Тържествена света литургия и молебен за новата 2024 г. бяха отслужени в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", съобщиха от Българската патриаршия.

"Пред нас е още едно Новолетие от християнската ни епоха, епохата на Новия Божи завет с човечеството. Нека влезем и живеем в него с ясно осъзнаване на всички тези вечни истини, на спасителната ни вяра. Да подражаваме, според силите си, на нашия Бог и Творец, като най-много от всичко се стараем да следваме новата заповед, която Той ни даде заедно със Своя Нов Завет и която е самата сърцевина и същност на този Нов Завет: "Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго" (Йоан 13:34)", прочете слово от името на българския патриарх Неофит, Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, който възглави днес празничната света литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

За Господския празник Обрезание Господне и за празника на св. Василий Велики в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" бе отслужена тържествена Василиева света литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, в съслужение с Мелнишкия епископ Герасим - главен секретар на Светия синод, с Браницкия епископ Пахомий - ректор на Софийската духовна семинария, с архимандрит Никодим, със ставрофорон иконом Костадин Гаврилов, с протойерей Антоний Алексиев и с протодякон Александър Нешев.

След светата литургия бе отслужен и молебен за настъпването на новата година, в който духовниците се помолиха новата 2024 г. да бъде мирна и здрава, а страната ни да бъде избавена от всяко зло. В края на молебена Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний прочете и обръщението на Негово Светейшество българския патриарх Неофит.

"Година след година човешкият род извървява своя исторически път, движейки се към пълнотата на времето, към преобразяването си в богочовечество и към новото творение, за което Сам Бог свидетелства пред боговидеца и тайнозрител: "ето, всичко ново творя" (Откр. 21:5). Този път на човека от неговото сътворение до окончателното му обновление е неравен и криволичещ, изпълнен е с величие и падение, със стремеж към небесното и божественото, и поробване от земното и суетното, с тържества на греховността и върхове на светостта.

През цялото това време, независимо от всичко, човекът неизменно остава най-обичаното от Бога Негово творение. Човеколюбецът Бог не лишава човека от беззаветната Си и всеопрощаваща любов, от милостта Си и от Своята всякога промислителна отеческа грижа. Като истински любящ небесен Отец, Той може да прости и да приеме при Себе Си и най-непокорното Свое чедо, дори и най-големия грешник, както многократно за това свидетелства божественото Писание, както ни казва и личният ни опит, стига да усещаме това със сетивата на сърцето. Нашият свят и съществуването ни са скъпоценни плодове от порива на дивната Божия любов, от желанието на Всесъвършения да споделя Своите съвършенства. Затова и най-съвършеният дар, с който е обдарен човекът, е неговата свобода. Без свободата си човекът никога не би могъл да достигне до своето божествено предназначение: от Божия образ, по който е сътворен, да стигне до крайната цел на живота - богоуподобяването. И макар човекът често да е злоупотребявал, и да продължава да злоупотребява със своята свобода, тя остава най-сигурният белег на неговото богоподобие".

В края на богослужбата бе изпято и многолетствие за българския патриарх Неофит, за Светия синод, както и за всички празнуващи днес.