Тодор Георгиев е първият отказал се по време на кампанията кандидат за общински съветник за Бургас. Георгиев бе поставен в листата на БСП от гражданската квота на 38-о място, изрично поискано от него. Общинският председател на социалистите коментираха неговия отказ така: „Георгиев е един истински бургаски чешит, в добрия смисъл на думата - горд мъж със собствено мнение, който трудно се поддава на условности и партийни стереотипи. Затова приемам оттеглянето му и като проява на свободния му дух“.

Тодор Георгиев е човек със солидна биография зад гърба си – има завършено образование в (тогавашното) МЕИ, в морско училище, във факултета по журналистика, има и докторат по икономика. Занимавал се е основно с морски транспорт и в момента управлява шипинг–компания. Бизнесът му е извън страната, което му дава възможност да прави обективен анализ и за ситуацията у нас. Има опит и в банковото дело – от 90-те години в Хонконг. Бил е заместник–кмет на Бургас, тогава – по икономика. Това е в първия мандат (1997 – 2001) на емблематичния (в най-различно отношение) кмет на Бургас Йоан Костадинов. Напуска поста година по-рано поради несъгласие с някои политики на градоначалника. „По мое време бяха 17 общински фирми и всичките ги изкарах на печалба, въпреки Виденовата зима“, казва Тодор Георгиев. Никога не е членувал в партии. А какви са мотивите му да напусне листата на БСП?

- Във Фейсбук иронично подхвърлихте, че не се чувствате достатъчно компетентно, спрямо другите кандидати.

- А е точно обратното. Чувствам се свръхкомпетентен, ако говорим реално. Защото, ако ги слушаш тях, те всички са от чисто злато, всички са се родили девствени, девствени ще умрат. И всички мислят за благото на гражданите. Това се декларира. На практика е точно обратното. В общинските съвети навсякъде, не само в Бургас, се отличават две класи. Класата на аристократите – повечето са строителни предприемачи, бизнесмени. Те, в момента, в който прекрачат прага на общинския съвет, забравят „полза роду“ и работят за собствен интерес. Другите са послушковците, т. нар. мълчаливо мнозинство. Което гласува всичко, за да бъде избрано и следващия път. И цялата работа е за едни заплати 1200 – 1300 лв. или по-малко, ако е в друг град. При това положение, опозицията е ограничена някъде между 0 и -1. Един пример. Имаше едно бистро на входа на Морската градина, което махнаха. Разбрах, че сега там ще се строи небостъргач. Този терен, по благоустройствения план на града, е определен за озеленяване. За да се смени статутът, общинският съвет, включително и т. нар. опозиция, са гласували да бъде променен. Тогава къде е опозицията?

- Тя, опозицията, си и мълчи по случая.

- Така де, къде е нейната роля? Същите хора, които бяха в опозиция, сега пак ще бъдат. И аз какво да правя между тях? Представяте ли си – аз ще съм единственият, който става и надава глас. И какво от това? Аз – със моята голяма уста – срещу 50 мълчаливци. Какво правим? Вдигам пара, те си гласуват, каквото си знаят.

- Как виждате кампанията в Бургас? Тя е рехава. Опозицията, която беше такава досега, поставя проблеми, а досегашните управляващи чертаят едно светло бъдеще.

- Прадядо ми е бил заместник–кмет на общината през периода 1905 – 1908 г. От баба ми знам, че още тогава са казвали на Бургас „кьор Бургас“. Града няма да има светло бъдеще. Имаше славно минало, през 60–те и 70–те години, но светло бъдеще няма да има. Кампанията е рехава, защото никой не може да излъчи послания. Никой няма ясна визия за управление. ГЕРБ ни казват „Ние с едни европрограми ще направим това и това“. Но това, което се прави, е чиста показност. Добре звучи като ПиАр, но практическата стойност е много малка. Управата на един град не трябва да е ООД. Не трябва да работи на принципа приходи и разходи и да гони някаква печалба. Нейният смисъл е да разходва всички пари, които получава, в полза на всички граждани. В цял свят има табели, в Швейцария и в Щатите, например, пише: Вашите данъци работят за Вас. И се вижда какво се прави. Но не се правят само ефектните неща, а такива, които водят до реално подобряване на условията на живот в града. Какво друго ме плаши? Аз все пак бях от гражданската квота на БСП за сегашните избори. А те на практика загубиха имиджа на истинска опозиция. Но не е нормално в една страна да няма опозиция. Балансът във всяка една страна се крепи на две течения – леви и десни. Идват десните на власт – укрепват средната класа. Народът забогатява. След тях идват левите. Събраното благосъстояние, левите вече го разходват за социални нужди. Не гледайте българските десни, които строят сиропиталища. Не им е работа, смисълът на дясното управление е да се грижи само за средната класа, бедният е беден – да мре. Това е реалността. Идват левите и започват да инвестират събраното благосъстояние в полза на социални нужди. Тази поредица движи държавите напред и нагоре. Докато при нас никой няма визия. И няма опозиция.

- В Бургас няма опозиция или в страната?

- В България. В Бургас, за съжаление, опозицията е най-зле от цялата страна. Говоря за опозиционната структура на БСП. Има един човек, който наистина харесвам, това е Евгений Мосинов (кандидатът за кмет на БСП). Все пак е умен човек, а те трябва да се пазят, независимо от коя политическа сила са. Той се старае да прави кампания, но я прави неумело. Прави я неумело, защото е оставен сам. Не може един човек да прави кампания, трябва екип, трябва щаб, трябват съветници. Всеки ражда идеи, които водачът да прецени приема или не.

- Само че, БСП, в този си стремеж да е демократична партия, всеки човек в нея като че ли прави отделна кампания?

- Това вече не е демокрация, това е свободия. Демокрацията има строго определен йерархичен ред, в който решенията на мнозинството, се налагат на малцинството. А когато оставиш всеки да бръмчи, както той си знае, се получава анархия. А и тази битка, в която са влезли разни предприемачи, да събират гласове, за да влязат в общинския съвет… Вземете за пример един предприемач – Йордан Георгиев (БСП). Защо иска да бъде в общинския съвет? Да вземе да каже – аз мисля да направя това и това за този и този район, поне. Не може да си съветник на целия град. Можеш да кажеш „Аз живея в центъра и ще внеса докладна за това, ще искам от кмета онова…“. За да стане ясно на какъв терен ще оперираш. Иначе си размит във времето и пространството. Това е, което не чувам от всеки един кандидат. Другия, който харесвам, е Живко Табаков (Реформаторски блок). Той също се хвърли в една посока, която е несъвместима с реалността – ще правим Бургас туристически град. Как ще го направиш? Туристическите градове или са такива, или не са. Ние сме провинциален, беден, малък пристанищен град със затихваща икономика. Говорят се неща, които не могат да станат. По-добре кажи „В моя квартал ще асфалтирам 10 улици и ще направя 2 градинки. Затова ще гоня кмета до дупка, докато не ми подпише“. Нещо реално, бе!

- Тоест – нямат реални послания?

- Никой няма реални послания. Е, аз съм човек практик, който работи и говори реални неща. Не мога да излъчвам имагинерни послания. Още повече – аз съм размит: гражданска квота, в една партия, която се стреми да бъде опозиция без да е реална опозиция. Безсмислена е цялата история!