Днес се навършват 3 години, откакто ни напусна Стойко Тонев. Познавахте го като Тони Филипов, д-р. Всяка седмица се наслаждавахме на неговите безпощадни коментари в "Из делниците на един луд".

В памет на Доктор Тони препечатваме текстът, който неговият сайт - "Редута", отпечата днес.

Тексът е писан през 2002 г. Освен че много от случвщото се в него поразително напомня днешния ден, в него за първи път в своите "Делници" Д-р Тони говори за Делен Пеевски, макар и без да му споменава името.

-------------------

Едно време си виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, не емигрирах. Останах да гледам сеир. Защото като свикнеш да гледаш сеир и няма отърване. Болест някаква. И да не забравям кога, кой и какво е казал и направил почнах да си драскам разни бележки. Идиотска държава…

2002

Генералът каза, че Царя поемал твърд курс и сме щели да го усетим. Да бе, ще плаши котка със суджук. А пък Доган пак с Валерия (тия са си нещо като двама в люлката май), вика: “Да покажем, че влакът на управлението потегля.” Ама сега ли да покажем или сега потегля? Не се разбира.

Прочетох, че имало 24 причини за стерилитета при жените. Мога да посоча 240 човека, които нямат нито една причина и пак са стерилни. Ама не искам.

Някакъв пикльо на 21 години щял да става зам.-министър. Що? Щото майка му била шеф на тотото. Не съм против да се дава път на младите, ама в Щатите тоя младеж сега щеше да си пие първата законна бира. Обърнаха държавата на детска градина. А Царя го играе лелката.

Лошо почва седмицата. Вчера Генералът каза едно нещо и днес, като се е пляснало по вестникарските страници. Вътрешната ни политика била като лайно в целофан. Само панделката й липсвала. Не че не е вярно, но е малко силен този образ? И прекалено естетски. Иначе е прав. И с който говорих, всеки вика Евалла!

На една табела в службата някой написал: “Бори се със световното засушаване. Върни ръчката на казанчето.” Друг дописал: “Що не вземем да оправим казанчето?” Това е истината за нашата държава. Да оправим казанчето и да пуснем смело водата.

Днес по цял свят се лъже за здраве. У нас всеки ден се лъже за спорт, и за някой лев отгоре.

Една дума ми се е набила в акъла – протокооперация. Птицата червен ангъч люпи яйцата си в лисича дупка. Именно това съжителство между жертва и хищник се нарича протокооперация. Ангъчът влиза в лисичата дупка, когато и лисицата отглежда своите малки. Така птицата е защитена от други хищници и се отплаща на своята “хазяйка”, като я пощи. И при хората често се среща. НДСВ – БСП си е направо протокооперация. Не е ясно обаче дали някой снася, или само се пощят.

Седесарите пак се показаха като пълни пердета. Ако Симеон бъде избран за лидер на партията, те щели да му предоставят анализ на положението в страната.

Ако анализът на положението в страната на СДС беше верен, Симеон нямаше да е в страната…

НДСВ се учреди, Симеон стана лидер (председател), конституира се Политбюрото. Партията се самоопредели като консервативна, либерална и национална. И всичко това за 12 лв. членски внос годишно. Значи и социална. Ще обединим тези, които вече се отчаяха, каза Царя. Т. е. и всенародна. Злобни журналисти твърдят, че НДСВ преписала ценностите си от СДС. Не е съвсем така. Просто са преписвали от едно и също място – ЕНП.

Кандидатът за кмет на Русе инж. Гено Генов твърди предизборно: “Казвам, каквото мисля, правя, каквото казвам.” Сигурно. И аз бях така. Но каталясах. Сега мисля какво казвам и правя, каквото ми кажат. И по ми върви.

Щели да махат и шефа на статистиката. Още като съобщи инфлация 5.2%, и ми стана ясно, че тоя е пътник. Коя партия подред е НДСВ не може да сметне, а инфлацията може. Но няма място за сръдня. Така се управлява държава: с БНТ, БНР, БТА и НСИ. Хванеш ли тия четири ключа, нямаш проблеми. Киноцентърът също е важен. За историята. Сетих се за г-жа Мюлерова, хазяйката на Швейк. И тя имала три ключа за тоалетната, ама един път се насрала в коридора.

