Зографската електронна научно-изследователска библиотека при Софийския университет бе разширена за четвърти път, а новостите бяха представени на 11 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, професионален празник на библиотекарите.

Събитието се проведе традиционно в библиотека „Филологии“ и бе открито от директора на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова.

Тя отбеляза, че когато преди четири години се поставяха основите на така наречената Зографска стая, е съществувала надеждата, че сбирката ще бъде разширена.

„Но мисля, че никой от основателите, основоположниците на тази идея и нейното реализиране, не си е представял, че в крайна сметка ще успеем и с толкова бързи темпове и за толкова кратко време да стартираме от 162 славянски ръкописа от Зографския манастир, да допълним всички славянки ръкописи – 405 от сбирката на манастира, и заедно с всичките сбирки от страната и извън нея, днес да достигнем, преди последното разширение, 642 дигитални копия на славянски ръкописи“, каза директорът на Университетската библиотека.

Средно годишно между 180 изследователи – повечето от чужбина, минават през библиотеката и работят в Зографската стая, като ползват ръкописи от „Зограф“, от Пловдивската народна библиотека, от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", от сбирката на Националния исторически музей, от Манастира „Дионисий“ и всички други ръкописи, с които стаята разполага.

Идеята на екипа е всяка година библиотеката да бъде разширявана и дигиталният корпус да се попълва.

Новите ръкописи са около 100 и са от три нови сбирки. Това са втората част на сбирката на Пловдивската народна библиотека, сбирката на Градския исторически музей – Самоков, от Регионалния исторически музей, отдел Възраждане – Варна и Народното читалище „Съгласие 1896” – Плевен.

Ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков пожела успех на инициативата и благодари на всички, които са помогнали за създаването на колекцията и са съдействали за нейното разрастване – на партньорите от Зографския манастир, на създалите съдържанието през последните години – Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, факултетите на СУ, библиотеките и музеите в страната, читалище „Съгласие 1869“.

Директорът на Център „Проф. Иван Дуйчев“ проф. Вася Велинова посочи, че работата по събиране, издирване и описване на слaвянски ръкописи в Центъра е започнала много преди идеята за Зографската библиотека. Тя благодари на ръководството на СУ, че няколко години финансира тези проекти и всяка година се отчитат спасени и защитени ръкописи. „Най-старото висше училище в България е истинското място, където трябва да битуват такива съкровища, където трябва да има тази библиотека. Тя е гаранция за духовното ни оцеляване в бъдеще“, посочи проф. Велинова.

Маргарита Лазарова, секретар на читалище „Съгласие 1869“, посочи, че съхраненото в читалището се дължи на търпеливата и неуморна работа на библиотекарите. Тя подчерта, че в лицето на Център „Проф. Иван Дуйчев“ са намерили истински партньор.

Директорът на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Димитър Минев посочи, че  с екипа му са щастливи и горди, че техните ръкописи се намират в Зографската стая. Той обърна внимание, че към 57-те ръкописа, които до момента са включили в Зографската стая, прибавят нови 38.

Сред ръкописите има някои много интересни от периода XIII-XVII век – Пловдивски псалтир от XVI век, Марковски псалтир от 1638 г., Теодоров триод от първата половина на XIII век, Босненско сборниче, Пловдивски дамаскин от XVII век и други. Със сигурност, всичко, което е притежание на Пловдивската библиотека като ръкописна колекция през следващите години ще бъде също достояние на всички, които се интересуват в Зографската стая, подчерта Димитър Минев.

Открита през 2014 г. с 286 дигитални копия на ръкописи от Зографската света обител, през 2017 г. сбирката наброява 642 електронни документи от Ватиканската апостолическа библиотека; Реймското евангелие (Франция); колекциите на НБ "Иван Вазов"– Пловдив; манастира Драгомирна (Румъния); Историческия музей „Акад. Йордан Иванов“ - град Кюстендил; Националния исторически музей и Троянския манастир. Софийският университет е представен с ръкописи от колекциите на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев“, Централната университетска библиотека и библиотека „Теология”.

Инициативата се осъществява благодарение на сътрудничеството между Зографската света обител и Софийския университет, работата на изследователите от Катедра „Кирилометодиевистика", Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев“ и усилията на колегите от Университетската библиотека „Св. Климент Охридски".