Отидох до Белене по друга причина - снимахме филмчето "Изчезващи видове: защо Кристиян и Миро останаха на Дунава" с моя екип за проекта "Истории за доброто" на OFFNews. Сянката на острова не можа да избледнее под топлите грижи на Мирослав от хотела срещу Персин, нито от вкусните риби и ястия, които ни предложи той. На следващия ден тръгнахме. С леко раздрънката, препатила много разтърсващи пътувание до това лобно място кола на екскурзоводката на Белене - Мартина - стигнахме Понтона. Предния ден един шегаджия ни беше пратил да търсим "моста на влюбените" (по Венеция - и там пролуките в моста на въздишките са последният лъч светлина, който виждат затворниците), за да снимаме залеза. Е, оказа се, че това бил - понтонът, по който лагерниците, а днес - затворниците преминават, за да стигнат до острова. Оставихме си личните карти и тръгнахме пеша, а зад нас огромните метални врати се затръшнаха с трясък. Остров Персин е действащ затвор.

Пътувахме 30 минути с колата, докато стигнем мястото на лагера, от който не са останали много физически свидетелства, а жителите на града упорито опитват да забравят спомените си за това срамно място. Мартина, самата внучка на надзирател, ни разказваше хладнокръвно и сякаш отстранено историята. Опасенията ми, че ще е много тягостно или че ще се разстроя и трудно ще се възстановя от тази "екскурзия" се оказаха напразни. Красивата природа на парк Персин беше отдавна заличила следите от зверствата. Скорошният ми прочит на великолепната книга на бащата на мой приятел Бочката - Стефан Бочев "Белене - сказание за концлагерна България", по което даже направих литературно-музикален пърформанс с приятели-музиканти в едно бомбоубежище в София дорисува останалото. На мястото, където е бил лагерът, има само една сграда и тя е останала от 80-те, когато това е било затвор за непожелалите да сменят имената си турци. И из порутените ѝ коридори с разбити стъкла се веят на вятъра... карикатури, нарисувани от лагерниците. (Със сина на един от художниците на тези рисунки ще ви срещнем и в нашия филм.)

Усещането на остров Персин, в помещенията, където са изтезавали свободните духом... не е мрачно и потискащо. Усещането е... за надежда. За огромна свобода на духа. Тези хора не просто са били смели и са казвали онова, което мислят. Не само са провалили живота си заради свободата на словото или произхода, успешния си бизнес или доброто си образование - те са били способни да се надсмиват над съдбата си. Единственото, което изпитах на остров Персин беше гордост. Че и България е имала съвест, морал, съпротива, дисиденти: смели, истински герои.

На място разбрах, че основната дейност по създаването на мемориал или по изграждането на някакво подобие на лагера с цел исторически  туризъм е поела Фондация "Остров Белене". И филмът разказва и за тях.

Целта на фондацията е:

Да изгради парк – мемориал на остров “Персин” в памет на страдалите и избитите
Да рехабилитира или изцяло обнови пътя, водещ към т.нар. Втори обект на остров “Персин”
Да рехабилитира или изцяло подмени моста, свързващ гр. Белене с остров “Персин”, с цел безопасен достъп до парк – мемориала на острова
да изгради музей в гр. Белене, в памет на жертвите на тоталитарните режими
Да събира и архивира исторически свидетелства за лагерите
Да преиздава съществуваща или издава нова литература, филми,списания и др., свързани с лагерите
запазване на историческата памет за лагерите и жертвите на тоталитарните режими

А ето и малко история:

Остров “Персин” край гр.Белене е български дунавски остров, разположен по течението на реката в Област Плевен, Община Белене. Площта му е 41,1 km² и това го прави най-големият български остров.
Втори обект на концлагера в Белене е най-големият лагер за политически опасни, за комунистическата власт лица, създаден от БКП през 1949 год. Към края на същата година в лагера има над 4 000 души. Разположен е в източната част на остров “Персин”. Първите лагеристи спят в землянки, които са изкопани от самите тях и са покрити с листа и клонки.
На съседен остров е функционирал и женски концлагер.
Връзката със сушата се осъществява с първоначално дървен мост, а в момента с понтонно съоръжение.
Документалните и фотосвидетелствата от комунистическите лагери в България са старателно заличени от БКП в навечерието на промените в страната. Ще се позовем на разследващият журналист Христо Христов и сайта му – “pametbg.com”:

“Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Васил Коларов. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.

