На първо четене в парламентарната комисия по околната среда и водите бяха приети спорни промени, които биха могли да доведат до узаконяване на нови строежи и сеч край водоемите. 

Правителството предлага поправки в Закона за водите, които предвиждат съществуващите санитарно-охранителните зони край питейните водоеми да бъдат заменени със защитни пояси, охранителни зони и зони за защита на водите. 

В мотивите към законопроекта Министерският съвет посочва, че промените ще намалят административната и регулаторната тежест.

Ако законът бъде приет, всички санитарно-охранителни зони, част от настоящия първи пояс, ще се превърнат след 2019 г. в защитен пояс, защитаващ само пряко водовземните съоръжения от замърсяване. За всички останали територии от втори и трети пояс обаче ще се чака приемането на нов план за управление на речните басейни през 2022 г.

В рамките на поне 4 години ще липсват каквито и да е мерки за опазване на количеството и качеството на питейните води у нас, констатират от Асоциация на парковете в България в свое становище. Това заплашва близо 380 хил. хектара гори, които попадат във вододайните зони. Към момента в тях е забранено да се извършват възобновителни сечи, а само отделни и санитарни. При липса на адекватен контрол, възобновителната сеч може да замърси питейните води.

Срещу измененията в Закона за водите се обявиха от хидрогеоложката гилдия, неправителствени организации и бизнесът. 

От КРИБ се опасяват, че така направените предложения са непълни и неясни и пораждат сериозни опасения по отношение на гарантирането и опазването на характеристиките на подземните води с природни питейни качества.

Според Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране замяната на санитарно-охранителните зони със защитни пояси е изключително опасно, тъй като не може да гарантира запазване качеството на водата и следователно здравето на хората. 

По време на заседанието на комисията председателят на Българската асоциация по подземни води проф. Павел Пенчев заяви, че подходът с определяне на санитарно-охранителни зони е най-добрият за защита на минералните извори. Той се използва в развитите европейски държави - Германия, Франция, Холандия.

Китай прие този подход преди 10 години. Ние сега искаме да го променим с идеята, че ще се намали административната тежест, каза още той.

От коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природата в България" са категорични, че закриването на санитарно-охранителните зони е в нарушение на Конституцията и европейските директиви. Според тях измененията целят узаконяване на незаконни строежи и бъдещо строителство.  

В становището си природозащитниците отбелязват, че промените ще доведат до нарушение на чл. 7 от Рамковата директива за водите, защото до приемането на новите планове за управление на речните басейни България няма да е изпълнила изискването за опазване на водните обекти.

След проведения дебат ГЕРБ подкрепиха законопроекта с 10 гласа. От БСП обявиха, че продлежените промени са породили доста спорове, затова няма да ги подкрепят.

След края на гласуването, председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева написа във фейсбук, че ГЕРБ ще подкрепи основната част на законопроекта, свързана с облекчаване на административната тежест, но ще предложи отпадане на текстовете, свързани със Закона за водите и санитарно-охранителните зони.

Считаме, че тези предложения трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане. Ще предложим удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене. Ще бъде сформирана и работна група по законопроекта, уточнява Василева.