На днешния ден преди точно 20 години турските жени са признати за равни на мъжете.

Промяната се случва с промяната на конституцията и приетия два дни по-рано нов граждански кодекс. 

20 години по-късно обаче туркините отново се борят за свобода, за равенство и за право на живот - буквално. (Всяка година убитите жени в Турция са стотици. Последният случай е особено жестокото убийство на Башак Ченгиз - убита с мачете на централна улица в Истанбул на 9 ноември.)

Равенство на хартия

Турските жени са едни от първите в Европа, които получават право да гласуват и да се кандидатират за публични длъжности. През 1934 г. туркините гласуват за първи път. От тази дата насам в южната ни съседка започва все по-активно да се говори за равенство.

През 1985 г. Турция става страна  по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Протоколът е ратифициран през 2002 г.

Година по-рано - на 24 ноември 2001 г. равенството между жените и мъжете влиза и в основния закон. Тогава Великото народно събрание променя конституцията - премахнато е изискването жената да се подчинява на съпруга си. Наред с това в новия граждански кодекс е заложено, че жените имат право на собственост. Премахната е и концепцията за извънбрачните деца, която беше още един от механизмите за полова дискриминация.

През 2011 г. Турция става първата страна в света подписала и ратифицирала (2012 г.) Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, по-популярна като Истанбулската конвенция.

Всички тези документи регламентират равенството на жените, равенство, което обаче съществува само на хартия - туркините са все така дискриминирани, все така жертви на домашно насилие, което често остава безнаказано.

Борбата с домашното насилие и равенството не са приоритети

Този извод беше доказан в края на март тази година, когато Турция обяви, че се оттегля от Истанбулската конвенция. Това се случи на фона на зачестилите случаи на домашно насилие и увеличаващата се дискриминация  в страната:

Според годишния доклад за неравенството между половете на Световния икономически форум за 2021 г. Турция се нарежда на 133-то място сред 156 страни. Според критерия за образованието на жените страната се нарежда на 101-во място, 114-то според участието им в политическия живот, 105-то по отношение на здравеопазване и опасност за живота и 140-то място по отношение на икономическо участие и възможности.

Докладът на Евростат за участието на жените в пазара на труда показва сходни резултати - едва 22% от мениджърите в големите компании и 18% от членовете в управителните съвети са жени. На ръководни постове в такива фирми жените са само 11% . Дори и на тези позиции, както и на всички останали, жените получават много по-малки заплати от мъжете. Според доклада на Международната организация по труда разликата в заплащането между мъжете и жените в Турция през 2020 г. е била средно 15,6%.

Статистистическите данни и резултатите от докладите показват, че в Турция има проблем с правата на жените, че те са уязвими по отношение на достъпът им до образование и здравни грижи, както и на трудовия пазар и в политическото представителство (17% депутатите са жени, 3% са жените - кметове. Малко повече са общински съветници - 11%), а всичко това прави турските жени лесни жертви. 

Сълзотворен газ, побои и убийства - или какво се случи след оттеглянето от Конвенцията

Анкара официално се оттегли от Истанбулската конвенция на 1 юли тази година. Ден по-късно хиляди активисти излязоха на протест. Жените, защитаващи равенството и борбата с домашното насилие, не бяха чути, а протестът им беше разпръснат със сълзотворен газ.

Още от началото на промените към извоюването на равни права за жените в Турция е имало силни критики от страна на религиозните и националистическите  организации. В голямата си част те бяха игнорирани...поне до март тази година, когато традиционните мюсюлмански ценности се превърнаха в средство за укрепване на политическата власт.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия по начало е консервативна, реши да извади страната от споразумението за Истанбулската конвенция, защото тя била  "отвлечена" от онези, "които се опитват да нормализират хомосексуалността - което е несъвместимо със социалните и семейните ценности на Турция".

С тези думи пред март 2021 г. той заклейми международния договор за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Той не се е изказвал ласкаво и за равенството - Ердоган многократно е насърчавал сънародничките си да имат "поне три деца" и е критикувал онези, които дават приоритет на кариерата пред семейството.

"Жена, която отхвърля майчинството, която се въздържа да бъде у дома, колкото и успешен да е трудовият й живот, е недостатъчна, е непълна" - с тези думи през 2016 г. той се обръща към гостите  на събитието на Асоциацията на жените и демокрацията.

На този фон в страната средно всеки ден умира по една жена.

Турция няма официална статистика за убийствата на жени, но правителството отбеляза, че миналата година случаите са се увеличили. За тях обаче се разбира само от медийни публикации. Според данни на организацията "We Stop Femicide" от началото на годината в страната са убити 345 жени, а през миналата година - 409. 

По данни на Световната здравна организация 38% от жените в страната са обект на насилие от партньора си. В Европа този процент е 25.

Това е и причината оттеглянето на страната от конвенцията да бъде прието като стъпка назад в борбата с домашното насилие.