„Първите няколко дни плаках. Точно тогава (на 24 февруари – бел.а.) бях болна от COVID-19 и с много висока температура. Сутринта си погледнах телефона, прочетох, че Русия е нападнала Украйна, и реших, че изпадам в делириум. След няколко часа погледнах новините отново и едва тогава започнах да разбирам какво става. Какво сме направили като държава!“.
Докато ми разказва, гласът на Марина (името е сменено – бел.а.) трепери.
Роднините ѝ, някои от които имат полски корени, още са в Москва. Там са ѝ част от приятелите ѝ – от онези, с които е споделяла една маса, и които днес са от другата страна – на подкрепящите войната.
В България Марина живее – с малки прекъсвания, повече от три години. Пристига тук да учи след няколко семестъра в университети в Белгия и Нидерландия. Част от живота ѝ преминава в Испания.
У нас, освен образованието, я задържа вече и съпругът ѝ българин. В социалните мрежи от няколко месеца обаче пише на английски език.
Предимно на английски след началото на войната пише и Олга, която се мести в България преди повече от девет години и отдавна се възприема като „рускиня от Варна, а не толкова от Москва“.
С Олга се познаваме от години – случайно, но от онези познанства, които усещаш със сърцето си и понякога чувстваш по-близо от най-близките си кръвни роднини.
„Душата ми пее като те видя“, казва ми в една от срещите ни преди войната.
Днес, душата на Олга не пее.
„Изпълнена е с гняв!“
„Яростен, яростен гняв, който не знам дали можеш да си представиш...“
Като нея са десетки, вероятно хиляди. Колко точно никой не знае.
Няма данни – официални, за броя на постоянно пребиваващите руски граждани в България. Още повече за политическите им пристрастия или причините за емиграцията им.
Доскоро най-многобройната чужда диаспора у нас, след 24 февруари те са втората най-голяма общност на граждани от 3-ти държави (и дори и от Европейския съюз) след украинските бежанци.
Капсулирани в осъзнаването, че са част от държава агресор, предизвикала най-тежката война и бежанска криза след Втората световна война, въпреки русофилските настроения сред българите, руснаците масово избягват идентификацията си.
„Срам ме е!“, разказва Антон (името е променено – бел.а.), който се занимава с логистика на стоки в България. Украинците сред служителите му са повече от руснаците и българите още отпреди 24 февруари.
„Първите дни не можех да ги погледна в очите. С някои от тях се познавам повече от десет години, а децата ни седят на един чин в училище.“
„Всички ние - руснаците в Европа, и България в частност, понастоящем сме отявлени предатели на Русия, защото помагаме на украинците. В Русия излезе закон, че ако правиш това, то ти си предател на родината“, казва Александър, който иначе много иска „да съхраним руският човек, а не руския звяр“.
Писател и художник, завършил един от най-престижните руски университети – за култура и изкуство в Санкт Петербург, той емигрира преди около десет години – първо в Чехия, от две години е в България.
„Половината от мен е от Москва, а другата половина – от Бердянск, в Украйна...“, разказва Александър в един от разговорите, в които обсъждаме капките украинска кръв във вените ни.
В понеделник – на 8 август, съдът във Варна допусна екстрадицията на постоянно пребиваващият близо пет години в България Алексей Алчин. Обвинен в данъчни престъпления в Русия, няколко години след като я напуска, Алчин изгори паспорта си на протест срещу войната в Украйна още през февруари пред руското консулство в града.
Политически неудобен дори само заради този акт, с фирма извършвала доставки за украинската армия – според доказателствата, представени пред съда от защитата му, Алчин е също сред примерите на „изпълнените с гняв“ руснаци, несъгласни с официалната руска политика.
Въпросът е не просто в съдбата на Алчин и допускането на екстрадиция в страна, изтеглила се от европейската конвенция за защита правата на човека, и в която всички подкрепящи украинци се третират като предатели.
„Става дума за съдбата на цялата политическа руска имиграция в България", посочва бившият руски депутат и понастоящем живеещ у нас Генадий Гудков от организацията “За свободна Русия”.
И Александър, и Олга, и Антон, и задържаният Алексей Алчин са от поколението 40+.
„Ние - казва Олга - сме възпитавани в неистов страх от войната, но и с идеята за братство между народите. Затова сега преживяваме най-страшния си кошмар, който се задълбочава, защото повечето от нас имат роднини и приятели в Украйна.“
Всеки един ден война отнема част от миналото им. Отнема приказките им, песните им, приятелствата им, историята им, същността им, но и фините оттенъци на чувствата, разголвайки ни до базово ниво с първосигналните страх, гняв, скръб.
„Като всеки човек, аз имам нужда да чувствам“, казва ми Олга, която в България се занимава с т.нар. slow travel/slow tourism - при който се набляга на връзката с местните хора, храна, култура и др., и организира и безплатни турове за рускоезичните украински бежанци, но и за руснаци, казахи и др. във Варна.
„Без значение откъде са, от коя страна пристигат и от коя страна на границата са, те са в България, защото ги е застигнала войната.“
Има приятелка от ученическите години, която работи с доброволци от целия свят за преместването на украинци от опасни до безопасни места за живеене.
„Можеш да спасяваш мира, дори когато си на дивана в Москва и благодарение на телефона си“, посочва Олга.
Марина, която смята, че едва сега в България започва масово да се прави разлика между етническата принадлежност на носителите на руски език – доскоро всички минаваха под общ знаменател, в търсенето на реализацията си в работи като freelance преводач и учител по езици на българи.
Александър продължава да рисува и да пише книги, макар „точно сега, непосредствено в самата Русия, руският език да се ползва от не най-читавите хора“.
„Аз винаги ще съм руснак, но...руснак в емиграция. Част от „предателите“ за едни, част от „насилниците“ за други“, казва Антон с горчилка в гласа. Компенсира като помага на бежанците от Украйна.
В общия ни свят и след месеци война той вече се е научил да гледа отново украинските си колеги, но „срамът и вината ме изяждат“.
Гневът също!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
-7325
7
12.08 2022 в 12:40
2744
4
12.08 2022 в 01:37
-7325
3
11.08 2022 в 07:58
210
2
09.08 2022 в 20:23
Проблемат на вас , Путлерастките тролове е , че нямате такова.
При вас лице е това , което се намира южно от кръста.
-7325
1
09.08 2022 в 10:31
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област