Кметът на община “Оборище” бил голям балък. Заменил мезонет, ама изпипан с мрамори, с вградени гардероби, за два, порутени 50-годишни апартамента на ул. “Оборище”. Трябвало да е близо до работата си. А мезонетът бил на майната си в “Надежда” ІІ. “Нито за работа ми е удобно, нито за нищо друго. Такива неща се случват непрекъснато”, обяснява Величков. Е, и мен това ме притеснява само, че се случват непрекъснато. А иначе всичко си е читаво. Човекът се обърнал към колегите си с молба за замяна и се оказало, че могат да му дадат два апартамента даже.

Сметната палата щяла да изготвя списък на сферите и дейностите, податливи на корупция. Губи време. През 1881 г., когато Захари Стоянов се дръвчел на Батенберг за Преврата и Режима на пълномощията, се наложило да побегне в Източна Румелия. В едно писмо жена му, дъщеря на Баба Тонка, му обяснява какъв непрокопсаник е: “Стамболов купува четвърта къща. Има се надежда и още да купи. Така работят хората…” И един пътешественик от туй време забелязал как работим и възкликнал: “В България не краде само този, който няма откъде.” Това е истината. Решението е да няма откъде. Скоро вече няма да има. Нека оставим нещата да следват естествения си ход.

Хората кръстосват гените на Шварценегер с тези на Клаудия Шифър, ние се занимаваме с глупости. Миналия месец кръстосахме коза с овца, сега чета, че сме кръстосали бивол с крава. И защо, моля ви се, ни е това? Ей тъй за спорта, да се увеличава фауната. Ама и аз какво се чудя. Ние кръстосахме цар с република, та крава с бивол няма да кръстосаме.

И сега, където иде Царя, с огромен интерес го разглеждат. Миналия месец 26 италиански туристи отидоха в МС да го разгледат. И сега в Русия. Путин го приема в Кремъл. Това е за сефте от 7 години. Костов, като ходи през 99-а, Елцин не щя да се види с него. Може и да е бил пиян, ама това не променя факта. При това посещението на Царя е само “куртоазно”, както се изрази самият той. Куртоазно, ама Касянов обяви, че сме “съседни братски народи”. Да не би, докато се улисвахме по папата, пак да са загуляли казаки покрай Дуная? Братството с руснаците е опасна работа. Не за друго, ами, както викаше едно време Драган Цанков, зле са с граматиката. Непрекъснато бъркат притежателните местоимения мой и твой.

Тукашните си мислят, че Царя е казал 800 дни ей така, случайно. Ама то е, защото той нали не обича много да обяснява на български. Ето сега в Москва обяснил пред руската телевизия NTV: “Първата година трябва да се разбере какво не върви. Втората година е за това, което икономистите наричат “управление на щетите” – да се контролира там, където работите са се изкривили. И вече в началото на третата година акционерите се надяват да получат дивиденти.“

Така че, уважаеми акционери на “България” АД & Сие, не бързайте. Сега сме още накрая на първата година. Догодина ще управляваме щетите и 2004 може да има и дивиденти. В смисъл че може да се надявате, а дали ще има, е друга работа.

Чета в Часовете едно заглавие: “Душите на 100 удавници отлетяха край София”. Ще си призная, че не го разбирам, но ми въздейства много силно. Има някаква необяснима експресия, която само истинската журналистика може да даде на сухата статистика. Това ако беше някой начинаещ журналист щеше да напише “100 се удавиха край София” и най много да сложи накрая една удивителна. Истинското заглавие иска мерак и талант. “Кръвожаден кърлеж взе поредна жертва.” Веднага лепи окото (кръвожаден) има динамика (поредна) и драматизъм (жертва)… Всичко си има и те хваща за гърлото направо.

И друго. Съвременният вестник задава полезни въпроси и, което е по-важното, не ги оставя без отговор. Например: “Как се лекува напикаване на възрастен мъж?” Аз си мислех, че с пенсиониране, ама то не било.

До двайсет години вече ще може да се телепортират и хора. Учените твърдят, че нито времето, нито пространството щели да са пречка. Искам да се върна назад и да видя оня чукундур Аспарух дали наистина не е имал друг избор (например устието на Рейн) или нарочно се е спрял на това шибано място. Само се притеснявам дали при тая емиграция ще остане някой за телепортация.

