В последните месеци отново заговорихме за насилието и младите хора.

Ние често забравяме за това. Сещаме се някак кампанийно - когато вече се е случил поредният отвратителен случай, като този с Дебора в Стара Загора.

Къде е изходът? Можем ли да се противопоставим на насилието в училище? На сексуалното насилие? А какво всъщност е сексуално насилие и не сме ли станали прекалено толерантни и нечувствителни спрямо него?

Деца от град Кюстендил, ръководени от режисьора Лозен Йорданов, се заемат със задачата да разкрият различни аспекти на сексуалното насилие при подрастващите. Тяхната цел е да предоставят образование, подкрепа и информация от експерти, за да променят предразсъдъците и да изградят по-добра и безопасна среда за младите хора.

Как става това? В случая - с помощта на изкуството. Или по-точно - на киното.

В проектът "Не значи не" се включват и артисти от Кюстендилския театър. Самият театър дава подслон за репетиции, даже става и една от 30-те локации във филмовата продукция, която се ражда от реални истории за сексуално насилие в училище.

На гости в подкаста "Истории за доброто" ни е режисьорът и ръководител на проекта Лозен Йорданов.

Как бяха подбрани историите. Какъв е процесът на създаване. Кой помагаше в създаването на кино в малкия град...

Колко от замесените в продукцията ученици избраха да продължат да се занимават с кино и театър? И какво предстои?

Всичко това в този епизод на подкаста "Истории за доброто".