Премиерата на книгата „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“ от Хавиер Качо, издателство „Вакон“, ще се състои на 8.10.2020 г., 18:30 ч., „Огледална зала“ на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Хавиер Качо е испански учен, полярник и писател. Участник в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част от 28-та българска експедиция до Ледения континент. Хавиер решава да напише книгата „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“ след като се среща с внучката на Фритьоф Нансен – Марит Греве в Норвегия. 

Книгите му се радват на голяма популярност в Испания и по света. Предлагат се и в книжарницата на музея „Фрам“ в Осло, която е най-голямата книжарница за полярна литература в света.

През 2020 г. един от островите край Антарктида бе наречен „Качо” като признание за големия принос на Хавиер Качо за популяризиране на Антарктика и дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.

С авторитетния си начин на поднасяне на информация и невероятния талант да разказва истории Хавиер Качо ни кани да се потопим в интересния живот на полярния изследовател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861-1930).
Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си станал безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет. В областта на науката той се откроявал със своите изследвания в зоологията и имал значителен принос в сферата на неврологията, бил голям специалист по океанография.

Откъс:

Юли 1888. Край източните брегове на Гренландия се носи леден къс, тласкан от морските течения. Шестимата мъже върху него осъзнават, че плановете им да достигнат до брега са се осуетили. Мощта на водната маса в тази зона, както всички са ги предупреждавали, обезсмисля сизифовските им усилия да се доберат до сушата. Нито двете им малки лодки, нито самоотверженото им гребане ще са достатъчни за прекосяването на този заледен поток, на тази амалгама от ледени късове, избълвана от Северния ледовит океан и спускаща се по крайбрежието.

Тези хора съставляват несъмнено причудлива, съвсем разнородна група, за която трудно може да се каже, че е експедиция, поставила си за задача да прекоси Гренландия — начинание, в което най-добрите полярни изследователи са се проваляли и което много от тях са нарекли самоубийствено. В групата има един моряк, решил да изостави плаването, един армейски офицер, стремящ се към повишение, двама лапландци, които са приели да са там само заради заплащането, и един млад дървар, който е виждал морето веднъж в живота си. Предвожда ги Фритьоф Нансен, 26-годишен учен, самоуверен и храбър, който, докато е подготвял експедицията, е писал дисертация и я е защитил няколко дни преди да тръгнат. Той ръководи група от хора за пръв път, и то в такова мащабно приключение. По-късно ще си даде сметка, че причината за ред недостатъци и грешки е липсата на опит и прибързаната организация.

От няколко дни се намират върху тази хлъзгава повърхност, която все пак им осигурява някаква закрила. Без нея крехките им лодки биха били смазани от непрекъснатите удари между айсбергите, тласкани от теченията. Засега ледените грамади ги притискат отвсякъде и сякаш ги следват в безпътното им странстване като неми свидетели на провала им. Палатка е единственият им заслон срещу неумолимия леден дъжд, който непрекъснато се излива върху тях.

В такива отчайващи условия са изминали повече от 200 километра. Недостижимата суша вече дори не се вижда, а безмилостното течение следва посока, която ще ги запрати в суровата прегръдка на Атлантическия океан, където ледът под тях ще се разтопи и ще ги остави напълно беззащитни в техните миниатюрни лодки на повече от две хиляди километра от най-близкото пристанище.

20 юли. Перспективата е станала много зловеща. От няколко дни техният леден къс се е измествал към външната страна на кортежа от айсберги. Там морето връхлита ледените масиви, тласка ги силно един към друг и ги раздробява. Тази нощ се намират на малко повече от половин километър от въртопа, чийто мощен грохот се долавя все по-близо. Вероятно до два чàса ще ги застигне и тях. Ето защо са подготвени да хвърлят лодките в отчаян опит да се спасят от тази гигантска мелница. Нощта ще е дълга.

Докато извън палатката един от мъжете стои на пост, за да предупреди останалите, когато неизбежното се случи, двамата лапландци са се сгушили тайничко в една от лодките и предано четат Библията, убедени, че това е последното нещо, което правят в живота си.

И все пак, неочаквано и противно на всички злокобни предвещания те успяват да избегнат опасността и дори да се доберат до брега. Оттам ще се впуснат в прекосяване на заледеното плато на Гренландия, а после ще се завърнат триумфално от дръзкия си поход.