През лагера преминават десетки хиляди души, като след смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. През 1956 г. след Унгарското народно въстание то е възобновено. В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.
Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.

През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани над 500 български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП. През април 1986 г. задържаните обявяват гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 г. повечето от лагеристите са освободени от „Белене” и са интернирани в различни райони на страната.

След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.

В следващите години „Белене” в края на месец май или началото на юни се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са поставени кръст и полумесец, символизиращи присъствието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.

В началото на ХХI век репресираните земеделци започва изграждането на мемориал, но бетонният постамент остава недовършен. През 2005 г. на една от пустеещите сгради е поставена паметна плоча от името на БЗНС – Народен съюз – Плевенска област.

През април 2014 г. изпратеният от Италия в гр. Белене местен енорийски католически свещеник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за изграждането на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват жители от Белене, както и на репресирани и граждани от Италия и Франция. Свещеникът организира групови посещения за поклонение на мястото на бившия лагер, включително и на чужденци през годината.”

Години наред в българското общество определени кръгове от хора се опитват да скрият истината и оправдаят съществуването на лагера с факта, че той бил населен с криминални престъпницил Истината е, че през 1953 година т.нар. криминални затворници са били около 3% от всички. Голяма част от тях обаче са там без дори формална присъда. Да оправдаваш издевателствата и убийствата на остров Персин с този факт е меко казано цинизъм.
Време е хората да узнаят истината за лагерите, защото по време на режима те бяха над 80. През тях преминаха повече от 300 000 души, а между 15 000 и 30 000 бяха избити.

По време на нашите снимки Фондация "Остров Белене" провеждаше своето голямо събитие REMEMBER.

През есента на 2019 г., фондация „Остров Белене“ започна работа по международния проект REMEMBER: REsearch and Music CommEMorating the the Victims of Totalitarian Regimes in Bulgaria and Eastern EuRope, финансиран от програмата “Европа за гражданите”. Българската организация е водещ партньор в проекта в партньорство със сродни неправителствени организации от Германия, Хърватия, Румъния и Албания.

Фондация „Остров Белене“, www.beleneisland.org
Maximilian Kolbe Foundation, Germany, www.zdk.de
Piteshti Prison Memorial Foundation, Romania, www.pitestiprison.org
Goli Island Foundation “ANTE ZEMLJAR”, Croatia, www.goli-otok.hr
Justice and Peace Foundation, Albania, www.juspaxalbania.org

Целта на проекта бе чрез езика на изкуството, и по-специално на музиката, да провокира младите хора да научат повече за трагичните събития от тоталитарните комунистически режими в Европа, така че грешките да бъдат запомнени и никога да не се повтарят.

Проектът получи подкрепа от Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, община София, община Белене, широк кръг от медии, обществени и религиозни организации, училища, университети, музиканти, артисти, художници, граждани и др.

В периода 09.2019 – 02.2023 г. над 6080 човека се включиха в петте основни раздела на проекта и събитията към тях.

131 млади творци участваха в конкурса, който се проведе в периода 09.2019 г.- 02.2020 г. в петте партньорски държави. В него се включиха 97 младежи от България, 11 от Румъния, 18 от Албания, трима от Хърватия, двама от Германия.

Бяха създадени 25 нови песни от младежки групи и индивидуални изпълнители. Представително жури във всяка страна определи победителите. В българското жури участваха известните музиканти, журналисти и др.

Дванадесет песни, отличени в националните конкурси на петте страни участници в проекта, бяха записани в професионални звукозаписни студия и издадени в общ диск с тираж 7000бр., заедно с няколко песни, дарени от музикантите от българското жури. Текстовете на песните бяха преведени на английски език и оформени в цветна книжка.

Участничката в конкурса от Германия, София-Анджи Георгиев, която има български корени, избра да запише своята песен в България, за да научи повече за съдбата на своите баби и дядовци, които са били репресирани от тоталитарния режим.

Дискът се разпространява на мероприятия в страните участници в проекта. Песните се разпространяват в YouTube , както и на уебсайтовете на партньорите в проекта.

В диска, освен песните на отличените в конкурса REMEMBER, са включени и 4 допълнителни песни, които бяха дарени от музикантите от българското жури. Книжката към диска съдържа преведените текстове на всички песни, както и портрети на лагеристи, тайно рисувани в лагера „Белене“. Последната песен в диска е Маршът на ТВО (Трудово-възпитателно общежитие, както са били наричани лагерите) Тя е записана специално за този диск, с помощта на маестро Веселин Байчев, диригент на плевенската филхармония, заедно с певци и музиканти от хора на БНР. Песента е написана от лагеристи, по поръчение на техните надзиратели, като след това е била използвана за строева подготовка на лагеристите до пълното им изтощение.

Студенти от Нов български университет се включиха с плакати на тема “Музиката зад желязната завеса”, като курсова работа към департамент „Дизайн“. Интересът към темата и добрите резултати доведоха до нейното утвърждаване като част от дългосрочната програма на университета.

Участниците имаха възможност да представят своите музикални и художествени произведения по време на финалния концерт в София.

Плакати на студенти от НБУ бяха показани на изложбата в Югозападен университет “Неофит Рилски” в Благоевград

Повече информация на:
https://www.facebook.com/events/732038717309905/
https://www.facebook.com/REMEMBER.EU
https://www.youtube.com/playlist?list=PLK02nIxIEffHqQzGTA7ouViNrJYfw7iHO

КОНЦЕРТ REMEMBER: ИЗКУСТВО ЗА СВОБОДА И ПАМЕТ

Двудневното заключително културно събитие-концерт в рамките на проекта REMEMBER се проведе в Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” в София от 19.09.2022 г. до 20.09.2022 г. В него взеха участие 786 човека –778 от България, трима от Румъния, трима от Германия, двама от Албания.

В откриването на събитието участваха официални лица, сред които Малина Едрева, председател е на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община, Андрей Ковачев, член на европейския парламент и др.

Андрей Ковачев произнася реч по време на официалното откриване на заключителното събитие по проект REMEMBER

В заключителния концерт участваха младите музиканти, победители от Конкурса за песен REMEMBER, който се проведе в петте участващи държави.

На снимките, моменти от изпълненията на част от българските групи, участници в конкурса – No More Many More, Painout и People of Mahaa

Участниците от Германия, Румъния и Албания бяха бурно аплодирани от публиката. На снимките – Sophia-Angie от Германия, Ileana Machedon от Румъния и Niki Mjeda от Албания.

Те бяха подкрепени от известни български писатели, артисти и историци. На сцената заедно с тях излязоха Стефан Вълдобрев с Обичайните заподозрени и Васко Кръпката с Подуене блус бенд. Специален гост на събитието беше митичният български музикант, известен по времето на социализма в България под псевдонима Джендема, езиковеда и преподавател в Софийски университет Ангел Ангелов. Той изпълни някои от своите апокрифни метафорични песни, разказващи за отминалите времена.

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени изнесоха концерт в края на първия ден от събитието.

Васко Кръпката и Подуене блус бенд закриха събитието с двучасов концерт. Към тях се присъедини и украинския певец и китарист Павло Крос.

Събитието беше съпътствано от богата културно-информационна програма – конференции, изложби, арт инсталации, театрални и литературни представления, филми и др. Разнообразието от дейности обхвана много различни аспекти от историята на комунистическия период. Гледните точки на историци, писатели, музиканти, студенти и млади хора се срещнаха в рамките на едно събитие и на една сцена, като доведоха до вълнуващи и ползотворни дискусии между представители на различните поколения.

