Седмица преди събитията от 7 октомври имаше много остър вътрешен конфликт, който водеше към гражданска война в Израел. Така в интерес на Америка и Израел беше да се случи друго събитие, което да предотврати тази война.

Това заяви Хасан Асфур, представител на палестинската страна, който е участвал в преговорите между Израел и палестинците през 1993 г. в Осло, в интервю за bTV. 

Така коментира защо терористите на "Хамас" са нахлули в Южен Израел на 7 октомври, когато избиха 1200 души и взеха около 240 за заложници. 

Според него няма събития, които да се случват случайно и нещата са предварително начертани. 

"Смятам, че от израелска страна имаше улесняване на операцията и от американска страна може би също имаше улесняване на операцията. Русия има полза, и Китай има полза, но има разлика. Мястото на Америка в региона беше много силно разклатено. Тя усети, че вече няма последната дума. В района на Залива, по въпроса за петрола, ОПЕК започна да действа според саудитско-руската координация, а това не се е случвало в историята на региона от основаването на Кралството (Саудитска арабия)", казва още Хасан Асфур. 

По отношение на плана за следвоенно управление с многонационални сили, без участието на Израел и използването на капацитета на Рамала, Асфур заявява, че е на коренно различна позиция. Той е против всяко решение, което разкъсва връзката между Газа и Западния бряг. 

Той твърди, че Палестина трябва да бъде обявена и тя да поеме отговорността за всичко, отнасящо се до Ивицата Газа, Западния бряг и Йерусалим - съгласно резолюция 67/19 на ООН от 2012 г.

"Сега всеки опит за откъсване на Западния бряг от Ивицата Газа е политическо престъпление", заявява той.

Хасан Асфур обясни, че когато бъде обявена държавата Палестина, те имат Национален съвет на Организацията за освобождение на Палестина, който временно би могъл да бъде парламент на държавата Палестина, докато бъдат проведени общи избори.

Той казва още, че досега имат общо взето президентска система, изпълнително правителство, което наричат правителство на президента, като той го определя, а съветът се утвърждава от парламента. 

"Оттук нататък може да стане промяна. Когато бъде създадена държавата Палестина, Организацията за освобождение на Палестина вече няма да бъде единственият и законен представител, а ще придобие нов статус, който ще бъде проучен наново, тя ще работи основно по въпроса за бежанците, за чужбина. Значи въпросът е комплексен."

Според Хасан Асфур няма база за сравнение между преговорите сега и тези от Осло през 1993 г. Той обяснява, че те се различават в същината си.

"Няма място за сравнение между преговорите сега между Израел и "Хамас" по темата за пленниците. Абсолютно по никакъв начин не приличат на преговорите за територия, за власт, за взаимно признаване, за изтегляне. Разликата е по същество. Преговаряхме за Газа, Западния бряг и Йерусалим, за окончателното уреждане, за взаимното признаване, сега говорят за това, пленници ли са, не са ли пленници, да се изтеглят ли от Газа, да установят ли граници. Изходът е да има решение, което да задължи държавата на окупацията да прекрати огъня и да се изтегли незабавно от Ивицата Газа и палестинската национална власт да поеме отговорността си в координация с Йордания и Египет и с някои арабски страни и под наблюдението на Съвета за сигурност или на ООН. Единствено това."

Хасан Асфур посочва, че Русия също се възползва от Израел по въпроса за войната в Украйна, а цената била платена от палестинците. Според него след началото на войната в Украйна и много големият растеж, който отбеляза Китай, вече има нов свят, с различни полюси. Държавите от БРИКС оформят нов полюс, за първи път някои много богати държави от Залива се ориентират към сближаване с държавите от БРИКС.

"За първи път се случва търговските и инвестиционните връзки между Китай и Саудитска Арабия да надхвърлят 100 млрд. долара – някога това се смяташе за някакво табу. Даже отношенията с Иран придобиват ново измерение. Иранската идея за хегемония може да се окаже обуздана. Има радикална промяна в региона. Китай направи огромна инвестиция в пристанище Хайфа, имаше американски претенции към Израел, но въпреки това Израел избра Китай за модернизацията на пристанище Хайфа и това беше прецедент."