Това е една история, в която има само черно и бяло и нищо по средата.

В единия вариант е разказ за несправедливо набеден добър баща, на когото държавата се опитва да му отнеме децата, които е осиновил и отново да ги върне в детски дом.

В другия вариант става дума за 2 насилвани деца, които държавата се опитва да защити от злия им осиновител.

Да се крият имената в случая е малко излишно упражнение, защото в Радомир и радомирските села, където се развива действието, историята е широко обсъждана и всеки има мнение по нея. Въпреки това ще сменим имената на децата и ще премълчим името на бащата.

Вариант I: Отвлякоха децата ми!

Бащата е интелигентен човек на средна възраст. Бил е заместник директор на училище. Живял е в София, когато осиновил двете деца. Това се случило през 2009 г. Системата за осиновяване е такава, че се подават молби за осиновяване в различни домове. Бащата кандидатствал за едно дете, но почти едновременно го одобрили за две и решил да не ги отказва.

Нека наречем децата Филип и Любен, макар че това не са истинските им имена. Филип е взет от дома във Видин, Любен - от Стара Загора. В момента са на 9 и 10 години.

През 2009 г. по-големият започнал първи клас. Като дете от социална институция с много липсващи навици, определено не се справял добре. Започнал да изостава от съучениците си и да се превръща в аутсайдер. В името на неговото обучение, бащата решил да напуснат София и претенциозното софийско училище и да се заселят на село, където изоставането на Любен да не се чувства толкова силно.

Достроил отдавна започнатата къща в едно радомирско село и от 2010 година се заселили там. Минала една щастлива година до май 2011 г., когато в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) се получава анонимен мейл. С формулировки като "говори се, че...", "в селото смятат, че" и т.н., се дава възможно най-тежката констатация - за системни изтезания от страна на бащата към осиновените му деца.

Предприемат се проверки по анонимния сигнал, социални работници разпитват съседите, учителите на децата, близки и приятели. От Дирекция „Социално подпомагане“ изпращат доклад до ДАЗД, в който описват бащата като грижовен и отговорен родител, поддържа редовно контакти с учителите, а децата споделят, че понякога са наказвани с шамари, когато не слушат и имат лоша дисциплина в училище. Бащата е консултиран и му е дадено предписание да се въздържа от „неприемливи методи на възпитание“, проявил е готовност за съдействие и помощ от Отдел „Закрила на детето“. Районната прокуратура образува досъдебно производство. Един роднина на съседка предоставил снимки на децата, които направил с личния си джиесем. Прокуратурата прекратява досъдебното производство поради липса на доказателства за проявено насилие над децата.

Минала една година и дошла лятната ваканция на 2012 година. Разказът какво се е случило в съдбовния ден 9 юли е малко противоречив, но всички са единодушни за няколко неща: бащата бил на обучителен курс в София. Децата отишли у съседката, която се обадила в "Закрила на детето" в Радомир и подала сигнал за насилие.

В късния следобед в селото идва социален работник, придружен от полиция. Говори не повече от 5 минути с децата, натоварва ги на кола и ги закарва към дома SOS "Детски селища" (SOS Киндердорф) в село Дрен.

Заповедите са издадени на следващия ден. Подписани са от тогавашната и.д. шеф на "Социално подпомагане", която е съпруга на зам.-кмета. Спорно е дали заповедите са легитимни. Преди да има заповеди за настаняване би трябвало да има заповеди за извеждане на децата от семейството, а такива няма. И освен това деца, жертви на насилие, би трябвало да се настанят в Кризисен център, а не в SOS "Детски селища" с. Дрен , предоставящо социална услуга „приемна грижа“.

Обяснението на бащата

Обяснението на бащата е, че децата му са отвлечени, за да може SOS „Детски селища“ в с. Дрен да получи субсидия за социалната услуга , а селското училище да сформира паралелки-има недостиг на деца и училището се преобразува в основно. С всяко дете вървели 7000 лева субсидии- за 7 000лв. социалната услуга и 1400лв. за образование , които домът и училището получавали от държавата. Съпругата на зам.-кмета организирала измама и отвличане, за да спаси училището от закриване и бюджет за SOS „Детски селища“ в с. Дрен - единствената подобна институция в общината.

Вариант II: Той ги бие, ние ги спасяваме

Радомир е малък град, в който всичко се знае. Хората казват, че бащата редовно ги бие, а май и не само това. Естествено, че няма да застанат с името си, но пред социалните работници подробно разказвали. Съдебен лекар потвърдил, че има насилие. Самите деца също разказвали, че баща им често ги бие. Съвсем отскоро назначеният шеф на дирекция "Социално подпомагане" в града Мирослав Мирчев е убеден, че спасява две деца от насилие. Звучи съвсем искрен. Версията как от тези две деца зависи съдбата на училището и SOS Киндердорф му звучи като научна фантастика.

Съдът

Административният съд в Перник е изцяло на страната на бащата. В две решения от 9 август съдът постановява, че заповедите за настаняване на децата в дом са неоснователни. Няма доказателства върху децата да е упражняван физически тормоз и обвинението почива само на един анонимен сигнал. Съдебната експертиза е установила, че едно от децата има нараняване (всъщност една синина), но не е установила как е причинено то и дали бащата има връзка. А и самата експертиза е взета странно. Вместо бащата да даде съгласие за нея, такова съгласие е взето от директора на дома в Дрен - съвсем неясно в качеството му на какъв. И това един ден преди заповедите, че децата се настаняват в Дрен.

Дългите 4 страници решения на Административния съд в Перник завършват с отмяна на настаняването на децата в Дрен и с постановление Социално подпомагане - Радомир да плати по 160 лв. разходи по делата.

Лабиринт

На някое друго място по света решение на съд може би звучи като нещо окончателно. Но за Перник и Радомир не случайно се носят легенди. По един уникален за този край на България начин, цялата държавна система се обединява и решава, че няма да изпълни решенията на съда.

В последния засега епизод на сагата бащата отива да си вземе децата от дома в Дрен. Оттам го изгонват. Той се обажда на 112. Идва патрул на КАТ, който обяснява, че водачи глобява всякакви, но деца не дава и го праща в полицията. От полицията го пращат към прокуратурата. От прокуратурата към кметството. От кметството към другия прокурор, който в това време предвидливо е зачезнал. А междувременно всички институции отказват да заведат подадените от бащата документи с обяснението, че шефът е в отпуска.

Според бащата причината е, че, ако веднъж признаят грешка, всички участвали в заговора срещу него и децата му, ще пострадат. И затова със зъби и нокти ще драпат да го изкарат насилник.

Бащата е наел добри адвокати. Вероятно ще спечели делото и ще вземе децата. Ще се преместят в друг град. И там ще прави, каквото е правил още година-две, докато колегите го надушат, казва шефът на Социално подпомагане Мирослав Мирчев. Без да го казва в прав текст, той ясно дава да се разбере другата гледна точка. В свободен превод тя е: Всички го знаем този какъв е. Може би не е всичко по устав, но деца спасяваме.

Децата

В цялата тази сага сигурно се питате какво казват децата. Но отговорът не е толкова прост. Каквото ги питаш - това казват. И зависи кой ги пита, кога ги пита, по какъв начин задава въпросите. На 9 и 10 години, прекарали първите си години в социални институции, те лесно се манипулират във всички посоки.

Обикновено истината е по средата. Но в този случай среда няма. Всичко е само черно или само бяло.