Един десерт, не просто удоволствие за сетивата, а с лечебно и терапевтично действие

Гениалните неща са прости, а понякога носят неизмерима наслада! Локумът е отличен пример в това отношение. Едно изкушение от няколко достъпни продукта, които не изискват сложни приготовления, но пък резултатът за сетивата е гарантиран и е неописуем.

От десерт за височайши особи до популярен дар за младите девойки и влюбените, днес локум можем да открием в много магазини, а видовете са толкова различни, същинска
цветна палитра за очите и еликсир за душата. Ето и какво сме пропуснали да научим за локума, на фона на стотиците любопитни истории за него:

Как Западът вкусва рахат локума

От Ориента локумът достига до западните страни, след като британец го открива по време на своите пътувания през 19-ти век. Разбира се, че той останал запленен от
преживяването, след като веднъж го опитал. Тогава той решил да изкупи няколко сандъка и да го внесе във Великобритания.

Днес са създадени и са запазени традициите за производството на сладките кубчета, а и почти всички са чели книгите, или са гледали филма „Хрониките на Нарния“, където екзотичното лакомство заема почетно място.

Любим на известните личности

Сред почитателите на локума са Чърчил, Наполеон, Пикасо. Консумирали са го за концентрация, а и заради славата му на мощен афродизиак и любовна храна.

Късче безметежно задоволство

Какъв е произходът на думата рахат локум? Предполага се, че тя идва от старотурски език, където локум означавал късче, парче, а рахат е ориенталската дума за покой, безметежност и изтънчено задоволство. Под формата на рахат локум можеш да си доставиш момент на щастие, да угодиш на желанията си и да изживееш страстта си по шедьоврите на сладкарската индустрия.

Ритуал за турската култура

В Турция локумът има централна роля в живота на местните. Те ще ви посрещнат и дарят с него, показвайки ви уважение и несравнимото си гостоприемство. Сервира се с
традиционното турско кафе, което е отлична комбинация с разкошното и ароматно кубче. Поднася се винаги на семейни посещения, празници, при молитвени събития и
религиозни церемонии.

Част от ежедневието на всички е и няма ден, неподходящ да бъде сложен на трапезата, независимо дали поводът е тъжен или радостен.

Турците държат качеството на локума да е на висота. Подбират се съставките, които изключват наличието на глюкозен сироп, хранителна боя или желатин, тъй като последният е с животински произход и не е „халал“ (позволен според Исляма).

Съхранението на локум също е ключово – той трябва да е далеч от пряка слънчева светлина, да бъде поставен на хладно и сухо, а стайната температура да достига не повече от 20 градуса.