Кандидатът за кмет на София на Продължаваме промяната, Демократична България и Спаси София Васил Терзиев се обяви категорично за демонтажа на Паметника на съветската армия, по-известен сред столичани като МОЧА, и преместването му в Музея на социалистическото изкуство.

Според него този паметник няма място в центъра на столицата и е символ на съветската пропаганда, която е в противовес на това, към което по-модерна България се стреми - свобода, достоен живот и европейско бъдеще. 

"Колкото и да ми се иска конструкцията да бъде премахната още утре, се налага да се съобразим с техническите изисквания за тази операция. От една страна, тя трябва да бъде осъществена възможно най-скоро, от друга - да е максимално безопасна. Може би много хора не си дават сметка, но този паметник реално представлява тонове бетон и метал, които трябва да бъдат премахнати по сигурен начин, така че никой да не пострада", смята Терзиев.

Според кандидата за кмет решението какво да има на мястото на МОЧА трябва да се вземе от всички граждани на София след широка обществена дискусия.

По-рано днес другият десен кандидат за градоначалник на столицата проф. Вили Лилков се обяви за незабавен демонтаж на монумента на съветския окупатор.

Ето и текста на цялата публикация на Васил Терзиев във фейсбук профила му:

Колкото и мнения да има относно съдбата на Паметника на Съветската армия в София, моята лична позиция е категорична - той принадлежи единствено на Музея на социалистическото изкуство, където трябва да продължи живота си като част от учебната програма по история.

Колкото и палаткови лагери в негова защита да бъдат организирани отпред, истината е една и тя трябва да се знае от всички български граждани - този паметник символизира една историческа неистина. Тя много добре е показана във филма на професор Евелина Келбечева „Второто освобождение“. Филмът ясно показва защо този паметник няма място тук и е символ на съветската пропаганда, която е в противовес на това, към което по-модерна България се стреми - свобода, достоен живот и европейско бъдеще. Дискусията за мястото на паметника е полезна, тъй като дава възможност темата за историческото съветско влияние върху политическия и обществен живот в България да бъде достоверно представена на поколенията. Но темата къде е мястото на този паметник не би трябвало да седи на дневен ред - монументът няма място в центъра на София.

Оттук следват няколко въпроса: как и кога да бъде преместен Паметникът на Съветската армия, а също и какво да се случи с освободения от паметника терен (който най-накрая ще бъде наистина свободен) в Княжеската градина?

По първия въпрос - колкото и да ми се иска конструкцията да бъде премахната още утре, се налага да се съобразим с техническите изисквания за тази операция. От една страна, тя трябва да бъде осъществена възможно най-скоро, от друга - да е максимално безопасна. Може би много хора не си дават сметка, но този паметник реално представлява тонове бетон и метал, които трябва да бъдат премахнати по сигурен начин, така че никой да не пострада. Затова думата е на експертите. Наложително е конструкцията да бъде изследвана, за да е ясна действителната ситуация. Ако тя заплашва физическата безопасност на гражданите, паметникът трябва да бъде осигурен по подходящ начин и последващите стъпки към премахването му да бъдат експертно планирани.

По втория въпрос - относно терена около бъдещия бивш паметник, решението ще бъде взето от всички граждани на столицата. Това място трябва да е част от българската историческа памет, а конкретният му вид следва да е резултат от широка обществена дискусия сред столичани. Какво искаме да видим там, какво си представяме да правим в това пространство - ще кажем всички ние.

Ще организирам и допитване до управата на други красиви европейски градове, които също са премахнали съветски символи от градската си среда, за да разберем в какво са превърнали освободените терени след това и какво символизират те в настоящия момент.

Това са важни за мен теми, защото съм убеден, че обществената инфраструктура, паметници, символи и среда трябва да бъдат подлагани на обсъждане и от граждани, и от експерти, за да имаме шанс да живеем в модерен град, но пазещ историята си град.

Сега имаме шанс да сложим началото на този процес с едно отдавна отлагано решение, което ще даде тласък да върнем естествената красота на тази част от Княжеската градина - такава, каквато я помнят по-възрастните жители на столицата, каквато я гледаме на избелелите снимки на стара София и в каквато искаме да отглеждаме децата си.