Много мразя да ми е тревожно. То пък кой ли обича, де. Но снощи се бях замислил за надеждата. Д-р Иванов ми е забранил. Той смята, че тази тема е тягостна дори за хора със здрава психика, камо ли за чувствителна като моята. Истината е, че май изобщо няма надежда, не съществува. Просто няма. А аз все си я измислям и после ми е криво… Докторът вика: “Ще си останеш луд дотогава, докато не ликвидираш всяка надежда.” Може и да е прав. Но нека! Нека си остана луд! К’во пък? Само да не ми ставаше толкова тревожно, когато си мисля за нея.

Царя вика, че се пишели много дезинформации. „Започвам да се питам дали не сме на правия път именно защото има толкова дезинформация, която се разпространява навсякъде.” Според мен проблемът не е че някой така, нарочно, дава дезинформация, а в това, че Царя третира темите по особен начин. Например, като го питаха за руските претенции към “Булгартабак”, вика: „Не знам защо трябва да се магнефицират тия руски претенции до абсолютни непропорциони.” И едни после го превеждат магнифицирането като преувеличавам, други като възхвалявам. И се получават непропорционите. А не че е съзнателна дезинформация.

Една магьосница, Гълъбина, както си карала по Цариградското с москвето и изведнъж набила спирачките. Замалко да стане мазало. Чула шум от флекс върху газовата бутилка в багажника. После се разбрало, че това било опит за атентат от страна на руската магьосница Вакуленко. И Царя ще ми разправя, че магнефицираме руските интереси. Изобщо не ги магнефицираме, ние даже ги мисджаджваме. Щом вече са се включили и магьосниците, явно работата става дебела.

Отзарана се бях замислил. Бе това ние, българите, сме страшно идиотоустойчиви. На всякакъв идиотизъм издържаме. По мен си съдя. Чета вестници, слушам радио, гледам телевизия… Настъпват ме в рейса, псуват ме в трамвая… Идиот до идиота, а на мен нищо ми няма. Откъде идва тази устойчивост, не мога да си обясня.

Оня ден ви оставих да мислите какво е п. д. к. И като съдя по Заведението, никой, нито проф. Папазки, нито Хипопотама са се сетили. Не беше честно, ама смятах, че е много просто. В момента, в който престанеш да си мислиш, че си индивидиум и се проецираш като социално същество между 41-ия и 44-ия паралел, и ти става ясно, че си последната дупка на кавала – п. д. к. То е нещо като титла, която се добива по рождение. Извинявам се ако съм ви накарал да се замислите. И аз мразя.

Обаче и на мен ми се полага извинение. Един в Заведението вика, да не съм бъркал арабин с арапин. Аз не ги бъркам. На четвъртата ракия винаги почвам “Чер арапин бял кон яздеше”. И когато писах „оня арапин Костов”, имах предвид, че е черен, а не че е негър. Та ще ви замоля за малко повече уважение към труда ми. Щото вече имам хронично плоскогъзие да седим по цял ден на един стол, да четем всичко, за да сте добре информирани. А плоскогъзието е като плоскоумието. Веднъж като го добиеш и ти остава за цял живот. Даже е и по-лошо, защото се вижда отдалече. А с плоскоумие няма кой да учудиш в тази страна. Я се поогледайте да видите колко духовни дюстабанлии щъкат из родината. Част от тях даже стигнаха и до министър.

Българинът по начало се ражда с чувство за повишени възможности. Всичко му е до колене. И това не е диагноза, а национална черта. В смисъл, че е всенародна диагноза.

Пламен Панайотов вика, че било време за любов, не за противопоставяне. Юрист, всичко хегеловско му е чуждо! Любовта, уважаеми, си е противопоставяне, битка, война дори. Ту единият взема надмощие, ту другият. Тъй че, ако държите да продължим да се обичаме, дайте малко да сменим позата. Малко ний да ви полюбим.

