Вицепрезидентът Илияна Йотова даде като пример войната в Украйна за липсата на капацитет на ЕС да предотвратява конфликти. Това стана на откриването на заключителния курс Национална програма „Управленски умения“ на Българско училище за политика "Димитър Паница".

Йотова е категорична, че европейската външна политика отдавна се е превърнала от политика на инициативата в политика на реакцията.

"Това се вижда особено в кризисни ситуации, когато Европа предпочита декларативната дипломация", заяви вицепрезидентът и посочи войната в Украйна като пример за липсата на капацитет на ЕС да предотвратява и влияе върху управлението на конфликти.

По думите й кризата се е развила в сърцето на Стария континент в регион, на който е обещано европейско сътрудничество и който директно застрашава европейската сигурност. "Към Украйна бяха приети много ангажименти, но Европа не превърна ангажимента във влияние, както и по отношение на Грузия и Молдова", посочи Илияна Йотова.

Темата за българската външна политика не е сред водещите и в предизборната кампания, смята още тя.

"Често България търпи чужди решения, а не се опитва да бъде пълноценна част от процеса по вземане на решения на европейско и на световно ниво", допълни вицепрезидентът, цитирана от "Дондуков 2".

В изложението си Йотова разгледа българската външна политика в контекста на членството в Европейския съюз и НАТО. "Безспорно като част от тези съюзи България е равноправен член и участва във вземането на решения. Но страната ни трябва да има по-силна и по-категорична позиция, да говори с по-висок глас, а не да изпълнява чужди решения", посочи вицепрезидентът.

Според нея е можело България да има ярка роля в началото на конфликта, и припомни предложението на президента Румен Радев да бъдем посредници за мир. „Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се превърна във вътрешнополитически проблем. Вместо влияние и отстояване на позиции навън, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас“, заяви Илияна Йотова.

Тя акцентира върху т.нар. икономизация на външната политика, като даде пример с енергийната зависимост от Русия.

„Доколко външната политика може да се води по класическия начин, въобще възможно ли е това или икономическите интереси и зависимости диктуват международните отношения? На път сме да допуснем в най-големия фактор в международен план да се превърне „Газпром“, посочи вицепрезидентът.

„В България кризата с газовите доставки се прерасна в политически въпрос – за или против Русия, който се изостря по време в предизборната кампания, като се използва най-вече от тези, които няма какво друго да предложат“, заяви Илияна Йотова.

Като основен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширяване на Европейския съюз, в частност европейската перспектива на Северна Македония и отношенията й с България. Йотова отново подчерта, че всеки, който иска да бъде част от европейското семейство, трябва да разбира, че то не е нито банка, нито донор, а свобода и защита на човешки права.

„Искаме гаранции за правата на македонските българи, за истинско добросъседство, уважение на историята“, посочи вицепрезидентът и открои като успех на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „Това е пример как успяваме, когато работим заедно всички институции и политически партии“, каза тя.

„Разширяването на ЕС към Западните Балкани засяга и друг основен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде разплетен само при ясна перспектива за тази страни и знакът трябва да дойде именно от ЕС, в противен случай те винаги ще останат конфликтни точки“, заяви Илияна Йотова.