продължава от стр. 2 

Янина Соколова: Г-н генерал, ние ставаме малко, имам предвид нашата войска. Ние не сме 140 милионна страна като Русия. Ние ценим нашите бойци, не ги третираме като пушечно месо, както правят те. Но как се отнасяте към тези прояви, които виждаме често на улиците, в баровете, в ресторантите, на гари, когато представители на военкоматите със сила събират хората на война? Това правилен метод ли е? Вие сте генерал, кажете какъв трябва да бъде механизмът на призоваването, договарянето с военните в този момент?

Ген. Марченко: Първо смятам, че насила няма как да вкараш човек в окопа. Това е неправилно изначално. Това трябва да се прави по друг начин. Трябва да се направи така, че всеки цивилен мъж да е уверен, че ако отиде, няма да го хвърлят като пушечно месо, ще се отнасят нормално към него. Това е много сложна и особена процедура. Но това да ги ловите, да ги заставяте да отиват в окопите, това не е изход. Но ние трябва да разберем, че у нас вече не е антитерористична операция, не е операция на обединените сили, това у нас е война. И вие разбирате… Защо момичета и доброволци могат да отиват на фронта, а мъжете, простете, се боят! Това също е много неправилно. Някак трябва да се разбере от хората, че ако си мъж, трябва да защитиш себе си, своето семейство, своята земя, своя дом.

Янина Соколова: Но сега практиката е такава. Аз не разбирам, може държавата по някакъв начин да помогне, а не ние с вас и рекламата на 3-та щурмова бригада.

Ген. Марченко: Ние не можем да направим това. Вие имате своя работа, ние има своя работа, но нещо трябва да се направи, защото ще кажа, че рано или късно при тези загуби, които понасяме, колкото по-напред във времето отиваме, толкова по-тежко ще ни става. Сега искам да се върна към интервюто на Валери Залужни. Всички, които го критикуват, които се опитват да поставят своите мисли… Аз искам да Ви кажа, че ние с това се различаваме от съветската армия, от армията на РФ, ние сме се научили да не крием проблемите, а да казваме за тях. У нас, в нашата армия, основният проблем беше знаете ли какъв? Това, че се страхувахме да кажем за своите проблеми. Ако за тях не се казва, никой никога няма да ги реши и никога няма да им се обърне внимание. И в бъдеще ще става по-лошо. Това, което е казал Валери Залужни, го е казал напълно осъзнато и с пълно разбиране за това сега да обърнем внимание на тези въпроси. Защото после може да обърнем внимание, но да бъде късно.

Янина Соколова: Кажете, има ли тактически или стратегически конфликт между генералния щаб и офиса на президента във виждането за край на войната?

Ген. Марченко: Може ли да не отговарям на този въпрос?

Янина Соколова: Може. Тогава ще преминем към друг въпрос. Сред украинците има хора, слава Богу не много, които говорят: „Слушайте, хайде вече да преговаряме, защото реално у нас нищо не остана. Оръжие – виждате какво става. Заявленията на европейските лидери – виждате. Следващата година Унгария ще оглавява ЕС. Ядрената програма на Иран ще завърши. Израел отклони внимание от нас. То може и мирни преговори да проведем, все до нещо ще стигнем“. Вие такива мисли имате ли изобщо? Какво бихте отговорили на тези граждани, които казват, че си струва да се водят мирни преговори? Арестович, говори на своята многомилионна аудитория, че времето за това е дошло…

Ген. Марченко: На тези, които така говорят, ще кажа да отидат на гробищата и да видят колко хора са загинали за това ние да бъдем независими. Ние сега се борим за независимост. Не за себе си, а за нашите деца. Ако сега прекратим войната и отидем на някакви преговори, ние ще положим тази война на плещите на нашите деца, които след 10-15 години ще са станали възрастни, а нас вече няма да ни има. Русия е много мощна страна, ще си направят изводи и тогава ще стои въпросът: „Ще можем ли ние да устоим“.

Янина Соколова: В сегашния момент как си представяте нашата победа? Аз мисля, че вече всички разбираме, че това не е спринт, а маратон. С оглед на всичко, което знаете...

Ген. Марченко: Аз мисля, че трябва да даваме отпор до последно. Ние трябва това да направим. Да, тежко е. Да, болно е. Да, ние губим хора. Но друг избор ние нямаме. Всяко наше действие в посока на агресора, ще направи положението ни само по-лошо. Защото ние имаме хора, имаме въоръжение, слава Богу... Да, на нас ни е тежко… Разбирате ли, ние ги бием, а те не свършват. Минаваме и през това. И ние виждаме, че те понасят загуби, колосални при това, но те бързо се възстановяват, бързо водят нови. На нас ни е тежко, но ще Ви кажа, че на нас ще ни бъде много по-тежко, ако сега седнем на масата за преговори. На нас ще ни бъде още по-тежко и тогава ще се постави въобще въпросът ще продължи ли да съществува нашата държава. Разберете, аз мисля, че всички, които от 14-та година воюват, ще ме подкрепят. Ние това чакахме и разбирахме, че ще настъпи това време, когато ще трябва цялата страна, цялата държава да стане. Ние това знаехме. Кой го е казвал, кой не го е казвал, кой е вярвал, кой не е вярвал, но всички го разбирахме. Ако сега замразим войната, после ще бъде същото това, само че тогава ние ще сме се отпуснали. Разбирате, че ние сега сме понесли много големи загуби. За да попълним тези загуби, ще са ни трябват навярно 40 години. На тях толкова години не им трябват. На тях им трябват 5-10, максимум 15 години, за да започнат отново война. Но направили си изводи, научили се от всички свои грешки, които направиха сега… Следващия път определено няма да удържим.