В една област на древна Гърция имало обичай. Поставяли вносителя на закона на една височка платформа и му мятали примката на шията. Ако законът е добър, махали примката. Ако законът е калпав – махали платформата. Малко е варварско, но мисля, че подбужда към по-сериозно отношение към законотворчеството. Както вика Хаджи Генчо в едно от елиминираните за матурата произведения: „Всякоя лоза, яже не приносит плод, се изгаря в огъня.”

Бат’Борисов искал да го направят държавен секретар. Много било просто това главен. Вярно е! Камък да хвърлиш – главен ще удариш. (Или гладен, но това е друг разрез, хоризонтален.)

А Петканов, веднага да го прецака: младши министър. Как ще направиш човека с най-големия рейтинг младши министър, бе?

Според мен трябва да е генерален секретар. Точно това му трябва на народа сега: генерален секретар.

Евгени Минчев казал някъде, че не канел Стефан Цанев на партитата си, щото нямал кола. Боже, колко ли зор си видял докато ни измислиш като общество и държава. Едно хюмне, бивше ватманче, тече от ефира и вестникарските колони и определя кой е хай и кой най. И избраните тичат, тичат… Зер, може да ги покажат по телевизията докато камерата лази по дългото бедро на някоя празноглава миска, рано открила социалната ценност на сексуалния живот или проследява шеметната поява на Кондю, Глория, Азис или друго някое голямо нищо.А бедната и вероятно поради това хетеросексуална българска интелигенция седи и цъка пред телевизора и по никакъв начин не може да смели ценностите на новото време. И неизменно получава тъга.

Евгени не пускал без фрак или смокинг на партитата. А журналистите го пущат да дращи по страниците без образование.

Мръднах вчера да купя малко зарзават на Ситняково.

Една кака наредила чушките като депутатска листа. Отгоре едни едри, месести като на Жотев носа, а отдолу нашмулила баберек. После политиците ни ментили. Всички сме ментарджии, това е истината. Всеки с мащаба си.

Чета: „Царя политолог.” Стига простотии, бе! Първото нещо, дето се учи в политологията, е, че политиката е наука за възможното. А Царя онзи ден вика: „Оказа се, че политиката е наука за възможното.” „Оказа се!” Това означава, че тия дни се е оказало, наскоро. Според мен той се учи ad hoc и в движение.

Я, Майкъл Чорни взел журналистическата наградата „Черноризец Храбър” за разследване. За парлама я дали на г-жа Бозукова, ама всички знаят кой е истинският автор. И сега, като гракнали другите, ще си изповадят очите.

Ама то не се прави така бе, колети. Преди години, Бог да прости, Генко Генков го беше измислил за „Златния Орфей”. Ако има 32 участници – предвиждаш 33 награди. И тогава девизът беше: „Ако ти си дошъл, вън не чакай, а влез…” Ама не е моя работа да давам акъл.

Една г-жа вика: „Няма ли нищо свято за вас?”

Ядосах се. Няма, г-жа! Няма! Мога да дам примери от 13 години назад защо няма, ама не ща. Кому са нужни примери. Онзи ден разбрах, че се готвим да харижем БТК на едни американци за без пари. Тишина…. Вчера погребахме големия писател Генчо Стоев и на гроба му нямаше нито един политик… Свято ли? Ами няма, съжалявам… Гаврил съм се бил с всичко Не само ще се гавря, но ще почна и на майка… Поименно. Ако искате свети неща – Валерия Велева в „Труд”. Ние не градим капища, ние ги събаряме. Може би чак когато осъзнаем цялата мизерия на собственото си духовно присъствие, ще можем да се променим. Нямам голяма надежда, ама все пак.

Разпалих се, извинете.

Но не идиотите правят времето, а времето ражда идиотите. Както беше казал Енгелс, всяко време си ражда идиотите.

Съжалявам. Аз съм само хронист.

Както и да е. Стана нещо много сериозно. Майната му. Дайте да си гледаме нашето шоу. И не ми се измъквайте с лафове, че вие го карате нормално, пък аз кривя картината. И, както се казва, не стреляйте по пианиста. Той не е нито комунист, нито седесар. Обикновен луд. Като вас.

В Добрич откриваме висше училище за крупиета. Ще завършват като бакалаври по казиномениджмънт. Данчо Ментата щял да води дисциплината „Хазарт и бюджет”.

