Млада жена върви по улица в Техеран с непокрита коса, разкъсани дънки и част от корема, изложен на горещото иранско слънце. Неженена двойка върви ръка за ръка. Жена вдига високо глава, когато е помолена от някой от страховитите ирански служители на моралната полиция да си сложи хиджаб и им казва: "Майната ви!".

Тези действия на дързък бунт - описани от няколко души в Техеран през последния месец - биха били почти немислими за иранците по това време миналата година. Но това беше преди смъртта на 22-годишната Махса Амини в ареста на моралната полиция, която беше обвинена, че не носи правилно своя хиджаб, разказа Би Би Си в свой репортаж. 

Масовите протести, които разтърсиха Иран след смъртта на 22-годишното момиче смърт, утихнаха след няколко месеца в лицето на брутално потушаване, но гневът, който ги подхранваше, не е потушен. Жените просто трябваше да намерят нови начини да се противопоставят на режима.

Западен дипломат в Техеран изчислява, че в цялата страна средно около 20% от жените сега нарушават законите на Ислямската република, като излизат на улицата без хиджаб.

"Нещата се промениха толкова много от миналата година", казва 20-годишна студентка по музика в Техеран, която Би Би Си нарича Доня, през криптирана социална платформа. Тя е една от многото жени, които сега отказват да носят забрадка на обществени места.

Доня допълва, че още не може да повярва, че прави неща, за които преди не е имала смелост.

"Въпреки че се чувствам уплашена, когато минавам покрай моралната полицията, държа главата си изправена и се преструвам, че не съм ги видяла", казва тя.

Момичето казва още, че сега носи това, което иска, когато излиза. Но бързо добавя, че залозите са високи и не е безразсъдна: "Не бих носила къси панталони. И винаги нося забрадка в чантата си, в случай че нещата станат сериозни".

Доня разказва за истории на жени, изнасилени в ареста, и цитира информация за жена, осъдена да мие трупове като наказание за това, че не носи хиджаб. Всички жени, с които Би Би Си разговаря, не пропускат и камерите за наблюдение, поставени на улиците, за да хващат и глобяват онези, които нарушават дрескода.

Западният дипломат изчислява, че делът на жените, които отказват публично да носят хиджаб в по-луксозните квартали на северен Техеран, е дори над 20%. Но той подчертава, че бунтът не се ограничава само до столицата.

Дипломатът описва протестите, предизвикани от смъртта на Махса Амини, като огромна и крайна "повратна точка" за режима, който се опитва да контролира как се обличат и държат жените повече от четири десетилетия:

"Той (протестът - бел. ред.) превърна [режима] от еднопосочна в задънена улица. Единственото нещо, което не знаем, е колко е дълга улицата".

Бунтът, ръководен от жени, беше най-сериозното предизвикателство за теократичния режим в Иран след революцията от 1979 г. При потушаването му правозащитни групи твърдят, че режимът е убил повече от 500 души. Хиляди бяха ранени - някои ослепяха, след като бяха простреляни в лицето. Най-малко 20 000 иранци бяха арестувани, а информацията  за изтезания и изнасилвания в затвора бе непрестанна. Седем протестиращи бяха екзекутирани - един от тях публично обесен на кран. Както беше предвидено, това имаше смразяващ ефект.

В явен опит да предотвратят по-нататъшни безредици за отбелязване на годишнината от смъртта на Махса Амини, властите извършиха нова вълна от арести. Сред задържаните са активисти за правата на жените, журналисти, певци и роднини на хора, убити по време на протестите. Учените, за които се смята, че не подкрепят режима, също са освободени от работните си места.

Но необикновените прояви на тихо неподчинение продължават всеки ден.

Доня казва, че хората в Техеран продължават да обезобразяват правителствените билбордове и да пишат "#Mahsa" и "Woman, Life, Freedom".

"Правителството продължава да ги заличава, но лозунгите продължават да се връщат", добавя момичето. 

Тя и другите жени, с които Би Би Си разговаря, подчертават, че това не е борба, която водят сами, защото към тях се присъединяват много мъже, които искат да ги подкрепят.

"Някои от тях носят дрехи без ръкави и шорти или носят грим, когато излизат на улицата, защото тези неща са незаконни за носене от мъжете. Някои мъже носят хиджаб по улиците, за да покажат колко странно изглежда, когато принуждаваш някого да носи нещо, което не му харесва", описва Доня. 

Патрулите на моралната полиция, които бяха временно спрени след протестите, породени от смъртта на Махса Амини, се завърнаха отново през последните няколко седмици. Според Доня обаче патрулите са предпазливи и в повечето случаи не провокират пряка конфронтация от страх да не предизвикат отново масови демонстрации.