Ето и част от темите в панелите на конференцията:

“Тоталитарната държава и младите хора” Модератор: Даниела Горчева. Участници: Доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция “Архиви”, проф. Вили Лилков – писател, изследовател. Музикални изпълнения на проф. Владимир Радулов, пиано;

На снимките, Даниела Горчева, доц. Михаил Груев, проф. Вили Лилков и проф. Владимир Радулов
“Комунизъм и психическа травма” – панел на Нов български университет. Модератор: Гл. ас. д-р Светлозар Василев-психоаналитик. Участници: Доц. Йордан Евтимов-поет, Ина Симеонова-психолог

На снимката, доц. д-р Йордан Ефтимов, доц. д-р Светлозар Василев, Ина Симеонова
“Социализмът в училище – тежкият урок” – панел, представящ училищния проект “Моята история за социализма” 2021 в 91 Немска езикова гимназия в София с ръководител Зорница Велинова;

На сцената бяха представени два спектакъла, вдъхновени от проекта REMEMBER:

“Забранените”, пърформанс на Асоциация за изкуство и младежки инициативи „ Студията“ с художествени ръководители Дияна Досева и Александър Беровски. Постановката е базирана на текстове от стихотворенията „Разпит“, „Ключов час“ от Блага Димитрова и „Остров Персин“, „В държавна сигурност“ от Атанас Райков и „Мемоарите на един надзирател“ от Иван Панталеев; Сценични интерпретации по „Ключов час, „Остров Персин“ и „ В държавна сигурност“. Режисура Диана Досева.
https://www.youtube.com/watch?v=VXeXdfe1ub0

“Полейте гробовете”- с участието на проф. Йосиф Радионов-цигулка, проф. Ангел Станков-цигулка и актьорите Силвия Лулчева и Васил Бинев.
https://www.youtube.com/watch?v=hZaQfanqBXs

Събитието беше съпътствано от следните изложби и филмови прожекции:

ЖЕРТВИ БЕЗ ПАЛАЧИ: https://www.youtube.com/watch?v=eY9eTLRO6d8
Кураторски проект, вдъхновен от REMEMBER, на Андрей Врабчев, скулптор и арх. Александър Генчев. Изложбата представя трима художници, които чрез своите творби показват различните лица на жертвите на тоталитаризма:
Андрей Врабчев със скулптурата “Покаяние” – Паметник на жертвите на комунизма
Стоян Карагеоргиев с 16 витража на мъченици от различни краища на света, убити от различни тоталитарни режими;
Петър Байчев, доктор по право, прекарал почти 5 години в лагера Белене, където тайно е рисувал лицата на лагеристите.
Портретите са съхранени от неговия син, маестро Веселин Байчев, диригент на плевенската филхармония, който активно се включи в събитията на проект REMEMBER.

Инсталацията „Жертви без палачи“ остана изложена след края на двудневното събитие и беше посетена от много граждани, като предизвика голям интерес и широка дискусия

Арт-инсталацията „Жертви без палачи“
Мобилна Изложба REMEMBER – Бяха представени 30 плаката, разказващи за лагерите и за съдбите на музикантите в петте държави от проекта. 10 плаката са преведени на английски език.
Виртуална изложба – на събитието бяха представени 10-те късометражни документални филма. Пет от тях разказват за лагерите Голи оток в Хърватия, Спач в Албания и Белене на остров Персин, затворът Питещи в Румъния и затворът на КГБ в Потсдам, Германия (тогава ГДР). Останалите пет разказват за съдбите на репресираните музиканти в тези страни по време на тоталитарния комунистически режим. (вж. пълното описание на събитие 4.

Част от концерта беше заснет на видео камера. Кратките документални филми се разпространяват в канала REMEMBER в YouTube.
https://www.facebook.com/events/789145785840298
https://www.facebook.com/REMEMBER.EU
https://www.youtube.com/playlist?list=PLK02nIxIEffEjNtZJcxIlj_INbmHvQR90

Двудневното културно-информационно събитие беше посрещнато изключително добре от многобройните гости и участници. Нестандартният прочит на историята от близкото минало, представен чрез езика на изкуството и пречупен през призмата на младите хора предизвика бурни дискусии. Срещата между поколенията и възможността за провеждане на открит и директен диалог показа възможна форма, чрез която историята за тоталитарното минало да бъде разказана на разбираем език, за да запълни пропастта в знанията на няколко поколения млади хора, които не са изучавали този период от историята в училище.