Едно правителство стои право само когато го натискат равномерно от всички страни. Ама ходи им разправяй на левите и десните да бутат само от една страна.

Червените питали социолозите: „След като има класи, ще има ли и класова борба?” Лично Пирински се поинтересувал. Обаче социолозите не знаели.

Да, да, не знаят! Андрей Райчев ли не познава марксистко-ленинската теория за класовата борба? Или Бунджулов. Да, бе! А от какво се храниха до съзнателна възраст?

Историята на всички общества, учат класиците, е история на класова борба, тя е движещата сила на обществото. А политическата борба е най-важната форма на класова борба… Райчев, я попрегледай пак „Държавата и революцията” и не се прави на набожен!

Ей, тоя Райчев е много интересен човек. Едно време беше направил списък на 10-те интелектуалци, с които си заслужава да общува. 9 де, с него 10. Ама да не се отплесвам.

За да има класовата борба, класите трябва да се организират в партии. Обаче у нас стана обратно – партиите се организираха в класа.

Иначе тоя път революцията ще е истинска. Защото отсъстват дребната и средната буржоазия, тези исторически опортюнисти. Нацията се е разделила на 10% богати и 90% плебс на различна степен на маргинализация.

…случайно научих от един учебник по природознание за V-и клас… че времето имало начало, но нямало край. А сега, де!… Едно нещо, ако е безкрайно, то е безкрайно и от двете страни. Иначе все едно да кажеш, че царското управление, за което всички знаем, че си има начало, няма да има край. Ще има. Поне от философска гледна точка трябва да има.

Американският посланик Пардю нахокал магистратите ни. С престъпността не можели да се преборят, но с приватизацията можели. На въпрос, не е ли смущаващо изказването на Пардю, защото България е суверенна страна с независима съдебна система, Паси отговори, че ние също спокойно можем да си позволим да оценяваме действията на съдебната система в друга държава.

Можем, ама само помежду си…

Обаче Пардю не е прав. Правосъдието работи, не се шегува.

В Смолян един откраднал 345 бонбона, 30 вафли и 60 дъвки. На обща стойност 28.50. Сега този член на местната организирана престъпност ще лежи 4 месеца строг тъмничен затвор. Има закони, има. Поне за бонбони…

Часовете само пак ме разбиха със заглавието си на първа:

“13 от Висшия съдебен съвет:

Филчев, дай оставка!

Той ги пита:

Кой се страхува от прокурора.

Призивът бил пожелателен.”

Само с много малко по-късо от “Война и мир”.

Депутатката и зам.- пред. на НС Касабова вика, че българинът нямал “онази доза търпимост, с която да изчака реформата да се проведе докрай, за да се видят накрая положителните резултати.” А не може ли бе, г-жа, така по малко да се вижда и преди края? Инък като й видим изведнъж края на реформата неподготвени, и може да ни тресне апоплексията.

Ама може и да е права. Чета, че сме изпили 1.5 млн. опаковки валидол. Което пък показва, че се стараем да сме по-търпеливи, ама явно поради факта, че покупателната ни способност била най-ниската в Европа, не можем да наблегнем повече на валидола. А защо в нашия случай не се казва покупателна неспособност? Няма ли да е по-точно? И тогава ще може да се възкликне патриотично, както иска Царя: “Покупателната ни неспособност – най-високата в Европа!”

Министерството на просвещението ще купува 6 нови автомобила. Ама трябвало да са с всички екстри: климатик, аудиосистема, поне 100 коня двигател и най-важното да ускорява бързо, до 100 км за 10 секунди. Щото сегашният екип на туй министерство с това е известен – че така ускори реформата, че се наложи да я спират, та да могат децата да я стигнат.

Ех, господа, господа. Намерили сте село без кучета! Само една екстра ви трябва – ретровизьор, или, казано простичко – огледало за обратно виждане. Да виждате, откъде сте дошли и къде ще се върнете.

Ох, и аз го разбирам тоя живот бе, г-да управляващи. Много го разбирам. И много ми се удава. Ама пусто не мога да го финансирам.

Мисля си дали това, дето ви го пиша ката неделя, е смешно или е тъжно? Защото аз само тук-там се усмихвам, през останалото време по-скоро ми се реве. Защото нашият живот е нашата лудница. И обратно.