Като "проблем" и като "притеснителни" определи резултатите от изпита по математика след 7. клас министърът на образованието проф. Галин Цоков след представяне на екипа си и на приоритетите си на пресконференция днес. Средният резултат е едва 35,29 точки при максимални 100 и той е с близо 2 точки по-нисък от миналогодишния.

"Средният брой точки по математика наистина е проблем, който стои не от сега. ... Резултатите са притеснителни. ... Много е важно да се направи анализ защо се стига до тези резултати, защо учениците не могат да се справят на по-високо ниво на математическа грамотност", констатира министърът. Според него трябва да се промени характерът на задачите така, че те да бъдат по-близки до практиката и по-съобразени с поколенческите характеристики на новите ученици.

Според него задачите трябва да са по-близки до формата на международното изследване PISA, решаването им да предполага използването на знания от различни области, да има интердисциплинарност.

Министърът планира от догодина датите за провеждането на изпитите от националното външно оценяване да бъдат със седмица по-късно, за да има повече време за подготовка, а проверката на писмените работи да е с приоритет пред проверката на тестовете на десетокласниците (сега изпитите след 7. и 10. клас се провеждат на едни дати), за да може резултатите да се оповестяват по-рано, съответно, да не бъдат поставени родители и ученици в днешната ситуация. А тя е следната: резултатите бяха обявени днес и също от днес започва подаването на документи за училищата. Тоест родители и деца имат много малко време за да обмислят как да подредят желанията, да преценят реалистично за къде имат шанс и за къде - не на база баловете от последните години.

Дебатира се и по въпроса може ли да има втора, резервна, дата за националните изпити, когато стане например наводнение, каквито случаи имаше сега. Тук ключовият момент е дали ще може да се гарантира пълна съпоставимост на тестовете за двата изпита - дали те ще са еднакво трудни.

Министър Цоков планира и изготвянето на 3-годишни анализи на резултатите, така че да могат да се откроят тенденциите и критичните места и проблемите да започнат да се решават. Сред приоритетите му са и промени след прегледа, който беше извършен на учебното съдържание и програми с цел намаляване на фактологията в учебниците. Той планира и включването на педагози и психолози още от яслените групи и насочването на децата от тази най-ранна възраст към образованието.

Галин Цоков отговори и на възражението на ученици и учители от 73. СУ "Владислав Граматик" в София, или Втора немска езикова гимназия, които подложиха на критики оценяването на отворените въпроси на матурата по български език и литература. Министърът е категоричен, че оценяването е обективно и че още по-голяма тежест придава фактът, че при две точки разлика между двамата оценяващи работите те отиват и при арбитър. 

Министърът изрази задоволството си от заложеното нарастване с близо половин милиард лева за образование в проектобюджета за 2023 г., включително от планираното увеличение на заплатите за учителите - които ще достигнат 125% от средната заплата за страната към края на 2022 г. Министърът уточни, че тези средства ще бъдат изплатени, считано от януари 2023 г. Повишения са планирани и за студентските стипендии, за асистентските заплати в университетите.

Все пак той ще преговаря с Министерството на финансите заради недофинансирани дейности, за които тепърва ще информира в писмо Асен Василев.

Сред планираните предстоящи задачи на екипа на МОН той посочи: изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, създаването национален СТЕМ център и евентуалното му преместване от мястото, за което сега има съдебни спорове (в ж.к. "Изток") в "София тех парк", където да бъде построена сграда за целта; доизграждането на дигиталната платформа с ресурси за електронно обучение; актуализиране на нормативната база с цел намаляване на административната тежест за учители и директори на училища; въвеждането на статут "иновативни" и за детските  градини, а не само за училищата; преглед и евентуални промени в образователни стандарти. Пред министерството стои и въпросът с провеждането на конкурси за нови директори в над 500 училища, блокирано сега след съдебно решение.

Екипът

Министър Цоков представи и екипа си и разпределението на ресорите между заместниците си.

Заместник-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която през последните 15 години е директор на Втора английска гимназия.

Мариета Георгиева заема за втори път поста на заместник-министър в МОН. В нейния ресор са професионалното образование и обучение. Тя е била дългогодишен директор на професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин.

Проф. Генка Петрова, която ще отговаря за висше образование и наука, е за четвърти път на този пост в МОН. Тя е преподавател в Медицинския университет в София със стотици научни публикации в своята сфера.

Наталия Митева притежава богат международен опит в образованието и на нея ще се разчита за намиране на най-верните и най-бързите решения свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и в проектите, по които МОН е бенефициент.

Началник на кабинета е Наталия Михалевска, която е дългогодишен служител на МОН, като до момента е била директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.