По време на всички събития, публиката беше силно ангажирана и взимаше активно участие в дискусиите, които често продължаваха извън предварително планираното време. Осъществените многобройните контакти между хората, обмяната на мнения и създаването на нови приятелства са едни от най-ценните постижения на проект REMEMBER.

По време на всички събития, публиката беше силно ангажирана и взимаше активно участие в дискусиите, които често продължаваха извън предварително планираното време. Осъществените многобройните контакти между хората, обмяната на мнения и създаването на нови приятелства са едни от най-ценните постижения на проект REMEMBER.
Международна конференция „Изкуството като форма на отстояване на свободата на личността по време на тоталитарния комунистически режим“, 
Белене, 23-24.10.2021год.

Конференцията се проведе в условията на ограниченията на Covid-19. Тя беше организирана със симултанен превод като хибридно събитие онлайн в ZOOM и присъствено в Белене, а също така беше излъчвана във ФБ страницата на живо. В хибридното събитие се включиха 217 души.
На място в град Белене участваха 70 души: 68 участници от България и 2 от Хърватия.
В Zoom се включиха 117 участници: 92 от България, трима от Канада, 4 от Германия, 2 от Австрия, 1 от Белгия, 1 от Албания, 5 от САЩ, трима от Румъния, двама от Холандия, двама от Франция, 1 от Великобритания и 1 от Китай.
30 ученици от Българското училище в Париж се присъединиха онлайн.

Конференцията беше открита от президента Петър Стоянов (1997-2022) и отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в католически храм „Рождение на Блажена Дева Мария“ в Белене и домакин на събитието. Андрей Ковачев, член на Европейския парламент, онлайн от Брюксел и Милен Дулев, кмет на Белене, приветстваха участниците.

Присъстваха представители на българската научна общност и партньорите от страните участващи в проекта, между които проф. Евелина Келбечева, проф. Георги Лозанов, Владимир Левчев, Красимир Илиев, проф. Момчил Методиев, Даниела Горчева и др. Участваха видни български музиканти, композитори, писатели и други хора на изкуството, които разказаха за периода на тоталитаризма през погледа на твореца.

Ето и част от панелите на конференцията:

“Културата като съпротива. Ежедневие и насилие през периода на комунизма.” с участието на историци, писатели и журналисти и модератор Даниела Горчева.

Момент от конференцията с участието на (от ляво надясно): Даниела Горчева-издател и публицист, Красимир Илиев-изкуствовед, Владимир Лавчев-писател, проф. Евелина Келбечева-историк, проф. Момчил Методиев-историк.

“Комунизмът и психичната травма: индивидуални и социо-културни траектории” с участието на проф. Лилия Топузова, модератор, доц. д-р Светлозар Василев – психоаналитик и др.

“Музика по време на чумата” с участието на известни български музиканти. Модератор на панела беше популярният музикален журналист Васил Върбанов. Панелът завърши с музикално изпълнение на Васко Кръпката. Онлайн стриймингът на този панел достигна до 10 хил. души.

“Трудови лагери и политически затвори в България, Албания, Румъния и Хърватия” с участието на партньорите в проекта.

Всеки панел беше последван от разгорещени дискусии, които продължиха и след часовете на конференцията в неформална атмосфера. Много въпроси бяха зададени и онлайн, а дискусиите продължиха и след края на събитието.

Събитието беше придружено от мобилната изложба REMEMBER.

В края на конференцията участниците, заедно с ученици от местните училища посетиха лагера Белене на о. Персин и почетоха паметта на жертвите с речи, музикални и литературни произведения. В събитието се включиха 140 граждани: 138 от България и двама от Хърватия. Бройката на присъстващите беше ограничена, поради действащите към момента ограничения на Covid-19.

Председателят на фондация “Америка за България” Нанси Шилер и кметът на Белене Милен Дулев също участваха в събитието.

Участниците и гостите на конференцията, заедно с ученици от гимназиите в Белене, почетоха паметта на жертвите и разгледаха бившия лагер на остров Персин.