Въпреки това властите се опитват да наложат контрол по други начини през последната година. Те затвориха стотици фирми, защото обслужват жени с разголени дрехи, налагат глоби и конфискуват автомобили, управлявани от жени, които не носят забрадки.

В момента жените без хиджаб рискуват 5 000-500 000 риала глоба или затвор между 10 дни и два месеца.

32-годишна жена разказва, че е получила три текстови предупреждения на телефона си от властите, след като е била заснета от видеонаблюдение да шофира в Техеран без забрадка. По думите ѝ, ако я хванат отново, може да конфискуват колата ѝ.

Според полицията само в една провинция -  Източен Азербайджан - към 11 август са били конфискувани 439 автомобила за нарушаване на правилата за носене на хиджаб.

Бахаре, както Би Би Си нарича 32-годишната жена, също е спряна, когато опитва да влезе в метрото и в търговските центрове. Най-трудното от всичко е, че тя е възпрепятствана да присъства на тържества в училището на сина си, за да отбележи края на първата му година там.

За Бахаре е ясно, че няма връщане назад, припомняйки си тръпката, която изпитва, когато за първи път сваля забрадката си на публично място миналия септември: "Сърцето ми биеше силно. Беше толкова вълнуващо. Имах чувството, че съм нарушила огромно табу". 

Сега тя толкова е свикнала с промяната, че вече дори не носи забрадка със себе си, както прави Доня. 

"Да не го нося е единственият инструмент, с който разполагам, за да покажа своето гражданско неподчинение, не само срещу хиджаба, но и срещу всички закони на диктатурата, цялото страдание, което иранците са преживели през последните 43 години", обяснява тя. 

Невъзможно е да се прецени точно колко хора биха искали да видят края на Ислямската република, но гневът срещу режима е широко разпространен, според режисьорката Мойган Иланлу, която бе вкарана в затвора миналия октомври за четири месеца, след като свали хиджаба си и критикува Върховният лидер на Иран. Тя бе задържана отново за кратко миналия месец в опит, според нея, да я сплашат.

"Жените в Иран прекрачиха прага на страха", казва тя от дома си в Техеран, въпреки че признава, че последният кръг от репресии е бил толкова "ужасяващ", че за 10 дни миналия месец тя решава да я деактивира профила си в Instagram, където редовно публикува снимки, на които е без хиджаб на публично място. 

Мойган Иланлу описва промяната като маратон, а не спринт. Режисьорката описва и работното си място. По думите ѝ отношението на мъжете към жените се променя дори в по-консервативните части на страната. В ход е социална революция.

"Обществото няма да се върне към времето преди Махса", смята тя. "По улиците, в метрото и на базарите мъжете вече се възхищават на жените и възхваляват смелостта им… Забележително е, че дори в някои много религиозни градове като Кум, Машхад и Исфахан жените вече не носят забрадки", продължава Иланлу. 

Тя, подобно на базирания в Техеран дипломат, настоява, че това е бунт, който засяга социалните класи. Иланлу обяснява, че жените сега имат други искания, като например равни права в брачния договор.

За Елахе Тавоколян - бивш директор на фабрика - жертвата е тежка. Отчаяно ѝ липсват децата ѝ - 10-годишни близнаци. От предградията на Милано, където живее сега, тя им се обажда винаги, когато може.

Докато говори за тях, сълзи се стичат по лявата ѝ буза.

Елахе, която никога не е участвала в протести преди миналия септември, е простреляна от иранските сили за сигурност в Есфарайен в северната част на страната.

"Бях с децата и тъкмо купувахме пособия за началото на училище. Те бяха покрити с кръвта ми", описва жената. 

Избягва в Турция и получава медицинска виза за пътуване до Италия, където хирурзите отстраняват дясното й око и куршума, който е проникнал в него.

Тя все още се нуждае от още една операция, за да може да затвори клепача на новото си стъклено око. Елахе няма представа кога ще е безопасно за нея да се върне в Есфарайен и да види отново децата си.

"Когато и да говорим, винаги говорим за надеждата, че можем да бъдем отново заедно в Иран, в по-добри дни", казва тя.

Засега тези по-добри дни изглеждат далечни.

Групи за защита на човешките права твърдят, че нито един ирански служител не е подведен под отговорност за смъртта на Махса Амини и последвалите репресии.

И режимът не отстъпва - точно обратното. Проектозакон, който в момента се разглежда в парламента – така нареченият законопроект за хиджаб и целомъдрие – ще наложи нови наказания за жени, които излизат на показ, включително глоби от 500 милиона до 1 милиард риала и затвор до 10 години за "тези, които не се съобразяват или насърчават другите да го правят".

Според Джасмин Рамзи, заместник-директор на базираната в Ню Йорк неправителствена организация Центърът за правата на човека в Иран, иранското население отказва да се предаде:

"Иран си остава огън, готова да забушува всеки момент".