От стр. 1

Виновни ли са медиите за това, че САЩ се променят?

Джини казва, че е обезпокоена от случващото се през последната година и половина в САЩ по отношение на имигрантите. С тревога казва: „Имам студенти, които са били доведени в САЩ от техните родители. Такива деца ги наричаме „dreamers” (мечтатели). Преди няколко години те получиха различни права, например да получават стипендии. Те са мои студенти, мои приятели. Хора, които просто искат да работят, да имат семейства и да бъдат добри американци. А сега тези техни права изглеждат застрашени.“

Попитана дали според нея медиите в САЩ носят вина за избирането на Тръмп за президент, Джени отговаря така: „Моята майка, през последните години от живота си беше болна от рак, стоеше си вкъщи и гледаше много телевизия. Тя почина през лятото на 2014 г. Но още през последната година от своя живот се разтревожи особено, виждайки по телевизията как тонът на медийното отразяване се променя към по-лошо. Забеляза също и промяна в начина, по който политиците започнаха да говорят. Попитахте ме дали медиите имат отношение към избирането на Тръмп. Предвид това, което казваше моята майка – наистина много интелигентна жена – аз мисля, че тя видя Тръмп да идва още през 2013 г. Казваше, че ще стане много лошо, но поне няма да е жива, за да види колко точно лошо може да стане“.

Джини не смята, че медиите в САЩ са си взели поука след избора на Тръмп. Според нея всъщност изборът на Тръмп е реакция срещу Обама. Тя казва: „Някои хора си казаха: добре, имаме Обама, ние имаме вече повече права, даваме повече права на хомосексуалните, даваме повече права на малцинствата... И си мисля, че Tръмп всъщност беше отговор на всичко това. Това е, което виждам аз.“ Проф. Уайтхаус пояснява: „Аз обичам своята страна. Аз просто не мога да разбера това, което се случва сега“.

Медийната концентрация в САЩ не е нещо ново

Медийната концентрация е често коментирана тема в България през последните години, но Джини определя темата за медийната собственост като голямо предизвикателтво и в САЩ. И то от много време насам. Попитана дали този медиен модел вече е приложен в САЩ, Джини отговаря положително: „Има между 4 и 6 корпорации, които държат всички големи медии в САЩ. И тук не става въпрос само за телевизиите, вестниците, списанията и сайтовете, а и за филмовата и музикалната индустрия.“

Медиите ли промениха света преди 17 години?

На въпроса дали всъщност медиите промениха света след атаките на 11 септември, а не терористите, Джини отговаря отрицателно: „Светът сега е различен, защото терористичните атаки се случиха най-напред, а не защото медиите ги отразиха после“. Казва, че „дори и в най-хубавите дни журналистите са огледало на обществото и отразяват действията на други хора“.

Относно медийните грешки, които бяха допуснати след 11 септември 2001 г., Джини Уайнхаус коментира: „Винаги, когато има катаклизъм, медиите допускат грешки. Една от грешките е изравняването на мюсюлманите с хората, които отвлякоха самолетите. Видяхме много журналисти, които направиха тази грешка“.

Джини дава за пример и отразяването на казуса със Садам Хюсеин и недоказаното съществуване на оръжия за масово поразяване: „Една от най-големите грешки бе тази, че някои журналисти избраха да разчитат на недостоверни източници, като техните новинарски разкази станаха потвърждение за започването на войната в Ирак. А политици използваха тези новини като оправдание за своите действия.“ Обобщава: „Мисля, че журналистите правим грешки, но не мисля, че ние сме тези, които промениха света“.

Българските журналисти трябва да задават повече въпроси

Попитана кой според нея е най-неприятният факт, касаещ българските медии, Джини отговаря: „Когато чета български медии, виждам, че няма достатъчно зададени въпроси, когато някой политик казва нещо. Изглежда се счита за нужно просто да се напише „Еди-кой си политик казва еди-какво си“.

„Независимо какво казва политикът или институцията, това се приема за достатъчно. Но то не е. Струва ми се, че сякаш се счита за неетично да се задават въпроси на официалните източници на информация“, казва проф. Уайтхаус. Според нея политиците трябва да се питат: „Може ли да ми посочите доказателство, че това, което казвате, е истината?“

Казва, че в САЩ по принцип се вярва, че обществото се нуждае от информация, за да направи човек добър избор за кого да гласува на избори. И предоставянето на тази информация всъщност е отговорност на журналистите.