За първи път в историята на бившия лагер сградата от така наречения “хулигански период” беше показана на широка публика. Тук през 1959 г. са били затворени младежи, обвинени, че са слушали западна музика, носели са тесни панталони, къси поли и дълги коси. Този момент беше вълнуващ както за музикантите от конференцията, чиято музика е била забранявана по време на комунизма, така и за младите посетители, които слушаха разказа за техните връстници.

Сградата на „хулиганите“, в която през 1959 г. след акция на ДС под кодовото название „Мълния“, са били затворени 1700 младежи на възраст 18-25 години, с единственото обвинение, че слушат западна музика и се обличат според модните тенденции на своите западни връстници.

Повече информация:
https://www.facebook.com/events/821044078573104 (достигнало до 17К души)
https://www.facebook.com/REMEMBER.EU
https://www.youtube.com/playlist?list=PLK02nIxIEffEnlLB7-sux8oBD-6sgmynJ
Предаване на живо на “Музика по време на чума” https://fb.watch/ixXbeDiUnL/ (достигнати 10К души)

REMEMBER Мобилна изложба: Забранената музика и съдбата на музикантите по време на тоталитарните режими в бившите социалистически страни

Изложба е създадена съвместно с партньорите в проекта, като целта е тя да бъде представяна както на различни мероприятие на 5-те неправителствени организации, така и да бъде предоставяне на сродни обществени и неправителствени организации, университети, училища, читалища, общини и др . До края на февруари 2023год. изложбата е видяна от 4810 граждани и броят им продължава да расте. В момента продължава изложбата в Катедрален храм “Свети Йосиф” в София и в Мемориала в Питещи, Румъния, като вече има заявен интерес за гостуване на няколко предстоящи събития. Мобилната изложба е посетена от 3570 души: 3130 от България, 120 от Германия, 320 от Румъния. Онлайн виртуалната изложба е видяна от 1240 души от България, Германия, Румъния, Албания и Хърватия. Някои от местата, на които изложбата беше показана през последните 2 години са следните:
– Белене, 15-20.10.2021 г;
– Международна конференция в Хамбург, Германия, 20.11.2021 г. (online)
– Международна конференция в Американски университет в България – АУБГ, Благоевград 14.04.2022-14.05.2022 г;
– Международна конференция в Югозападен университет “Неофит Рилски”, Благоевград, 19.05.2022-06.06.2022 г;
– Концерт REMEMBER: Изкуство за свободата и паметта, София 19-20.09.2022 г;
– Европейска джаз конференция / Europe Jazz Network, София 22-25.09.2022 г;
– Национален ден за възпоменание на жертвите-01.02.2023 г., София, НДК;
– Катедрален храм “Свети Йосиф”, София 01.02 2023 г.
– Катедрален храм “Свети Йосиф”, София 02.02 2023-28.02.2023 г;
– Мемориал в Питещи, Румъния, януари-февруари 2023 г;
– Конференция в Йена, Германия, 12.11.2022
– Предстоящи посещения на мобилната изложба: Български архив, Нов български университет, училища и др.

Изложбата за забранената музика гостува на Американския университет в България, по повод тържествата за 30 годишнината на университета и в рамките на 16-та студентска конференция „Fellowship of the Mind”.

Откриването на изложбата беше съпроводено с представяне на проекта REMEMBER и с музикални изпълнения на Васко Кръпката и д-р Ди на хармоника

Представителите на проект REMEBMBER бяха поканени да изнесат лекция пред студенти от Американския университет, в която да разкажат за целите и инициативите на проекта и за дейността на Фондация „Остров Белене“.

Мобилната изложба посещава университети, конференции, общини, сгради на държавната администрация и различни събития, разказвайки историите за Забранената музика и съдбата на музикантите при тоталитарните режими в бившите социалистически страни. Често изложбата е съпроводена с лекция и изпълнение на известни музиканти, актьори, историци и др. Филмите от виртуалната изложба участват в различни събития и се разпространяват онлайн чрез FB и YouTube.