Янина Соколова: Г-н генерале, аз вече ви питах, но все пак ще повторя въпроса. Вие за себе си как си представяте нашата победа? Крачка по крачка да отвоюваме земята си? Изхождайки от вашия опит при защитата на Миколаив, дали тази стратегия, стратегията на малки крачки, на малки победи, всяко подразделение да отговаря за своята част може ли да сработи в цялата страна? Накратко обяснете за цивилните как си представяте нашата победа в тази война?

Ген. Марченко: Аз разбирам еднозначно и 100%, че ние трябва да действаме с нестандартни методи. Защото стандартните методи са предсказуеми и врагът може много лесно да се подготви за тях. Ние трябва да поставяме акцент не на човешкия ресурс, а на ресурс дронове, на ресурс високоточково оръжие, на ресурс артилерия, ракети. Затова ние трябва малко да променим подхода. Защото, ако воюваме на принципа 10 към 10 или 20 към 30, или 40 към 50, ние със сигурност няма да спечелим тази война. Трябва да действаме нестандартно, трябва да поставим приоритет на други неща, ние трябва да развиваме, да подготвяме тези дронове, цели рояци дронове, за да запазим колкото се може повече човешкия ресурс. На нас ни трябва буквално да закрием небето и ни трябва високоточково оръжие, далекобойно високоточково оръжие. Аз ще ви кажа, ако някой не е разбрал още, че имаме много силен противник, много коварен. Но също не е непобедим, на тях също им е тежко, те също воюват и не искат да воюват. Но има едно но – ние всички сме у дома, а те са дошли при нас. Опрели са ножа до гърлото ни. И ние не сме съгласни с идеята например „Давайте, там за нещо да си поговорим“. Нямаме право на това. Ако направим така, просто ще предадем войната на децата си.

Янина Соколова: Сега ще Ви задам въпрос от нашите зрители: Как търпите главнокомандващия, трудно ли е с него, какъв е Валери Залужни?

Ген. Марченко: Той е много мощен главнокомандващ. Може да ти крещи така, че после две нощи да не можеш да спиш. Но когато трябва, той подкрепя, помага и насочва. За да разберете, в началото на войната аз бях във връзка с него 24/7. Той постоянно питаше каква е ситуацията, какво да направи, с какво да помогне. Ще кажа, че на нашата страна много, много ѝ е провървяло с това, че от началото на войната именно той е главнокомандващ.

Янина Соколова: Въпрос от друг зрител. Трябва ли военните да влизат в политиката? Има въпроси и за Вас. Мислите ли за това?

Ген. Марченко: Вижте, когато започна пълномащабната война, аз за себе си зачеркнах всичко, което се е случвало до този момент. Напълно се отделих от политиката. Аз с такова обръщение дойдох тук, в Миколаив, събрах всички и казах: „Забравете за разликите в религията, за всички политически настроения. Сега всички трябва да застанем в един строй и да отбием врага“. При мен от този момент нищо не се е променило.

Янина Соколова: Сега много често говорим за това, че Залужни може да участва в президентските избори.

Ген. Марченко: Дай Боже.

Янина Соколова: Бихте искали?

Ген. Марченко: Много бих искал.

Янина Соколова: Ние също. Президент военен много би променил страната. И към корупцията няма да има такова отношение, каквото е сега. Накрая искам да Ви попитам има ли нещо сега, което много Ви вади очите, което Ви дразни сред нас, украинците? Като страна, не като цивилни/военни, а като общество, нещо, което много Ви се иска да промените? Може да мислите, че именно то е причината за някои наши беди, грехове и това, което не ни позволява да вървим напред. Кое сега ви вади очите?

Ген. Марченко: Дразни ме, когато ние, украинците, започваме да спорим един с друг. На нас много не ни достига обединеност, много не ни достига взаимно внимание един към друг. Ние можем да сме с различна религия, с различни политически възгледи, но по време на война да се действа така, както ние правим, просто не трябва. Не трябва така да се прави. Ние сме нормален народ, много трудолюбив народ, много смел народ, но при нас го има това да прецакаш съседа, за да ти бъде на тебе добре. Това е нашият основен проблем. Ние сега трябва да се обединяваме, да отстоим нашата страна. А после да не си тръгнем, да не се разделим заради политически възгледи, а още повече да се обединим, за да я възстановим. Мога да Ви кажа, че най-страшните времена ни чакат напред. Когато победим във войната, на нас никой няма да ни помага. Ние сами ще строим нашите къщи. Ние сами трябва да вдигнем нашата икономика. И сами трябва да мислим как да нахраним себе си и своите деца. Това е основен наш проблем. Ние не гледаме, че всичко е лошо. Ние гледаме да подобрим своето положение, за сметка на това да влошим нечие друго положение. Това е неправилно. Всички трябва да живеят в мир и да има елементарно разбиране и внимание един към друг.

Янина Соколова: Нашето настроение се влияе от много изявления, които се чуват, в това число и от хора, на които се доверяваме. Например Залужни разказа истината. А хората са живели в илюзии, едва ли не още малко и ще дойде победата. Ние разбираме, че всичко е сложно на практика. Много хора не знаят къде да намерим ресурс да вървим напред с такъв дух. Вие, г-н генерал, откъде вземате такъв ресурс?

Ген. Марченко: Ресурс има и той се намира във всеки от нас. Трябва просто малко да променим отношението си към него, трябва да разберем някои неща… Няма нито една война без загуби. Няма нито една война без болка и без загуби. Ние просто трябва да преживеем това. Да го изтърпим и да го преживеем.

Янина Соколова: Благодаря Ви, г-н генерал, че намерихте време за нас. Слава на Украйна! Ние всички сме Ви благодарни за защитата на нашата страна!

Ген. Марченко: И аз Ви благодаря!