За близо година и половина от създаването си „Ми разом“ („Ние сме заедно“) – организация, създадена от украински бежанци в подкрепа на сънародниците им, избягали от войната, е помогнала на стотици, а екипът ѝ е говорил, писал и комуникирал с хиляди души, казва Кристина – дейна, бързорека, с онзи бесарабско-български говор, чиято топлота неизменно те кара да искаш да се върнеш в магията на някой от разказите на Йордан Йовков.

Кристина е била журналист в Одеса, днес се занимава с маркетинг и комуникации във Варна. Тя е една от петте дами, които стоят в основата на организацията – бесарабски българки и украинки, оказали се в България преди и след 24 февруари 2022 г.

Кристина е бивш журналист от Одеса

Фамилията ѝ е от Нови Трояни в Болградски район на Одеска област, в украинската част на Бесарабия. Сред детските ѝ спомени е как баба ѝ ходела на пазар в близкото село, което днес, макар и на броени километри, е отвъд настоящата украинско-молдовската граница. В годините след това част от по-младото поколение напуска Нови Трояни, където на практика пътят свърша. След началото на войната обаче хората се завръщат на село – спокойно е, чувстват се по-сигурни, даже разкриват и планират нови магазини, които да обслужват вътрешно разселените и емигрирали в рамките на Украйна хора. Не само българи от селото или общността, но и хора от районите на Херсон или Запорожие, които няма къде да се върнат.

В България обаче бесарабските българи и украинските бежанци вече не правят планове. „Събираме спомени“, казва Кристина в една от срещите ни. Сякаш в допълнение на едно от изреченията ѝ от най-първата ни среща, преди повече от година - „Били сме щастливи, а не сме знаели!“.

Подобно на огромната част от украинските бежанци у нас, които са над 90 процента жени и деца, Кристина е тук със сина си. Момчето вече за втора година е ученик във варненска гимназия. Съпругът ѝ е в Украйна, преподавател е в университет в Одеса.

Сред жените в „Ми разом“ е и Олена, украинка, родом от Ивано-Франкивск. Живее в България над 19 години, а на чистотата и правилния изказ на българския ѝ език могат да завидят мнозина. Олена е сред хората, през които минава подборът на хора в „Ми разом“.

Ирина също е украинка, омъжена за бесарабски българин. Идват в България след дълго обсъждане и оглеждане с идеята да се преселят. Пристигат окончателно буквално дни преди 24 февруари, а началото на войната ги заварва с още неразопакованите куфари и багаж.

Създадена още през април 2022 г., „Ми разом“ съдейства от самото начало на бежанци да започнат работа. Първоначално в хотели и ресторанти край Варна и на "Златни пясъци". През юни миналата година те застанаха и зад откриването на ресторант „Стефания“ във Варна, където в рамките само на няколко минути престой можеш да чуеш разговори, преливащи на български, украински и дори руски език. (До отделянето на Украйна от бившия СССР и обявяването на украинската независимост през 1991 г. ученето на български и украински в комунистическия Съветски съюз е било забранено, затова и толкова много от по-възрастното поколение са рускоговорящи. За по-младите преминаването от един на друг език е несъзнат процес – б.а.).

Имаме партньори, на които продължаваме да съдействаме да си намерят хора вече втора година, те ни търсят, обаждат се, разказва Кристина.

От съвсем скоро във Варна отвори врати и още един обект, в който се предлагат закуски през целия ден, както и други ястия.

Кристина допълва, че от „Ми разом“ организират различни тематични семинари, занимания за деца, поредици от информационни срещи, в които се разясняват моментите от българската административна и социална действителност, процедурата за кандидатстване за гражданство на бежанците с български произход, как се вади шофьорска книжка, за покупка на кола или имот за тези, които са решили вече да се установят у нас, как се записва дете в училище или в детска градина, допълва Марина – също част от екипа на „Ми разом“.

Така екипът помага на бежанците от Украйна за интеграцията им, да могат да се издържат и да продължат живота си у нас.

Няколко десетки са и бизнесите – открити фирми, създадени във Варна с помощта на организацията. Те са за авторемонтни услуги, подизпълнители в строителството, в козметичния и СПА сегмента или със сладкарска насоченост или в бързото хранене. И макар сред заетите в тях да преобладават хора с украински паспорт, сред клиентите им има и много българи.

Около 50 са фирмите, разкрити с тяхна помощ. Вероятно още толкова са самостоятелно открити. Има много хора, които идват на консултациите ни, говорят с юрист и се справят сами, без нашето съдействие, казва Марина.

В България сме, работим заедно, живеем заедно, трябва да вървим заедно, обобщават още от организацията, създадена от бежанците в помощ на бежанците.