Съдържание на изложбата:

– Документални плакати: Изложбата се състои от 20 плаката с истории на музиканти, репресирани по време на режима. Други десет плаката (5 на английски и 5 на български език) представят бивш лагер или затвор във всяка от страните партньори: Лагерът на остров Персин край Белене в България; Затворът за студенти в град Питещ, Румъния, известен като “Експериментът Питещ”; Лагерът на остров Голи Оток в Хърватия; Лагерът в Спач, Албания; Затворът на КГБ в Потсдам, Германия. Десет от плакатите са преведени на английски език и отпечатани в страните партньори.

Стотици граждани на Белене разгледаха изложбата за забранената музика, която беше разположена на централния площад по време на празниците на града

Изложбата беше преведена и разпечатана от партньорите в проекта и е показвана на различни техни мероприятия.
На снимката, момент от конференции в Йена, Германия и Хамбург, където представители на фондация „Остров Белене“ разказаха за проекта и изложбата (онлайн)

Изложбата е представена като част от културната програма на мемориала „Затвор Питещи“ в Румъния

Изложбата беше част от Европейската джаз конференция, проведена в София през септември 2022 г.

Изложбата, по време на Националното поклонение в памет на жертвите на комунизма пред параклиса на НДК в София

Изложбата беше представена в катедралния храм „Св. Йосиф“ в София, по време на събитие в памет на жертвите от комунизма, проведено на 1 февруари 2022 г. Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) произнесе реч в памет на жертвите. След събитието, изложбата беше поканена да остане отворена за посещения в обществената зала към църквата през следващите два месеца.

– Художествени плакати на тема „Музика зад желязната завеса“ (в партньорство с Нов български университет). Изложбата съдържа 16 плаката с рисунки, изработени от студенти от департамент „Дизайн” на НБУ като курсова задача в периода 2020-2021 г. Оттогава, вдъхновен от проекта REMEMBER, НБУ включи този курс като част от текущата учебна програма на университета.

Представяне на студентските курсови плакати от НБУ, по време на различни събития на проект REMEMBER

– Виртуална изложба: Състои се от 10 кратки документални филма. Пет филма представят петте лагера/затвора, споменати по-горе, и пет филма за съдбите на репресираните музиканти в тези страни.

Прожекция на филма за репресираните музиканти в Румъния и ученическия филм „Моята история за социализма“

https://www.facebook.com/REMEMBER.EU
https://www.facebook.com/REMEMBER.EU/posts/pfbid0qjHqo5VBZU33cQ5cMfUMzHuMK4NWePV5n35D3wWZFMc3QMyZJ6zhszALHYU5mtRLl
https://www.youtube.com/playlist?list=PLK02nIxIEffEsrRivHMSMXGz6gX0TsvvD

Проектът REMEMBER завърши в края на февруари 2023. През изминалите 4 години, той премина през различни драматични етапи, свързани със сполетялата ни пандемия от Ковид 19 и безпрецедентните ограничения, които бяха наложени по целия свят. Това доведе до сериозни промени в графика и някои от планираните събития бяха неколкократно отлагани, а други удължавани. Наложиха се нови форми на дистанционно сътрудничество, но естеството на работата изискваше някои от планираните събития да се проведат присъствено, въпреки ограниченията, като посещението на лагера в Белене, концерта на победителите от конкурса за песен и др. Въпреки многобройните фактори, утежняващи работата, екипа на проекта успя да изпълни всички планирани дейности и да покаже резултатите пред максимално широка международна аудитория. Предложеният нестандартен подход за осъществяване на дебат между поколенията по тежката и непозната за мнозина тема за близкото минало и наследството от тоталитарния комунистически режим в страните от Централна и Източна Европа, беше посрещнат изключително добре от широката публика. Доказателство за това е броят на хората, които участваха под различни форми в различните събития от проекта, както и мненията, които изразиха за случилото се. Представяме ви малка част от тях:

Светослав Николов – журналист, програмен директор на Джаз FM радио: Проектът REMEMBER завладяващо разказва за видни творци в музиката на различни страни, за да утвърди морални ценности, които те са държали високо пред погледа на обществото. Чрез примера на велики личности той възпитава в свободолюбие, уважение към личността, грижа за общността. Той свързва различни народи чрез общата ни история, приканва ни да се опознаем и заедно да градим бъдеще като отговорни хора. Изтегляйки паралели към съвремието, проектът окрилява за смели действия и ни призовава да сме дейни участници в обществото развитие.

