Дом за възрастни в столичния квартал "Драгалевци" се е превърнал в къща на ужасите. Така наричат къщата местните жители, които твърдят, че от скрития от погледи дом по цял ден се чуват писъци, разказа Нова тв. 

„Чуваме писъци, крясъци, понякога викове за помощ”, разказва Владимир Йовчев. „Чуват се и плесници, и крясъци, обиди”, допълва Даниела Трайкова. А според Христина Йовчева сутрин възрастни жени молят за помощ през решетките на оградата. 

„Виждала съм да ги оставят на 30 градуса часове наред, в инвалидните колички, без чадър, без шапки”, разказва още Йовчева.

Не може да има непрекъснато наблюдение. И не може да се предположи кога ще се случи нещо. Това може да се случи и вкъщи, и на улицата. Няма как да се избегне. Случват се такива инциденти. Да падне някой, да се сбият. Това е нормално”, смята Анжела Димитрова, управител на дома за стари хора. 

След един месец живот в дома, Биляна Божилова намерила дядо си напълно обездвижен и неадекватен. Две седмици след постъпването си, мъжът спрял да говори. 

„Той имаше рана на дясната ръка, на китката. Единият му крак беше парализиран и сгънат. Питах, какво е станало. Казаха ми, че бил паднал в банята при къпане. Когато дръпнах одеялото, той беше целият в декубитални рани. Беше абсолютно обезводнен. Аз му видях езика, той беше абсолютно напукан, като пета”, разказва Биляна Божилова. „Това, което ми казаха хората, е, че сутрин ги извеждат към 08:00-08:30, дават им закуската и ги държат навън на терасата до вечерта, без тоалетна, без право да влизат. Аз ги виждах, те бяха абсолютно омаломощени и лежаха на масите”, разказва още Божилова.

Мария Робертович, която е живяла там 6 години, нарича дома "концлагер". 

„Насилието е и физическо, и психическо. Основно е боят от санитарките. Бой с ръце, с юмруци, с пръчки на метли, за миене пръчки. В ръцете са достатъчно силни, имат страхотен удар. Падат по стълбите, защото те не могат да ходят, а ги карат да ги катерят. Влачат ги по стълбите като парцали (...) Виждала съм хора, които час, след като са ги довлачили до стаята им, са умирали”, разказва още тя. И твърди, че в дома се приемат здрави хора, но и такива с деменция, както и с психични отклонения. Затова се стигало до убийства и самоубийства. Жената твърди, че управителката извършвала всякакви услуги срещу добро заплащане.  

„Да кажем, роднина иска да се отърве от баща, майка. Сключва договор с управителката и този човек влиза в дома и оттам нататък всички контакти с близките му са отрязани. И бавно и сигурно го водят към скорошна, бърза смърт”, твърди Мария Робертович. 

Жена с психично заболяване е останала без дом, твърдят близките ѝ. Била настанена в старческия дом без тяхно знание и без тя да знае къде отива. Миналата година починала. Роднините ѝ не били уведомени за смъртта. От справка в Агенцията по вписванията се оказало, че апартаментът е собственост на Анжела Димитрова - управителката на старческия дом го придобила през 2016 г., твърдят близките. Бил прехвърлен срещу издръжка и гледане. Съседи от блока се подписали пред нотариус.