След всичките горчивини и отегчения, които сервира ежедневието, си казах, че е време да си подсладя. Да позволя на ума да отдъхне. Да свали тежката ризница на рационалното. Да се порее. В културния афиш открих кантатата на Карл Орф „Кармина Бурана“. Оказа се находка. Неслучайно е едно от най-често изпълняваните музикални произведения в концертните зали по света – средно по около 20 пъти всеки месец. Преди няколко години я слушах в Alte Oper Frankfurt. Красотата на това произведение обаче не омръзва.
„Софийска опера и балет“ допълва кантата с танцов спектакъл. Тази сценична версия е доста по-рядко срещана по световните сцени. Получава се пищно тържество за сетивата, без всякаква баналност… Участват балетният ансамбъл, оркестърът и хорът на „Софийска опера и балет“, а също така Детският хор при БНР с диригент Михаела Котева. Диригент на оркестъра е Игор Богданов. Хореографията, сценографията, костюмите и режисурата са поверени на Фреди Франдзути.
Ако може да се вярва на Шопенхауер, че „музиката …е мелодията, чийто текст е светът“, то произведението на Карл Орф е внушително доказателство. През 1934 г. съдбата, която е важно действащо лице и в самата творба, си казва думата. В антикварна книжарница Орф случайно попада на сборник, издаден през 1847 г. от Йохан Андреас Шмелер. Оказва се, че в него са събрани над 200 песни и стихове на латински, немски и френски. Записани са през 13-ти век от незнаен автор в баварския град Беденикт Бойрен. Орф избира 24 от тях и ги превръща в либрето, което озвучава. При избора му помага Михел Хофман - студент по право и експерт по латински. Освен на латински, са включени и текстове на средновековен немски и средновековен френски.
Компилацията на Орф ползва езика на средновековната откровеност. В нашето притъпено от формални стеснения и политически коректности време тя рискува да звучи нецензурно. Но нали изкуството е призвано да разширява, не да стеснява светогледа…? Защо ни е иначе? На видеостена над сцената либретото тече под формата на субтитри. Средновековният човек е показан като роб на съдбата, който същевременно - осъзнал краткостта на земния си път - преодолява страха от бога в търсене на наслада. Човек от плът и кръв, носен от вихъра на изкушенията. В живота на средновековния си праотец откриваме блудност, вулгарност и безцеремонност. Откриваме обаче и стремеж към красота, жажда за живот и преклонение пред митично-магичното.
Пълното заглавие на „Кармина Бурана“ на латински е „Carmina Burana: Cantiones profanæ cantoribus et choris cantandæ comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis (Песни от Бойрен: светски песнопения за певци и хорове, придружени с музика и магически картини)“. Либретото се състои от четири части. Първата е посветена на Фортуна (Съдбата). Описва непостоянството на човешкото щастие и благосъстояние. (Злощастната война в Украйна е пореден пример за непредвидимите превратности на съдбата…) Втората част е посветена на Природата (Флора). С настъпването на пролетта се засилва усещането за плодовитост, жаждата на живите същества да зачеват нов живот. Третата част е посветена на Кръчмата. Тя е място за социализиране в равенство. Пиянството сближава. Уеднаквява жената-благородничка и жената от народа, духовника и рицаря. Подканяйки ги да влязат, кръчмарят съблазнява клиентите като пъклен демон. Четвъртата част размишлява върху вариациите на Плътското удоволствие - свободната любов във всичките й форми. Духът се завръща към първичното си състояние, загърбвайки обществени табута и морални запрещения. На финала на спектакъла Фреди Франдзути решава да извади скитащите проповедници (Clerici Vagantes) от контекста на тяхното време. Превръща ги в представители на „ню ейдж“ поколението. С това намеква, че утопичните, идеализирани послания на „Кармина бурана“ са отвъд времето и пространството. Мъртвият латински, на който са изречени, също допринася да звучат като съдбовни откровения.
Премиерата на „Кармина Бурана“ е на 8 юни 1937 във Франкфуртската опера. След премиерния успех Орф пише на своя издател: „Можете да изхвърлите всичко, което съм композирал до този момент и което Вие, за съжаление, сте публикували. „Кармина Бурана“ е ново начало на събраните ми композиции!“
Особено внушителната встъпителна мелодия (O fortuna) е толкова популярна и разпознаваема, че е послужила за озвучаване на над 90 игрални и телевизионни филма. Често звучи и в рекламата.
Да се върнем на Шопенхауер. Според него „няма друго изкуство, което толкова непосредствено, толкова дълбоко да въздейства на човека, колкото музиката – защото никое друго изкуство не ни помага да осъзнаем толкова непосредствено, толкова дълбоко истинската същност на света.“ В друго свое изказване старият песимист продължава тази своя мисъл и не скрива, че музиката му е утеха: „Неизразимата интимност на музиката, чрез която тя минава покрай нас като един толкова познат, но и вечно недостижим рай - толкова разбираема и едновременно толкова необяснима – се състои в това, че тя отразява всички трептения на най-дълбоката ни същност, без да ги обвързва с действителността и нейните мъчения.“ „Кармина Бурана“ на сцената на „Софийска опера и балет“ постига всичко това…
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1023
1
23.03 2022 в 09:21
Последни коментари
alfakentavur
Путин тихо плаче: И Германия разреши на ВСУ да бие по Русия
230 млрд баксов
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
Люгер Химарс
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
Джендо Джедев
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
alfakentavur
Орбан: НАТО се приближава към война с всяка изминала седмица