Даниела Горчева, издател и редактор на списание Диалог: REMEMBER поднася част от историята за близкото минало в интересен за младите хора формат. Проектът доказа, че чрез универсалния език на изкуството и в частност на музиката, разказът за близкото минало привлича вниманието на младите и провокира тяхното участие в широка дискусия с изследователи, историци, писатели, музиканти от различни поколения.

Васко Кръпката, музикант: Гласът на свободния артист е силен и за него няма граници. Той е лесно разпознаваем за всички поколения по всички краища на света. Затова, артистите често попадат под ударите на диктаторите. Чрез нашата музика, ние отстояваме свободата на духа и словото и на сцената на проект REMEMBER срещнахме много приятели и съмишленици. Да живеят Rock & Roll-a и свободата!

Доц. д-р Светлозар Василев, психоаналитик, преподавател в НБУ: Темата за травмата от тоталитаризма е все още неглижирана и слабо позната в нашето общество. Отсъствието на периода 1944-1989 г. от образователната програма в училищата създава голяма пропаст между поколенията. Чрез езика на изкуствата, проект Ремембер създаде мост между поколенията, посочи възможен начин диалогът да бъде проведен и темата за травмата от тоталитарния комунистически режим да се превърне в част от дневния ред на обществото.

Зорница Велинова, историк, преподавател в 91-ва немска гимназия в София: Благодарение на организаторите на проект РЕМЕМБЕР, учениците от нашата гимназия участваха във вълнуваща дискусия за времето на тоталитаризма, заедно с хора от различни поколения и професии. Допълването на информацията в учебниците по история за този период чрез извънкласна форма на обучение е безценен начин за пълноценно усвояване на знания и осмисляне на събития от изминали времена. Представянето на епохата чрез съдбите на репресирани творци и музиканти допринася допълнително за въздействието на историческия разказ и привлича вниманието на младите хора.

Малина Едрева, Председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община: Проект Ремембер има пълната подкрепа за своите инициативи от Столична община. Вдъхновени от нестандартния подход към темата за изкуството, като форма за съпротива срещу тоталитарния комунистически режим и отстояване на свободата на духа и словото, ние инциирахме провеждането на четиридневен фестивал „Минало не минало“, структуриран в 5 модула: кино, музика, литература, визуални изкуства и дискусии. Фестивалът представлява естествено продължение на културната програма на проект Ремембер. Нашата амбиция е той да се превърне в традиционно годишно събитие, което да продължи поставеното начало от проект Ремембер.

Стефан Вълдобрев, музикант: Когато ми се обади Александър, аз не се замислих дали да участвам в този концерт, защото темата за близкото минало ми е изключително близка. Преди да падне режима, жадувах силно това да се случи. Когато се случи, аз се радвах с цялото си същество, продължавам да се радвам и до днес. Вярвам, че сред народите трябва да има колективна памет, за да се помнят както хубавите, така и лошите неща, за да не се повтарят никога повече допуснатите грешки. Артистите са свободолюбиви хора, те винаги са били преследвани, но никога това не се е случвало с такава жестокост, както е било по време на социализма.

Иван Лечев, музикант: Приех да участвам в този концерт и бях готов да направя всичко необходимо, защото темата на събитието засяга неща, които не трябва да бъдат забравяни, дори напротив, трябва да бъдат постоянно напомняни, включително да бъдат пренаписани и учебниците по история. Това, което е дразнело властимащите по време на тоталитаризма е, че музикантите говорят на език, който се разбира по целия свят. Не можеш да ограничиш музиката, защото тя се разбира от всички и когато имаш някакво послания, то няма как да бъде цензурирано и окастрено. Това не се харесва не тези, които обичат да пречат, да ограничават и забраняват.