени. На момичетата не е позволено да ходят на училище след 6-и клас и им е забранено да посещават университет.

Правителството, в което участват само мъже, изтрива жените от обществения живот на Афганистан. През декември миналата година на всички местни и международни неправителствени организации, включително на ООН, беше наредено да спрат служителките си от работа. Тази година талибаните затвориха всички салони за красота в цялата страна - индустрия, в която работеха около 60 000 жени.

В доклад, публикуван през юни тази година, ООН определи драконовските ограничения на талибаните като "дискриминационни и женомразки" и заяви, че управлението им може да се равнява на "апартейд по отношение на пола" и "престъпление срещу човечеството".

Исках да крещя, но не можех

Вдъхновена отчасти от документалния филм на Кристиан Аманпур от 1996 г., озаглавен "Битката за Афганистан", Хаким решава да създаде тайни училища за афганистанските момичета.

Учителката веднага се обажда на свои познати с молба за помощ. Сред тях е и старата ѝ приятелка Мариам, която също е педагог.

Пред Си Ен Ен Мариам казва, че заради ограниченията на талибаните е била затворена вкъщи и се е чувствала като "зомби", без да има какво да прави и къде да отиде. Тази ситуация я води до силна тревожност и депресия.

"Бях в ситуация, в която исках да крещя, но не можех", спомня си тя. Мариам разказва, че след като се разчуло за училището, започнали да се записват все повече ученици.

Учителката разказа и че някои момичета отказват да си останат вкъщи по време на празниците. Дори и да няма учител в училището, те молят да бъдат пуснати: "Това показва колко отчаяно искат да избягат от стреса да си седят вкъщи и да мислят за това как са лишени от правата си".

Чувствах се като затворник

Една от ученичките на Мариам, 16-годишната Фатима, е сред многото момичета и жени, които са депресирани и тревожни заради това, че са затворени в домовете си, а възможностите им за бъдещето са ограничени.

"Чувствах се като затворник, на когото е позволено само да яде и пие, но не му е позволено да прави нищо друго", обяснява тийнейджърката. Тя допълва, че когато момичетата стоят в домовете си необразовани, не могат да постигнат нищо. 

С подкрепата на семейството си Фатима открива подземните класни стаи. Освен английски, математика и наука, 16-годишното момиче учи и шивачество. Мечтае да стане моден дизайнер.

За Ялда, друга ученичка в тайната класна стая, подновяването на образованието се оказва спасителен пояс. Преди това тя почти се е отказала от мечтата си да стане инженер.

"Беше бягство от безпокойството и депресията, които изпитвах, седейки вкъщи", казва 14-годишното момиче за връщането си в училище, дори и по този ограничен начин.

Ялда, Фатима, Мариам и безброй други мечтаят за бъдеще без талибаните и се подготвят за деня, в който ще могат да излязат от мрака.

"Дори талибаните да останат още седем или осем години, накрая те ще си отидат и тогава ще можем да отидем в университет и да продължим образованието си", категорична е Ялда.

Надеждата е по-силна от страха

Мариам научава, че талибаните проверяват кварталите за незаконни действия и се страхува да не бъде заловена. 

"Страх ме е във всеки един момент. Но в същото време продължавам напред с надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния", обяснява учителката. 

Според нея има сила, която е по-силна от страха - това е надеждата за бъдещето.