Победителят в тазгодишното, девето поред издание на Националния конкурс за поезия "Христо Фотев", ще вземе парична премия в размер на 4000 лв., съобщиха организаторите от Община Бургас, Министерство на културата, Сдружение „Бургаска писателска общност“, Съюза на българските писатели, Сдружението на български писатели.

Освен победителя, с парична премия от по 1000 лв. ще бъдат отличени още двама автори, избрани от седемчленното журито, съставено от представители на организаторите, както и един от победителите в предходно издание на литературния конкурс.

Припомняме, че в конкурса могат да кандидатстват поети, издали стихосбирка през последните две години. Крайният срок за изпращане на стиховете е до 10 януари.

Лауреатите ще бъдат обявени на официална церемония на рождената дата на Христо Фотев - 25 март 2024 г., като събитието е придружено с рецитал по стихове на известния бургаски поет.

Конкурсът се провежда под патронажа на кмета Димитър Николов, а носителят на Националната награда „Христо Фотев“ получава парична премия, диплом от Община Бургас и пластика „Златно перо“ от Съюза на българските писатели.

През 2022 г. журито в състав: Керана Ангелова, Александър Секулов, Боян Ангелов, Силва Хачерян и Михаил Неделчев отличи Пламен Дойнов за стихосбирката „Влюбване в диктатора“ сред номинираните стихосбирки:

„Романтика за напреднали“ на Женя Димова,
„Есенен Великден“ на Петър Чухов,
„Улици на тъгата“ на Иван Странджев,
„Влюбване в диктатора“ на Пламен Дойнов,
„И други езици“ на Ренета Бакалова,
„Натрупване на незнание“ на Сашо Серафимов.

Повече подробности можете да намерите на сайта на община Бургас.

Публикуваме едно от най-известните стихотворения на поета Христо Фотев:

...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев